Осемте вида мечки в света и любопитни факти за тях

Публикувано на 19 November 2024

Мечките безспорно са едни от най-обичаните животни по света. Те имат сложна еволюционна история, която се е развила през последните 5 млн. години. В днешно време съществуват осем основни вида мечки, всеки от които има различни подвидове. Те са разпространени в Европа, Азия, Северна и Южна Америка, а неотдавна ги е имало и в Северна Африка.

Мечките имат ключова роля за запазване на баланса в дивата природата и поддържане на здрава околна среда. Те са и неразделна част от културата на много народи по света. Малко същества са завладявали човешкото въображението така, както мечките – герои в стотици легенди, предания, книги, филми.

Видове мечки по света

Всеки от осемте основни вида мечки е неповторим посвоему. Чрез този материал можем да ги опознаем по-добре.

Бяла мечка (Ursus maritimus)

Снимка: WWF

Бялата (или полярната) мечка е не само най-големият вид мечка, но и най-големият сухоземен хищник. Тя е символ на издръжливостта и силата на Арктика. Латинското ѝ име буквално означава „морска мечка“. Съвсем подходящо, тъй като по-голямата част от живота ѝ минава в, около или върху океана - предимно върху морския лед.

Белите мечки са много добри плувци и могат да поддържат висока скорост във водата. Прекарват близо 50% от времето си в търсене на храна, като диетата им се състои основно от тюлени. Приспособили са се по невероятен начин към суровите арктически условия. Бялата козина им осигурява камуфлаж по време на лов, но също така е полупрозрачна, което позволява на слънчевата светлина да се абсорбира от черната им кожа. Козината им е и много гъста и ги изолира от студа.

Полярните мечки са на върха на хранителната верига и имат ключова роля за цялостното здраве на морската среда. Съществуването им обаче зависи почти изцяло от морския лед и те са пряко засегнати от изменението на климата. Топенето на ледовете поставя оцеляването им на карта.

Природозащитен статус на вида според Международния съюз за защита на природата (IUCN): Уязвим

Кафява мечка (Ursus arctos)

Снимка: WWF

Кафявата мечка е най-разпространената от всички видове мечки. Среща се в цялото северно полукълбо: в Канада, Аляска и северозападната част на САЩ, в Източна и Западна Европа, в Северна Азия. Има различни подвидове, като при някои от тях индивидите могат да достигнат тегло от над 400 кг. Най-големите и тежки кафяви мечки могат да бъдат открити в Аляска и Британска Колумбия. Диетата на отделните подвидове варира в зависимост от местообитанието, но всички кафяви мечки са всеядни.

Макар в световен мащаб популацията на кафявата мечка да се смята за стабилна, тя е определена като високоприоритетна за опазване. Предвид зависимостта им от големи територии кафявите мечки са важни индикатори за състоянието на редица други видове. Те играят съществена роля като хищници, контролиращи популациите на други животни, и като разпространители на семена.

За съжаление в България кафявите мечки са изправени пред сериозни заплахи за оцеляването си, сред които бракониерството и загубата на естествените им местообитания.

Природозащитен статус на вида според Международния съюз за защита на природата (IUCN): Незастрашен. В България обаче кафявите мечки са застрашен вид и са вписани в Червената книга.

WWF БЪЛГАРИЯ РАБОТИ ЗА ОПАЗВАНЕТО НА КАФЯВИТЕ МЕЧКИ У НАС. ПОДКРЕПИ НИ, КАТО СТАНЕШ ЗАКРИЛНИК НА МЕЧКА.

Коя е най-голямата мечка в света?

Общоприето е, че най-голямата мечка в света е полярната мечка, както споменахме и по-горе. В зависимост от това кои характеристики се вземат предвид обаче за най-голяма може да се определи и Кодиакската кафява мечка, която е подвид на кафявата мечка. Тя се среща на остров Кодиак, край бреговете на Аляска. И от полярните мечки, и от кодиакските мечки са засичани индивиди, които тежат по цели 720 кг!

Американска черна мечка (Ursus americanus)

Снимка: WWF

Най-многобройният мечешки вид. Черни мечки се срещат от Аляска, през големи части от Канада и САЩ чак до Северно Мексико. Те се приспособяват лесно към различни местообитания, но обикновено предпочитат гористи местности.

Черните мечки са всеядни животни и менюто им се променя в зависимост от това кои храни са в изобилие през сезона. Могат да се хранят с треви, корени, горски плодове, ядки, жълъди, насекоми, риба, лосове и др. Когато храната е оскъдна, понякога се приближават до населени места, обръщат необезопасени контейнери за боклук, „почерпват“ се с храна, оставена за домашни животни, или хапват от овощни дръвчета. Ако привикнат към лесния достъп до човешка храна, се превръщат в проблемни мечки, което предизвиква конфликти с хората. Това е една от основните заплахи пред вида, наред с бракониерството и намаляването на местообитанията им.

Интересен факт: не всички черни мечки са черни. В зависимост от мястото, където живеят, козината им може да бъде светла, почти бяла (в редки случаи) през канелена, тъмнокафява, дори светлосива, та до черна. В някои популации има смесици от цветове.

Природозащитен статус на вида според Международния съюз за защита на природата (IUCN): Незастрашен

Хималайска мечка (Ursus thibetanus)

Снимка: Shutterstock

Наричана е още азиатска черна мечка, тибетска мечка или лунна мечка. Среща се на много места в Азия – от Афганистан чак до Япония. Предпочита гористи местности и планински райони. През летните месеци индивиди живеят дори над 3000 м надморска височина, през зимата слизат на по-ниско.

Хималайската мечка е сходна с американската черна мечка, но козината ѝ е по-дълга, мека и рошава. Възрастните мъжки екземпляри могат да тежат между 100 и 200 кг, а женските – между 50 и 120 кг.

Подобно на своите събратя, тези мечки са отлични катерачи. Хранят се с плодове, корени и треви, насекоми, безгръбначни животни. Специфична при тях е кремавата окраска на гърдите във формата на полумесец, заради която са получили и названието „лунни мечки“.

Популацията на хималайските мечки в дивата природа намалява поради загубата на местообитания и избиването на индивиди, за да се използват части от тялото им (особено жлъчката) в т.нар традиционна медицина, която все още е много разпространена в Югоизточна Азия и на други места.

Природозащитен статус на вида според Международния съюз за защита на природата (IUCN): Уязвим

Малайска мечка (Helarctos malayanus)

Снимка: Shutterstock

След като има лунна мечка, няма ли и слънчева мечка? Всъщност има – малайската мечка е наричана още слънчева мечка. Тя обитава тропическите гори на Югоизточна Азия и може да бъде открита в целия регион – от Бангладеш и Виетнам до Индонезия и Малайзия.

Малайските мечки са най-малките от всички видове мечки, като могат да достигнат тегло от около 65 кг. Те са и най-слабо проучени. Имат къса гладка козина, светла муцуна и кремава окраска, подобна на тази на хималайските мечки. Като всеядни животни могат да се хранят както с растения, така и с месо. Често „посягат“ към пчелните кошери, затова в Индонезия и Малайзия си имат още едно название – „медени мечки“.

Широкомащабното обезлесяване в Югоизточна Азия през последните десетилетия драстично е намалило подходящите местообитания за този вид. За съжаление малайските мечки също са избивани за използване на части от телата им в традиционната азиатска медицина. Много от тях са държани в ужасяващи условия и умъртвявани по изключително нехуманни начини.

Природозащитен статус на вида според Международния съюз за защита на природата (IUCN): Уязвим

Бърнеста мечка (Melursus ursinus)

Снимка: Shutterstock

Дългите извити нокти и рошавата козина придават на бърнестите мечки неповторим, леко разчорлен вид. Тези животни се срещат предимно в равнинните гори на Индия и Шри Ланка и са наричани още индийски мечки. Предпочитат скалисти райони и по-сух климат.

Възрастните мъжки екземпляри могат да достигнат тегло до 140 кг, а женските – до 100 кг. Зъбите и муцуните на бърнестите мечки са добре приспособени за изсмукване на мравки и термити, които са сред основната им храна. Ядат също плодове и различни видове растителност.

Както и другите видове мечки в Азия, бърнестите мечки са застрашени от загуба на местообитания и избиване поради използване на части от тялото им в традиционни медицински практики. Те обаче имат и по-често конфликти с хората, особено в Индия, където обитават места с нарастващо човешко население. Бърнестите мечки могат да бъдат агресивни към човека, когато са провокирани. Това превръща набирането на обществена подкрепа в Индия за тяхното опазване в предизвикателство.

Природозащитен статус на вида според Международния съюз за защита на природата (IUCN): Уязвим

Очилата мечка (Tremarctos ornatus)

Снимка: WWF

Единственият представител на мечото семейство, който живее в Южна Америка (и като цяло единствената мечка в южното полукълбо). Среща се в широк спектър от местообитания – от гъсти тропически гори до крайбрежни зони.

От пръв поглед се разбира откъде идва името на този вид: очите на очилатата мечка са обградени от характерни светли петна. Тяхната форма е уникална за всеки индивид, подобно на пръстовите отпечатъци при хората.

Възрастните мъжки екземпляри могат да достигнат тегло от 200 кг, женските – до около 82 кг. Тези животни прекарват огромна част от времето си по дърветата, хранят се с голям набор от растения, както и с месо.

Съдбата на очилатите мечки е свързана с ролята им в митологията на различни южноамерикански народи. В някои култури ги почитат като божества, в други ги смятат за „лоши“ и ги преследват. Очилатите мечки често стават жертви на бракониери. Някои фермери ги убиват като отмъщение за нападнати домашни животни или с цел печалба, като продават части от телата им, които според някои коренни народи имат лечебни свойства.

Природозащитен статус на вида според Международния съюз за защита на природата (IUCN): Уязвим

Гигантска панда (Ailuropoda melanoleuca)

Снимка: WWF

Със своята черно-бяла козина и симпатична муцунка пандата е обожавана по целия свят. В Китай е считана за национално богатство. Тя има специално значение и за WWF, тъй като е изобразена на логото ни още от основаването на организацията през 1961 г.

Пандите живеят в горски и планински местообитания в Югозападен и Централен Китай. Хранят се почти изцяло с бамбук, от който изяждат десетки килограми на ден. За целта им помага една тяхна уникална анатомична особеност – костите на китките им са удължени и функционират като своеобразни „палци“. Въпреки теглото си са много умели катерачи.

В дивата природа към момента са останали едва около 1800 панди. Основната заплаха за вида е загубата на неговите местообитания. Китайското правителство е създало повече от 50 резервата за панди, но само две трети от общата популация на дивите панди живее в тях. В миналото бракониерството е повлияло силно негативно на вида, но след въвеждането на строги закони и наказания то е намаляло значително в днешно време. Все още обаче има случаи на панди, попаднали случайно в капани, поставени за други животни.

Гигантската панда е отличен пример за „чадърен“ вид, защитата на който помага на много други видове, живеещи в същите местообитания.

Природозащитен статус на вида според Международния съюз за защита на природата (IUCN): Уязвим

------------------------------
В дивата природа на България се срещат мечки само от един вид – кафявите мечки. Те обаче са изправени пред редица предизвикателства за своето оцеляване.

АБОНИРАЙ СЕ С МЕСЕЧНО ДАРЕНИЕ КЪМ WWF И НИ ПОМАГАЙ ДА ОПАЗВАМЕ МЕЧКИТЕ В БЪЛГАРИЯ

Мечките имат ключова роля за запазване на баланса в дивата природата. Снимка: WWF