Какво би искал/а да потърсиш?

Видра или бобър? Прилики и разлики между видовете


Влажните зони са дом на невероятно разнообразие от растения и животни. Не всички техни обитатели обаче са еднакво разпознаваеми за хората. Видрите са сред животните, които не са толкова добре познати. Aко се случи човек да ги види в дивата природа, често ги оприличава на други същества, например на бобри. Нека разгледаме приликите и разликите между тези два вида.

Прилики между видрата и бобъра

Както видрите, така и бобрите са средноголеми полуводни бозайници, които обикновено са активни през нощта. Тъй като начинът им на живот е неразривно свързан с водата, те са развили някои сходни характеристики: големи бели дробове, които им позволяват да задържат дъха си под вода по-дълго от други бозайници; плавателни ципи на краката, които им помагат да плуват; гъста, непромокаема козина за топлина. 


Европейска видра. Снимка: Shutterstock

Разлики между видрата и бобъра

Разликите между двата вида са повече от приликите. Ето някои от по-съществените:

1. Видрата и бобърът не са роднини. Европейският бобър (Castor fiber) е гризач от семейство Боброви (Castoridae). Другият член на това семейство е Северноамериканският бобър (Castor canadensis), който е широко разпространен в Канада, САЩ, южните части на Аляска и някои северни части на Мексико. Любопитен факт е, че той е национален символ на Канада. Европейската речна видра (Lutra lutra) пък е хищник от семейство Порови (Mustilidae) – разнообразна група, която включва видри, порове, язовци, невестулки, норки и др.

2. Външен вид. Подобно на други гризачи, бобърът е набит, с глава, която изглежда леко ъгловата в анфас, и дълги остри зъби. Резците на бобъра са оранжеви, като пигментното оцветяване се дължи на желязото в зъбния емайл. Те са с отворен корен, което означава, че растат непрекъснато, през целия живот на бобъра. Опашките на бобрите са плоски и люспести. Напомнят на гребло на лодка и се използват, за да се придвижва животното по-лесно по водата.


Европейски бобър. Снимка: Shutterstock

Видрите имат дълги, гладки тела и по-заострени глави. Притежават силни челюсти, остри кучешки зъби и кътници, специално пригодени за хващане на риба. Опашката на видрата е дълга, тънка и заострена, а не с форма на гребло.


Европейска видра. Снимка: Shutterstock

3. Хранене. Бобрите са растителноядни. Обикновено се хранят с водни растения, листа на дървета, клонки, корени, кора. Видрите са хищници и предпочитат риби, раци, жаби, блатни костенурки, макар че понякога разнообразяват менюто си и с водни растения и горски плодове.

4. Размножаване. Бобрите образуват моногамни двойки за цял живот. Размножават се веднъж годишно. Двойката образува колония с тазгодишните си малки и с малките от предишни години, които все още не са се осмелили да създадат свои собствени колонии. В една колония има само една размножителна двойка. Бобрите имат силни семейни връзки и си помагат в изхранването и отглеждането на малките.

Видрите са териториални и предпочитат да водят самостоятелно съществуване, освен когато се срещат за чифтосване или докато майката отглежда малките. На територията на един мъжки могат да живеят няколко женски с малките си. Женските видри отглеждат по 2-3 малки без участието на мъжките. Новото поколение остава в бърлогата около два-три месеца. След като излязат навън, младите видри прекарват още няколко месеца в семейната група, преди да се разпръснат и да заемат свои собствени територии.

5. Поведение. Бобрите са наричани „инженерите на природата“ и с право имат репутация на много трудолюбиви. Те прегризват, преместват и натрупват крайречни дървета и храсти, добавят кал и камъни и оформят естествени прегради и язовири. Убежищата и укритията, създавани от бобрите, носят ползи не само на тях, а и на много други видове, включително видрите. Бобровите язовири улавят седименти, подобряват качеството на водата, подхранват подпочвените води и поддържат водните екосистеми.


Европейски бобър. Снимка: WWF

Видрите са по-скоро игриви, отколкото трудолюбиви. Обичат да се пързалят по корем, да си играят с камъни, много са любопитни. Те не изграждат стени, а правят бърлогите си в пукнатини или кухини, сред корените на дървета или в изоставени дупки на други животни. Понякога изравняват участъци от растителността, за да ги ползват като места за почивка.


Европейска видра. Снимка: Shutterstock

Прочетете още интересни факти за видрите. 

Бобри в България

В миналото популациите на бобрите в Европа и Азия са били на ръба на пълното изчезване. Животните били масово ловувани и избивани за храна, заради козината им и заради кастореума – ароматна секреция от жлезите им, чрез която те маркират територията си, но която е била използвана от хората във фармацевтиката и парфюмерията. Смята се, че в началото на XX в. в цяла Европа е имало едва около 1200 индивида.

В днешно време програмите за реинтродукция и защита на европейските бобри са дали резултат. Стабилността на популациите постепенно се възстановява в много европейски държави. 

Не е сигурно кога точно са изчезнали бобрите в България – възможно е да станало през втората половина на XVIII или първата половина на XIX в. Повече от век и половина видът се е смятал за изчезнал у нас. Преди няколко години обаче горски служители и учени от Лесотехническия университет в София установхаи присъствието на бобри в българската дива природа и по-конкретно по поречието на Дунав. Научна статия по темата на английски език може да бъде прочетена тук. 


Европейски бобър. Снимка: Shutterstock

Доброто познаване на различните животински видове е ключов фактор за изграждането на среда, в която хората и дивата природа съществуват в хармония.

Припомняме обаче, че животните в дивата природа не бива да бъдат приближавани и притеснявани. Спокойствието им в тяхната естествена среда не бива да се нарушава, защото това крие рискове и за тях, и за хората. Така че ако видите видра или бобър в дивата природа, насладете се на момента от разстояние. 

_________

WWF България работи за опазването и възстановяването на реките и влажните зони в страната. Ако желаете да подкрепите работата ни, можете да го направите на WWF.BG/VIDRI