Балканска дива коза

Публикувано на 30 December 2021

(Rupicapra rupicapra balcanica)

Видът се среща в България, Сърбия, Косово, Черна гора, Хърватия, Гърция, Албания. Общата численост на балканската дива коза се оценява на по-малко от 10 000 индивида, като в България числеността ѝ е 1600–1800 екземпляра.

Ареалът ѝ на разпространение обикновено се намира между 800 и 2500 м надморска височина. През зимата дивите кози се срещат на места, където снегът се задържа за по-кратко и по-лесно се открива храна, най-често по стръмни склонове с преобладаващо южно изложение. В този период предпочитат топли и слънчеви места, а лятото – ветровити и сенчести.

С какво се храни дивата коза?

През лятото дивата коза се храни основно с тревисти растения, а през зимата и ранна пролет и с клонки, пъпки, букови листа и иглички от иглолистните. Сред по-познатите растения в нейното меню са планински минзухар, жълтуга, див слънчоглед, планинска хвойна и клек, малина, къпина, шипка, девесил и др.

Кратка история на дивата коза в България

В миналото Балканската дива коза - подвид на Северната дива коза, е обитавала Стара планина, Средна гора, Витоша и Рило-Родопския масив. От края на XIX в. до 30-те години на XX в. видът застрашително намалява и изчезва от Средна гора и Витоша. Днес в България има пет изолирани популации на балканската дива коза в Централна Стара планина, Рила, Пирин, Западни Родопи. На територията на ПП Витоша дивата коза е успешно реинтродуцирана в последните 20 години.

Защо дивата коза е ценна за екосистемата, в която живее?

Дивата коза е важна част от хранителната верига за много хищници - орли, рисове, вълци, лисици. Като вид, който се храни с различни храсти и дървета, в т.ч. и иглолистни, дивата коза е важна за поддържането на тревните съобщества и разнообразните значими природни местообитания в планините.

Заплахи пред дивата коза

Според Червената книга на България, заради поголовното ѝ изтребване през 20 век и продължаващия незаконен лов, сега дивата коза е застрашен вид.

1) Дивите кози са много любопитни, а през октомври-ноември, когато е брачният им период, стават и по-непредпазливи. По това време те се събират в по-големи стада, а мъжките стават невнимателни, фокусирайки се върху двубоите с други мъжки за спечелване на лидерската позиция.

2) Заплахите за вида са свързани с различни форми на бракониерски лов – лов от превозни средства в т.ч. моторни шейни (те са особено голяма опасност в НП), АТВ, хеликоптери, използване на заглушители и др., както и безпокойство, унищожаване на местообитанията, строителство във високите части на планините.

3) Освен за лов, честото безпокойство със шумните моторни шейни води и до по-голям разход на енергия. А през зимата козите използват повече енергия за телесна температура и придвижване в снега, отколкото получават от бедната си храна. Шумът и преследването с такива шейни води до отслабване, по-слаб имунитет и по-висока смъртност.

Как можете да помогнете за съхраняването на вида?

1) Ако станете свидетел на лов на дива коза в националните паркове – Рила, Пирин и Централен Балкан, или в ПП Витоша, подайте сигнал на 112, както и към съответната паркова дирекция. Не забравяйте да вземете координати на мястото, на което сте видели бракониерите. Направете снимка, ако видите гилзи или убито животно, оставете телефон за обратна връзка.

2) Ако видите препарирана дива коза (или части от нея, трофеи) в някое заведение или хотел, подайте сигнал в съответната Регионална инспекция по околната среда и водите. Подаването на сигнали за бракониерски лов или трофеи е начинът да се обединим и да спрем заедно престъпленията срещу природата.

Знаехте ли, че…?

Дивата коза алармира за настъпваща опасност със силен, почти свистящ звук и тропане с копита. Когато са разтревожени, дивите кози бягат на най-недостъпните места, като често правят огромни скокове - 2 м на височина, до 6 м на дължина, от 8 м отвесно. Могат да развият и скорост от 50 км/ч.
Изключително любопитни са и склонни да допускат хора в близост.
С най-дебелите сърдечни стени за бозайник от този размер и много по-висок брой червени кръвни телца, дивите кози могат да изкачат 1000 вертикални метра само за няколко минути.
Специално пригодените им копита с върхове, остри като пикел, им помагат да се катерят по леда, а с твърдите странични ръбове - да се закрепят и на най-малките неравности върху стръмни, почти отвесни скали, и да се катерят по тях. Вътрешната им част (възглавничката) е мека и, подобно на автомобилните гуми, ги задържа по хлъзгавите камъни при бягане надолу. Дивите кози са най-ловките катерачи сред копитните.
Зимата обемът на търбуха им се увеличава почти двойно. Това им позволява по-добре да усвояват и малкото хранителни вещества в трудните за храносмилане клони и иглолиста. При ниски температури, снеговалежи и силен вятър (т.нар. зимни бури) могат да издържат до 3 седмици без да се хранят.
Тези и други специфични за вида адаптации правят дивата коза най-добре приспособеното тревопасно към скалистите местообитания в планините.
Тя ражда едно, изключително рядко - две малки. Малките козлета биват кърмени около шест месеца. Репродуктивният успех при женските спада след осмата година поради енергията, която е необходима за раждането и отглеждането на малките, и която с напредването на възрастта намалява.
Продължителността на живота при вида достига до 19 години и по-рядко - до 24 години.

Всеки, който желае, може да подкрепи работата на WWF за опазване на дивите животни в България ТУК.

Нека заедно изградим бъдеще, в което хората живеят в хармония с природата!

Балканска дива коза

Дивите кози са изключително любопитни и са склонни да допускат хора в близост.

Дивата коза е най-добре приспособеното тревопасно към скалистите местообитания в планините.

Дивата коза алармира за настъпваща опасност със силен, почти свистящ звук и тропане с копита.

Дивите кози могат да развият скорост от 50 км/ч.

Зимата обемът на търбуха на дивата коза се увеличава почти двойно.