10 неща, които всеки трябва да знае за влажните зони

Публикувано на 19 March 2025

Влажните зони са толкова значими, колкото и горите, но сякаш често са подценявани. За тях има какви ли не интересни определения – „бъбреците на света“, „филтрите на природата“, „биологичните супермаркети“, „климатичните шампиони“, „пазителите на водите“. Влажните зони наистина са всички тези неща и още много. Те са от ключово значение за здравето на околната среда и благоденствието на хората.

Важни факти за влажните зони в България и по света

За да пазим ефективно влажните зони, трябва да ги познаваме добре. В този материал представяме любопитна информация за тях.

1. Влажните зони са най-продуктивните екосистеми в света

Влажните зони са земни площи, които са покрити с вода (сладка, солена или смесица от двете) постоянно или сезонно. Те функционират като отделни екосистеми. Има различни видове влажни зони: реки, блата, мочурища, езера, лагуни, торфища, заливни равнини и др. Повечето големи влажни зони включват комбинация от сладководни системи.

Влажните зони съществуват при разнообразни климатични условия на всички континенти с изключение на Антарктида. Има ги и по крайбрежията, и във вътрешността на земната повърхност.

Те са най-продуктивните екосистеми на планетата – поддържат огромно количество живот, биоразнообразието в тях е от решаващо значение за екологичното равновесие и в същото време осигуряват критично важни ресурси за хората. Близо 400 млн. души живеят близо до влажни зони. Оризовите полета изхранват над половината население на Земята, а рибата, добита от влажни зони, е основен източник на протеин за повече от 1 млрд. души. Не на последно място – влажните зони осигуряват голяма част от водата, от която всички зависим.

Река Искър. Снимка: Shutterstock

2. Влажните зони са райски кътчета за биоразнообразието

Въпреки че заемат само 6% от земната повърхност, влажните зони са дом на около 40% от растенията и животните по света. Разнообразието от видове е зашеметяващо – от водни лилии до мангрови гори, от миниатюрни насекоми до едри хищници като тигрите, от полуводни бозайници като видрите до величествени птици като чаплите. И, разбира се, хиляди видове риби.

Влажните зони са особено важни за мигриращите птици, защото им осигуряват „спирки“ за храна и почивка. Повече от 1000 вида птици зависят от тези местообитания за част от или за целия си жизнен цикъл.

Растенията и животните, които се срещат във влажните зони, са едни от най-уникалните в света, защото са еволюирали специално, за да оцелеят в тези хидрологично променящи се екосистеми. При такова богатство не е учудващо, че стотици нови сладководни видове продължават да се откриват във влажните зони всяка година.

Сива чапла (Ardea cinerea). Снимка: WWF

3. Влажните зони пречистват водата и ни пазят от бедствия

По-горе споменахме, че влажните зони са наричани „бъбреци“ и „филтри“ на природата. Това са доста сполучливи определения, защото те имат способността да пречистват водата. Задържат в почвата замърсители като фосфор и тежки метали, преобразуват азота във форма, която растенията по-лесно приемат, и разграждат бактериите.

Влажните зони също така ни пазят от бедствия. Те абсорбират и съхраняват излишната вода по време на бури и интензивни валежи, като така понижават риска от наводнения в околните райони. Действат като буфер при урагани. Освен това помагат за контролиране на ерозията, като намаляват натиска на дъждовните води върху почвата, а по този начин и вероятността от свлачища.

Разбира се, влажните зони носят и много други ползи – екологични, социални и икономически. Те са, например, чудесни места за устойчив туризъм, чието развитие е важно за местните общности.

4. Важните зони са ключови в борбата с климатичните промени

Влажните зони действат като поглътители на въглерод. Всъщност те съхраняват до 2-3 пъти повече въглерод на единица площ, отколкото горите. „Шампиони“ в тази дейност са торфищата, които съхраняват около 30% от въглерода в почвата, въпреки че заемат само около 3% от площта на Земята. Условията там забавят разлагането на органичните материали, което позволява на въглерода да се натрупва в почвата, вместо да допринася с отделянето си за климатичните изменения.

Торфище в Шотландия. Снимка: WWF

Влажните зони помагат за регулиране на местния и регионалния климат, като поддържат хидрологичния баланс. Те съдействат за регулиране на температурата, освобождавайки влага във въздуха. Този охлаждащ ефект може да бъде особено важен в борбата с горещите вълни, които стават все по-чести и интензивни поради изменението на климата.

Чрез опазването на влажните зони ние не само се грижим за биоразнообразието и качеството на водата, но и осигуряваме естествено решение на някои от най-неотложните екологични предизвикателства.

5. Един от първите международни договори за опазване на биоразнообразието е свързан именно с влажните зони

Рамсарската конвенция за влажните зони, приета през 1971 г., е междуправителственият договор, който осигурява рамката за опазване и разумно използване на влажните зони и техните ресурси. Тя е едно от първите международни споразумения, свързани с опазване на биоразнообразието.

България пък е сред първите държави, които се присъединяват към Рамсарската конвенция. Част от Конвенцията е Списъкът на влажните зони с международно значение. Всяка страна, ратифицирала Конвенцията, определя подходящи влажни зони в рамките на своята територия, които да бъдат включени в списъка – т.нар Рамсарски места.

6. В България има 11 влажни зони с международно значение

В списъка на Рамсарската конвенция за влажните зони с международно значение България е представена с 11 влажни зони. Те са: „Карстов комплекс Драгоманско блато“, „Езеро Сребърна“, „Езеро Вая“ , „Атанасовско езеро“, „Комплекс Беленски острови“, „Дуранкулашко езеро“, „Остров Ибиша“, „Шабленско езеро“, „Местността Пода“, „Поморийско езеро“ и „Комплекс Ропотамо“. Общата им площ се равнява на 0,45% от територията на страната.

От 2021 г. Сдружение за дива природа „Балкани“ и WWF работят по проект за възстановяване и опазване на Драгоманското блато. Прочетете повече за него тук.

7. Най-голямата влажна зона в света е Пантанал

Пантанал е природен регион, който обхваща най-голямата естествена влажна зона в света. Той се простира на повече от 171 000 кв. км в Бразилия, Боливия и Парагвай. На тази огромна територия се намира най-голямото струпване на крокодили в света. Смята се, че там има около 10 милиона каймана. Числеността на ягуарите (които ловуват каймани) също е една от най-високите. В Пантанал живее и най-големият папагал на планетата – хиацинтовият ара. Наблюдението на тези и други животни привлича близо 1 млн. туристи всяка година.

Каймани в бразилската част на Пантанал. Снимка: WWF

8. Заплахите за влажните зони са страховити

Най-големите заплахи за влажните зони идват от човешката дейност. На много места жизненоважната свързаност на влажните зони е нарушена от язовири, диги, дренажи, инфраструктура. Това е довело до необратими промени в местообитанията.

Неефективните практики в селското стопанство също са ключов фактор – и до ден днешен влажни зони се пресушават с цел напояване на посеви или се унищожават, за да се използват като земеделска земя. Много крайбрежни влажни зони се модифицират, за да се отглеждат там аквакултури.

Замърсяването, обезлесяването и прекомерната експлоатация на ресурси са други сериозни заплахи, които увреждат влажните зони. Не бива да забравяме и климатичните промени - повишаването на температурите, промяната в режима на валежите и повишаването на морското равнище застрашават стабилността на влажните зони.

Всички тези фактори вече са довели до значителна загуба на влажни зони в цял свят, поради което усилията за опазване на останалите са от съществено значение.

9. Вече сме загубили над 80% от влажните зони. Какво ще се случи, ако изчезнат и останалите?

През последните 300 години са изчезнали 87% от влажните зони в света, по-голямата част - след 1900 г. Нагледен пример е Дунав. За 150 години близо 80% от крайречните природни местообитания и рибни ресурси на реката са били унищожени.

Ако изчезнат и останалите влажни зони, загубата на растения и животни ще бъде колосална. Без влажни зони водата ще намалее и качеството ѝ ще се влоши, засушаванията ще станат по-чести, ураганите ще навлизат по-навътре в сушата, наводненията ще се увеличат. Емисиите на парникови газове ще нараснат, което ще изостри ефекта от климатичните промени.

Икономическите последици ще бъдат много тежки. Отрасли като рибарство, селско стопанство, туризъм ще пострадат сериозно. Разходите за осигуряване и пречистване на вода и за справяне със щети след бедствия ще скочат. Общностите, живеещи по крайбрежията, ще загубят поминъка си и ще станат много по-уязвими. Ще изгубим и много културни и рекреационни ползи, които тези местообитания ни носят. Устойчивостта на Земята към екологичните предизвикателства чувствително ще намалее.

Ако влажните зони изчезнат, ще загубим не просто красиви кътчета от природата, а и критично важни местообитания. Снимка: WWF

10. В България и по цял свят WWF работи за опазването на все още съществуващите влажни зони

Закрилата на влажните зони е приоритет на WWF по цял свят. Организацията си сътрудничи с правителства, местни общности и бизнеси, за да повиши осведомеността за тези безкрайно ценни екосистеми. Застъпваме се за по-добри политики за опазване, помагаме за възстановяването на деградирали влажни зони и насърчаваме устойчиво земеделие и рибарство. Работим активно за опазване на басейна на Амазонка и делтата на река Меконг, които са жизненоважни за биоразнообразието и поминъка на милиони хора.

WWF изследва състоянието на влажните зони и подкрепя създаването на рамки за защитата им. Насърчаваме природно-базирани решения, които демонстрират екологичната и икономическата стойност на влажните зони. Организацията работи и по редица проекти за адаптиране на влажните зони към измененията на климата.

В България дейността на WWF за влажните зони е ключова. Работим за опазването на река Дунав, нейните притоци и нейните обитатели. Посветени сме на закрилата на дунавските есетри – невероятен животински вид, застрашен от изчезване. Възстановяваме влажни зони и крайречни гори, работим за разширяване на мрежата от защитени територии и за прилагане на природно-базирани решения.

Научете още за работата ни:

______________
Ако желаете да подкрепите усилията на WWF България за опазване на реките и влажните зони – дом на видрата, можете да го направите на WWF.BG/VIDRI