The WWF is run at a local level by the following offices...

Доц. Диана Златанова: Наличието на хищници като риса е важно доказателство за здрава природа

Публикувано на 31 March 2023

Една от целите, на които е посветена природозащитната организация WWF, е възстановяването на местообитания, осигуряващи дом и храна на ключови за екосистемата видове. Такъв вид е рисът – красивата и потайна голяма котка, която някога гордо е скитала из българските гори.

Работим за създаването на нови защитени територии и по-добра свързаност на съществуващите такива. За да се завърне у нас, рисът има нужда от безопасен дом. От място, където да се чувства достатъчно спокоен да остане и да създаде потомство.

Поговорихме за рисове с един от най-добрите познавачи на вида в България – доц. Диана Златанова. Доц. Златанова е зоолог, който се занимава с гръбначни животни, основно бозайници. Тя е преподавател в Биологическия факултет на Софийски университет „Св. Климент Охридски“, а преди това години наред е работила в Зоологическа градина София. Повече от 20 години доц. Златанова изучава едрите хищници в България и на Балканския полуостров. Тя е сред експертите в европейската група „Инициатива за едрите хищници на Европа“, която е част от IUCN и която консултира Европейската комисия по различни казуси, свързани с едрите хищници.

- Доц. Златанова, какво събуди интереса Ви към рисовете изначално?

- Директният ми контакт с този вид в Софийския зоопарк. Когато постъпих на работа там през 1993 г., първата ми задача беше довършването на новото заграждение за рисовете, за което си бях поставила амбициозната задача да изглежда най-близко до естественото за вида местообитание. Това включваше много четене и същевременно много наблюдения на двете животни (мъжко и женско), които зоопаркът имаше тогава – тяхното поведение и темперамент. Допълнително, женската дори позволяваше да бъде хранена от ръка вътре в клетката. Тогава се убедих, че тези животни са невероятни!

- Има ли акценти от работата Ви през годините, свързана с рисовете, които бихте откроили като най-значими за самата Вас?

- Да, това беше първото твърдо и категорично доказателство за присъствието на вида в България, получено от фотокапан. Повече от десет години събирахме само косвени доказателства, но първата снимка от фотокапан, поставен в Осоговската планина, беше преломният момент, който ни превърна от мечтатели в реалисти.

- Бихте ли споделили някоя любопитна история, свързана с Вашите проучвания на вида? Момент, който Ви е развълнувал?

- Да, има такъв. В района на Осоговската планина дълги година обикалях да търся рис, след непрекъснати съобщения от местни хора, че са виждали. Когато бях на път да се откажа през 2008 година, започнахме първите проучвания с фотокапани, като едната ни цел беше проследяване на живота на язовците в планински условия.

След като чрез фотокапаните установихме, че една от дупките на язовците е активна (животните са вътре), решихме около нея да поставим капан за улавяне на някой от индивидите, за да му сложим предавател за проследяване. Тогава бяхме в процес на експериментиране кой капан ще бъде най-ефективен. Колеги от Норвегия ми подариха три капана Белийсле (задействат се при настъпване), които са използвали за улавяне на рисове, но често в тях са се хващали и язовци. За да изчезне човешката миризма от капаните, ги заровихме в близост до дупката на язовците, за да можем след това с минимални усилия да ги активираме, без да оставяме много миризми по тях.

При едно от посещенията решихме, че сме готови да ги активираме, даже си мислехме да го направим още първия ден, преди да проверим данните от фотокапаните, които наблюдаваха дупката. Това се оказа важно решение в последствие. След като свалихме данните от фотокапаните, ги отворихме в хижата, за да ги прегледаме. И така, докато другите хапваха след натрупаната теренна умора, аз реших първо да прегледам снимките на лаптопа.

След една доста дълга серия от влизащи и излизащи от дупката язовци изведнъж просто замръзнах. Първите 10 секунди не можех да осъзная какво виждам. Когато казах на колегите смаяно: „Рис!“, отговорът им беше: „Да, бе да – хайде стига шеги.“ Просто не ми повярваха. Секунди по-късно видяха сълзите ми, защото за първи път от 15 години вече не бях мечтателка, а човек с реални данни в ръцете си – първите две снимки от фотокапан на възрастен мъжки рис. За секунди колегите прескочиха масата и емоциите ескалираха – викане, прегръщане и безброй телефонни разговори с приятели, колеги и съмишленици-мечтатели, за които това беше голямо събитие.

И това не е всичко – при проверката на фотокапаните намерихме и следи, които заснехме и измерихме. Имахме съмнения, че са на рис, но тъй като снегът се топеше, не можехме да ги приемем за твърдо доказателство. Не само това, един от колегите твърдеше, че е мернал нещо кафеникаво-оранжево в гората, което е сметнал за сърна.

Всъщност пресните следи, това наблюдение и най-вече късият период между снимките на риса от фотокапана (в 6:38 ч сутринта) и нашето посещение в 7:06 ч. сутринта на същия ден (по снимки от същия фотокапан) говорят за това, че вероятно това е бил самият рис. Едва няколко часа по-късно осъзнахме при внимателно разглеждане на снимките от фотокапана, че животното стъпва точно върху заровените от нас живоловни капани и че ако са били активирани, е имало възможност да го уловим още преди да сме доказали твърдо присъствието на вида в България. Тогава шокът щеше да огромен, а дори не ми се мисли как щяхме да се справим с упояването и освобождаването му. Тази история никога няма да я забравя.

- Как бихме могли да обясним на неспециалист защо рисът е толкова важен и ценен вид?

- Поради факта, че рисът е изчезнал за повече от половин век от България и все още е вид-легенда за Балканите, с него са свързани много, понякога смешни, истории за анекдотични „наблюдения“, включително и твърдения от сорта: „Абе видях сърна да яде сърна, ама тази хищна сърна скочи и избяга като котка“.

Като най-едрата котка в Европа, този вид, освен че е изключително красиво и елегантно животно, е намерил своята важна ниша в регулиране на числеността и здравословния статус на по-дребните копитни като сърна и дива коза, средните хищници като лисици и чакали, както и на дивия заек. Така той се превръща във важна част от кръговрата на енергията в природата.

Така по-нататък, чрез своето екологично влияние върху копитните, рисът предоставя важни екосистемни услуги, свързани с поддържане на здрава и в достатъчно количество растителност, в резултат на това - регулирането на плодородността на почви, производство на чиста вода, регулиране на климата.

- Защо би трябвало да се стремим към завръщането на риса по нашите земи?

- Често за липсата на много видове копитни, от които човекът се интересува, се обвиняват хищниците – най-вече тяхното присъствие и численост. Много често се смята, че ролята на хищниците в регулирането на всички процеси, споменати по-горе, може да се поеме от човека. Това обаче далеч не е така – в това отношение човекът показва много явна избирателност към определен пол (ловуват се предимно по-едрите мъжки животни с по-добри трофеи, което неминуемо се отразява на цялата популация на копитните и изкривяване на половото съотношение) или се загубва балансът между ползване и възстановяване, поради силата на материалния интерес.

Наличието на всички хищници, които обитават нашите земи от незапомнени времена, е важно доказателство за здрава природа. Ако влиянието на човека е минимално или внимателно внедрено, то наличието на хищници като риса ще регулира и поддържа този важен баланс на ползване и възстановяване по естествен път. А това изисква да се стремим в нашата природа да се завърнат и тези, които са изчезнали, като риса.

- А кои според Вас са важните стъпки, за да се завърне рисът някой ден у нас?

- На първо и най-важно място – строг контрол на бракониерството не само върху вида, но и върху видовете, които са хранителна база за рисовете. Освен контрола са необходими и ефективни наказания за бракониерство в съответствие на нанесената щета на природата. И нещо също толкова важно – отделянето на достатъчно усилия и средства в проучването на риса, който впрочем е най-слабо проученият на Балканите.

WWF България благодари сърдечно на доц. Златанова за отделеното време!

Прочетете още по темата:

Освен че е изключително красиво животно, рисът е важна част от кръговрата на енергията в природата.

Необходим е строг контрол на бракониерството не само на рисовете, но и на видовете, които са тяхна хранителна база, смята доц. Златанова.