The WWF is run at a local level by the following offices...

За вълнението от досега с мистериозните рисове

Публикувано на 17 April 2023

Една от целите, на които е посветена природозащитната организация WWF, е възстановяването на местообитания, осигуряващи дом и храна на ключови за екосистемата видове. Такъв вид е рисът – красивата и потайна голяма котка, която някога гордо е скитала из българските гори.

Работим за създаването на нови защитени територии и по-добра свързаност на съществуващите такива. За да се завърне у нас, рисът има нужда от безопасен дом. От място, където да се чувства достатъчно спокоен да остане и да създаде потомство.

Щастливи сме, че един от водещите специалисти по едри хищници в България – Александър Дуцов - е част именно от нашия екип. Сашо заема длъжността Старши експерт „Опазване на видове“ в WWF България. Той е еколог с 20-годишен опит в опазването на природата и биоразнообразието. Работил е в различни природозащитни организации и притежава задълбочени познания за местообитанията и екосистемите в дивата природа и мониторинга на бозайници, като специализира в дейностите по опазване на кафявата мечка. Макар мечките да са му „на сърце“, работата му през годините е била обвързана и с много други животински видове. Помолихме го да разкаже повече за опита си с рисовете.

Надеждата да видиш рис

„Рисовете са интересни и мистериозни котки. Винаги са предизвиквали любопитство сред зоолозите и аз не правя изключение. Още като ученик се надявах, че ще имам възможността да намеря някой рис, скрит в най-дивите и недостъпни места в България. Тази надежда намаляваше с времето и натрупването на опит, но пламъчето ѝ си мъждукаше някъде там“, споделя Сашо.

Следа от рис в Трънско

От 2000 година нататък Сашо участва в интензивни проучвания на вълците в западната част на страната, в районите на Трън и Брезник. „С колегите използвахме всяка възможност за търсене и проследяване на вълците с цел да разберем повече. Паднеше ли сняг, тръгвахме из горите и вървяхме с часове, дни наред, докато снегът не се разтопи до степен да не може да се различи нищо“, спомня си той.

По това време холандски студенти от релевантни специалности често идват в България за няколко месеца, за да трупат опит и стаж.

„Един от тези снежни дни през октомври 2003 г. с холандска студентка тръгнахме да търсим следи от вълци западно от град Трън. По пътеката имаше множество познати следи и аз обяснявах на студентката кое какво е и какви са спецификите. В един момент пред погледа ни се появи следа в снега, която мозъкът ми автоматично отхвърли като нещо непознато и подсъзнателно я игнорирах. Но придружителят ми беше любопитен и ме насочи към нея. Разглеждах я внимателно и умът ми превърташе всичко, което съм чел и гледал по снимки, за да намеря съвпадение. И тогава го осъзнах – огромна котешка следа, абсолютно кръгла без отпечатани нокти, но малко над 7 см“, разказва Сашо.

По това време той е чувал за новооформилата се популация рисове в Източна Сърбия и е обсъждал с колеги възможността животни от нея да преминат границата.

„На следващия ден с Елена Цингарска (експерт от Сдружение за дива природа „Балкани“ – бел.ред) измерихме всяка следа, разстоянието между отделните отпечатъци, заснехме десетки снимки (тогава лентата събираше 36 кадъра) и документирахме цялата следа на видео (аналогово). Следата се изгуби след около 350 метра на един разтопен склон и с това приключи надеждата да научим повече“, казва още Сашо.

По-късно той чува слухове за ловец, стрелял по „доста едра котка с пискюли на ушите“, която изчезнала в дупка под коренище на старо дърво.

Досег с див рис

Сашо успява да види див рис, когато посещава Карпатския проект за едри хищници и се включва в работата на експертите в него. Целта му по това време е да се обучи на ловене и маркиране на вълци и конвенционална телеметрия.

„Тогава имах възможността да участвам в проследяването на маркиран с нашийник женски рис до бърлогата, където едно малко 4-седмично рисче стана обект на научния ни интерес и на възхищението ни за смелостта, която проявяваше към огромните двукраки, които го бяха обградили“, споделя Сашо.

„Все още това е единственият див рис, наблюдаван от мен (майката през цялото време афишираше присъствието си и негодуванието си наблизо, но не я видяхме). Надявам се скоро животните, навлизащи от запад, да успеят да намерят нужното спокойствие и да се установят постоянно у нас“, допълва специалистът.

Ако желаете да подкрепите работата на WWF за опазване на дивите животни и техния дом, можете да го направите ТУК.

Прочетете още по темата:

Александър Дуцов е еколог с дългогодишен опит и специалист по едри хищници.

Старши експерт "Опазване на видове" в WWF България Александър Дуцов по време на работа на терен.

Рисовете винаги са предизвиквали любопитството на зоолозите.

Красивите и потайни рисове някога гордо са скитали из българските гори.