10 от растителните видове в България с най-интересни имена

Забележителни, обикновени, странни, забавни, очевидни, красиви, прости, сложни – имената на растителните видове по света са почти толкова разнообразни, колкото самите видове.

България не прави изключение. Имайки предвид сравнително малката ѝ територия, страната ни разполага с впечатляващо богатство от растения и гъби. И от интересни наименования.

В случая нямаме предвид научните имена. Процесите, по които те се дават, и тънкостите на таксономията (за чието овладяване са нужни години опит и задълбочени познания) не са предмет на този материал.

Любопитните имена обаче могат да предизвикат допълнителен интерес към дадени видове. А колкото по-добре познаваме биологичното разнообразие, толкова по-добре можем да се грижим за него. Това е отговорност на всички нас в днешно време, когато толкова видове са застрашени от изчезване.

И така, в редовете по-долу ви представяме 10 растителни вида в България със запомнящи се имена.

Многогодишно тревисто растение, паразит, поради което няма зелени фотосинтезиращи части. Цветовете са розови, събрани в цилиндрично, гроздовидно съцветие. Паразитира върху корените на леските, бука, смърча, белия бор, елшите и други дървесни видове.

Видът е включен в Закона за биологичното разнообразие. Присъства в изданието Червена книга на НР България (Велчев и др. 1984) с категория Рядък. Балкански ендемит. Разпространен е в Родопите, Славянка и Тракийската низина.

Венерина обувка/венерина пантофка (Cypripedium calceolus L)

Снимка: Яна Барзова

Многогодишно тревисто луковично растение. Луковицата е яйцевидна, с тъмночервеникава до тъмнокафява кожеста обвивка. Цветовете са от 3 до 5, светлорозови или бели.

Видът е включен в Червена книга на България, т. 1, с категория Критично застрашен, и в Закона за биологичното разнообразие. Български ендемит. Среща се в Знеполския район.

Многогодишно тревисто коренищно растение. Развива 1–3 (рядко повече) сравнително високи стъбла (45 см). Листата са от 1 до 5, широко ланцетни и са по-къси от тези на другите цъфтящи с бели цветове у нас главопрашници. Цветовете са бели, характерно е наличието на шпора. Разпространено е в Източните Родопи.

Видът е включен в Червена книга на България, т. 1, с категория Критично застрашен, и в Закона за биологичното разнообразие.

Многогодишно тревисто растение. Стъблата са високи между 20 и 80 см. Цветовете са в гъсти, цилиндрични класовидни съцветия. Разпространението в България включва Черноморското крайбрежие, Средна гора, Тракийската низина.

Защитен вид съгласно Закона за биологичното разнообразие. Част от находищата му попадат в защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България.

Плодното тяло в младо състояние е обвито с ципесто, бяло покривало. Шапката може да бъде от полукълбовидна до разперена или почти плоска, 8–15 см в диаметър, оранжево-червена.

Разпространение в България: Черноморско крайбрежие, Предбалкан, Стара планина, Знеполски район, Витошки район, Рила, Средна гора, Родопи, Тракийска низина, Странджа.

Видът е включен е в Червен списък на гъбите в България. Част от находищата са разположени на територията на природен парк „Странджа“, резерват „Ропотамо“ и природна забележителност „Янкьовец“, и в защитени зони от НАТУРА 2000.

Многогодишно коренищно тревисто растение. Стъблото е високо между 20 и 65 см, около 1,5 мм в диаметър, неразклонено. Разпространено е в Знеполски район.

Защитен вид съгласно Закона за биологичното разнообразие. Част от популацията попада в природна забележителност „Ждрелото на река Ерма“ и в защитена зона от НАТУРА 2000.

Двугодишно тревисто растение. Стъблата са високи 15–60 см, разклонени от основата. Всички четинки на стъблото, листата и чашките излизат от голи брадавички. Разпространение в България: Славянка, Родопи, Тракийска низина.

Защитен вид съгласно Закона за биологичното разнообразие. Включен е в 1997 IUCN Red List of Threatened Plants с категория „рядък“. Находищата му са в защитени зони от НАТУРА 2000.

Едногодишно тревисто растение. Стъблото е високо 10–50 см. Цветовете са дребни, жълти, с неравни дръжки. Разпространение в България: Тракийска низина, Тунджанска хълмиста равнина.

Част от находищата попадат в защитени зони от НАТУРА 2000.

Многогодишно тревисто растение. Коренището e вертикално, на върха с няколко яйцевидно елиптични ципести листа, от които излизат стъблото и приосновната листна розетка. Външните цветчета в основата си са розови, виолетови или сини, копринесто влакнести, вътрешните са белезникави. Разпространено е в Рила.

Защитен вид съгласно Закона за биологичното разнообразие. Част от популацията на вида попада в Национален парк „Рила“ и природен парк „Рилски манастир“. Находищата са в защитени зони от НАТУРА 2000.