Как да определим дали живеем в енергийно бедно домакинство?

Публикувано на 18 June 2024

Кой се определя като енергийно беден в България?

Според официалната дефиниция енергийно беден е всеки, който поради своя доход, възраст, семейно положение или здравословно състояние попада под официалната линия на бедност след разходите за разумно потребление на енергийни услуги в дома.

Енергийните услуги трябва да са свързани с различни нетърговски, битови дейност за осигуряване на законово установени стандарти за отопление, осветление, охлаждане, топла вода, забавление, обмен на информация и други базови нужди

През 2023 г. в България има 1.8 млн. лица с доход под 728 лв.

Това е официалната линия на бедност, според доклад на АУЕР от 31 март 2024 г. Разграничават се две групи енергийно бедни и уязвими домакинства. Те се определят в чл. 3 на Наредбата за критериите, условията и реда за определяне на статут на домакинства в положение на енергийна бедност и на статут на уязвими клиенти за снабдяване с електрическа енергия.

1. Група на енергийно бедните домакинства (според ал.1 на чл.3 на Наредбата), която се определя въз основа на разполагаемия доход, разхода за типово потребление на енергия и енергийните характеристики на жилището.

2. Група на уязвимите клиенти за снабдяване с електрическа енергия, които според ал. 2 на чл. 3 на Наредбата са:

Лица на възраст над 65 г. и с разполагаем доход под официалната линия на бедност;
Лица с установена 50 и над 50 на сто трайно намалена работоспособност или вид и степен на увреждане и с разполагаем доход под официалната линия на бедност;
Лица в критична зависимост от електрическо оборудване, които имат нужда от помощни средства за независим живот и/или медицински изделия за поддържане на живота, чието функциониране зависи от източник на електрическа енергия;
Лица, които получават месечни социални помощи и/или целева помощ за отопление по Закона за социално подпомагане за предходния отоплителен сезон.

Как да разберем дали живеем в енергийно бедно домакинство?

Можем да сметнем дали сме енергийно бедни като от разполагаемия средномесечен доход на членовете на домакинството за предходната календарна година извадим типовото потребление на енергия на домакинството за година (виж по-долу), разделим резултата на броя членове на домакинство, а после и на 12. Ако получената сума е под 728 лв, сме енергийно бедни.

Как се смята типовото потребление за енергия на домакинство?

Стъпка 1: От снимките по-долу изберете вида сграда, която обитавате, и съответното количество енергия на кв.м.

Стъпка 2: Умножете количеството по типова площ на Вашето домакинство според броя лица, както следва:
Едно лице - 40 м2
Две лица - 50 м2
Три лица - 60 м2
Четири лица - 70 м2
Пет лица - 80 м2
Шест лица - 90 м2

Стъпка 3: Умножете полученото количество по 1.3, ако в домакинството ви има възрастно лице над 65 г., дете под 18 г. или лице с увреждане с вид и степен над 50%.
Умножете количеството енергия по средната цена на електроенергия за 2023 – 0.222746 лв. за всеки киловатчас за 2023 г.

Защо е важно да се въведе механизъм за намаляване на енергийната бедност?

1. Държавният ресурс е ограничен и може да обхване само малка група домакинства, включително с високи доходи.

В България има 66 хил. многофамилни сгради и 1.5 млн. индивидуални къщи. От тях едва 3400 многофамилни сгради са санирани по национални програми. Със 100% грантово финансиране за всички, с 1 млрд. лв. могат да се обхванат под 800 сгради, в случая на Плана за възстановяване и устойчивост – за 3 години;
След изчерпването на финансовия ресурс по ПВУ, България ще има възможност за допълнителен под 1 млрд. по Социалния климатичен фонд за периода 2026-2032, и вероятно още по-малко финансиране по Националния декарбонизационен фонд;
При най-силен интензитет на подкрепата към най-ниско доходните домакинства и по-нисък към домакинствата със средни доходи може да се подпомогнат много повече домакинства с един и същ ресурс. С 1 млрд. ще могат да се обхващат повече от 1000 сгради и да се приоритизират сградите с най-много енергийно бедни домакинства.

2. Замърсяването на въздуха е голям риск за здравето и е основно от битовото горене на материали за отопление през зимата.

Целенасочената работа с най-уязвимите домакинства е най-ефективният начин за намаляване на емисиите в населените места.

3. Над 92% от сградите в България са с ниска енергийна ефективност, и имат нужда от обновяване.

Лошата изолация и неефективното оборудване за отопление и охлаждане водят до големи енергийни загуби, нисък комфорт и високи сметки. Ниските доходи в България не позволяват висок разход за енергия, и затова много домакинства се ограничават от комфорт през зимата, и все повече и през лятото, с нарастващите потребности от охлаждане. Прилагането на този механизъм ще позволи целенасочена работа с домакинствата, които не могат сами да намалят сметките си чрез инвестиции.

Как едно домакинство може да избегне енергийната бедност?

Инвестициите в дългосрочни мерки са най-важни, за да се избегне енергийната бедност, но те могат да се случат по два начина:

Чрез собствена инвестиция, като домакинството намали сметките си за енергия до минимум, без да намалява комфорта си и без да ограничава потреблението си. Като изолира добре покрива, пода и стените на жилището си;
Като смени дограмата на прозорците си;
Като поднови електроуредите си;
Като използва възобновяем източник на енергия – термопомпа, слънчеви панели и слънчеви колектори;
Като използва умно управление на енергията в дома си, чрез терморегулатори, които сами настройват потреблението си на база на отчетена температура и зададен енергоспестяващ режим на потребление.

Чрез подкрепа от държавата

Като домакинството се информира активно за програми и схеми за енергийна ефективност, чист въздух и за подкрепа на домакинствата в областта на възобновяемите източници.

Как държавата може да помогне на енергийно бедните домакинства в България?

Има много начини, по които българското правителство може да подпомогне инвестициите на енергийно бедните домакинства:

Като създаде специален фонд или компонент в Националния декарбонизационен фонд, който да обслужва само ниско доходни домакинства и да им предоставя ресурс за първоначалната инвестиция и процента съфинансиране;
Като създаде постоянна програма за частични мерки за енергийна ефективност и закупуване на изолационни материали, високо ефективни електроуреди (вкл. термопомпи) и отоплителни системи за енергийно бедните домакинства;
Като разработи навреме мерки за социалния климатичен план към Европейската комисия и подсигури достатъчно допълнително финансиране по всички възможни фондове за подкрепа от Европейския съюз;
Като изиска схемата за задължения на енергийните доставчици да се насочва приоритетно към енергийно бедни домакинства;
Като изиска корпоративните цели за устойчиво развитие, отчитани чрез ESG, да постигат и покриват резултати от дългосрочна програма или стратегия за намаляване на енергийната бедност;

Като въведе данъчно облекчение и еднократна помощ за саниране при участие в национална програма на енергийно бедни домакинства, живеещи в одобрени сгради кандидати по програмите.

Проектът Bio-Balance e финансиран по Програма LIFE за управление и информация, свързани с климата. Той ще надгради резултатите, постигнати по проекта Bio Screen. Проектът се изпълнява в партньорство с офисите на Habitat for Humanity в България, Румъния и Унгария.

Прочетете още по темата:

Енергийната бедност в България и как да се справим с нея?

Панелен блок в Елхово, България