WWF с препоръки в борбата с горската престъпност у нас

Публикувано на 23 June 2021

Незаконният дърводобив нанася щети както върху природата, така и върху икономиката

Незаконният дърводобив представлява между 10 и 30% от общия дърводобив в световен мащаб. В него са замесени организирани престъпни групировки, използващи международна мрежа от полузаконни бизнеси и корпоративни структури, за да скрият нелегалната си дейност. Практиките им включват креативно счетоводство за пране на нерегламентирани приходи, тайни споразумения с висши държавни служители, както и много други методи, развивани всеки ден.

Както в България, така и в целия Дунавско-Карпатски регион горската престъпност е признат проблем, който нанася щети и подкопава правителствените политики за устойчиво управление и защита на горите. По данни на WWF България, 2,5 милиона м³ дървен материал, или приблизително една трета от общото годишно производство, се губят в незаконна сеч, генерирайки близо 150 милиона лева за замесените в тази порочна практика.

През 2013 г. Европейският съюз прие ново законодателство – Регламентът на ЕС за дървесината (EUTR) – за да се справи с продуктите на пазара, получени от незаконен дърводобив. Въпреки това вратичките в EUTR и неговото прилагане, както и пропуските в прилагането редица национални закони в държавите членки, възпрепятстват сериозни промени.

Ролята на WWF в противодействието на горската престъпност

Проектът „Инициатива на ЕС за борба с престъпленията в областта на горите“ цели да подпомогне ефективното правоприлагане чрез стимулиране на мрежи, способни да разкриват тези престъпления. Осъществява се в щест държави: Белгия, България, Франция, Румъния, Словакия и Украйна. Той има за цел също и да насърчи гражданското общество да подава сигнали и да бъде информиран партньор на властите.

В рамките на проекта беше изготвен изчерпателен анализ за по-добро разбиране на горската престъпност в различните държави чрез разглеждане на пропуските и идентифициране на предизвикателствата по веригата за прилагане. Анализът включва също и възможностите за подкрепа на горското управление и правоприлагащите структури, необходими за борба с престъпността в горите. Базиран е на отговорите от въпросник, изпратен до ключови заинтересовани страни, както и на резултатите от дискусиите по време на специализиран семинар, проведен през 2019 г.

На базата на анализа на пропуските беше изготвен и доклад с препоръки и добри практики, целящ подбряване на правоприлагането, разследването и преследването на престъпленията в горите. Двата доклада бяха представени пред заинтересовани страни в рамките на финалния семинар по проекта.

Основни изводи и препоръки

1) Престъпленията в областта на горското стопанство нанасят щети върху околната среда и водят до укриване на данъци и загуба на приходи. Участниците в семинара признаха наличието на организирани групировки, занимаващи се с горски престъпления у нас.

2) Проблем с ресурсите и знанията. Капацитетът на органите за борба с горската престъпност е недостатъчен. Горските служители имат опит в прилагането на Закона за горите, но им липсват познания върху законодателството за опазване на околната среда и европейските директиви. На ниво регионални дирекции по горите липсва също човешки и финансов капацитет.

3) Липсата на обучения по цялата верига за правоприлагане влияе върху мотивацията за борба с горските престъпления от страна на отговорните органи, а ниската средна заплата за горския персонал и инспекторите не стимулира заемането на свободни позиции и ангажирането на квалифицирани специалисти.

4) Липсата на национална инвентаризация на горите затруднява извършването на независим контрол върху данните относно промените в горите. В България все още липсва единна електронна система за обработка на информацията относно планирането, маркирането, използването, сертифицирането, изпращането и обработката на дървен материал.

5) Корупцията е силно утежняващ фактор в борбата с горските престъпления на всички нива. Една от основните препоръки е тя да бъде поставена във фокуса на отговорните власти, както и в програмите на обученията за повишаване капацитета на прокуратурата. От голямо значение е да се насърчат разследванията на мрежите на организираната престъпност в горския сектор. В същото време е необходимо да се увеличат заплатите на разследващите органи и горския персонал, за да се намали вероятността от корупция чрез подкупи.

6) Липсва реална защита на хората, разкриващи нарушения, предвид рисковете, на които са изложени. Престъпниците често може да не са преследвани, тъй като в повечето случаи са безработни и не са в състояние да платят глоба. Политическият натиск върху горската система, възможните връзки между политици и горския бизнес, както и между политици и организираната престъпност, правят трудни за разследване големите случаи на престъпления в горите, като корупция, измами, укриване на данъци и пране на пари.

7) Организацията на горския сектор в България може да доведе до конфликт на интереси и политически натиск, тъй като Изпълнителната агенция по горите зависи от Министерството на земеделието, храните и горите. Липсата на прозрачност и конкуренция в процесите на договаряне и изпълнение на дърводобивни дейности и търговия с дървен материал създава благоприятни условия за процъфтяване на незаконния дърводобив.

8) Законодателната рамка, свързана с престъпленията в областта на горското стопанство, все още крие вратички, главно по отношение прилагането на място. Свръхрегулирането, сложността на законите, тежките бюрократични процедури и трудността да се прилагат някои разпоредби възпрепятстват ефективната борба срещу горската престъпност. Наблюдава се също ниска осведоменост и слаб опит с прилагането на Регламента на ЕС за дървесината (EUTR), включително във връзка с възможностите да се подават сигнали от трети страни.

9) Полагат се усилия за борба с дребните престъпления, но е очевидна липсата на успех при по-сериозни такива, вероятно включващи организирана престъпност. Много ниският процент на събираемост на санкциите (ок. 10-15%) показва, че системата за правоприлагане и съдебната система не действа възпиращо. Това създава чувство за безнаказаност у нарушителите и обезсмисля наказателните разпоредби на Закона за горите. Затова акцентът на принудителните действия трябва да бъде насочен към големите корпорации и престъпните мрежи, а не толкова към дребните оператори. Към момента такива случаи не се разкриват поради липса на опит и доказателства, както и заради корупция.

10) Процедурите по изграждане на случаи са дълги, а доказателствата, събрани по време на теренните разследвания, често се оказват неясни и неприложими. Затова е необходим да се назначи специализиран персонал, който да се занимава изцяло с разследването на горски престъпленията (напр. горска полиция). Този персонал трябва да работи в тясно сътрудничество с прокуратурата и антикорупционните звена, както и със съответните регионални и областни контролни структури. Това трябва да се случва посредством ефективни протоколи за събиране на доказателства, които да подпомагат формулирането на обвинения. Важно е да се подобри и достъпа до технически ресурси, като сателитни изображения, горски бази данни и ГИС-системи.

11) Митниците не са свързани в достатъчна степен с другите звена от правоприлагащата верига, а съществуващите процедури и протоколи не са съобразени със същността на горската престъпност.

12) Нужно е по-добро сътрудничество между неправителствените организации (НПО) и властите, за да се повиши ефективността в борбата срещу горската престъпност. За съжаление, надзорната функция на НПО е твърде зависима от наличието на финансиране, което напоследък е силно ограничено и намалява. Въпреки това, НПО бяха идентифицирани като важно звено в разкриването на горски престъпления. Насърчава се и активното участие на гражданското общество.