Какво би искал/а да потърсиш?

Законни и незаконни сечи и как да реагираме когато ги видим?

Интервю с експерта по горите от WWF Яна Барзова

150 млн. лева – на толкова възлизат скритите приходи от незаконен дърводобив в България всяка година. Анализ на WWF отбелязва, че годишният обем на нелегалната сеч у нас достига 2,4-2,7 млн. плътни куб. м. или между 1/4 и 1/3 от общия добив. Освен че водят до колосални финансови загуби за горските стопанства, сечите възпрепятстват горите в ефективното изпълняване на техните производствени, водохранни и природозащитни функции, като лишават дългосрочно цели райони от гора и питейна вода. Природозащитната организация WWF от години се бори срещу незаконните практики на дърводобив. Важно е обаче да се уточни, че не всяка сеч, на която попаднем, е нерегламентирана. Повече по темата споделя горският експерт на WWF Яна Барзова.


1. Работата на WWF е традиционно свързана с борбата срещу незаконния дърводобив. Как хората възприемат ролята на организацията?
 
Макар че не сме държавен орган с реални правомощия, с нас много често се свързват граждани и подават сигнали. От началото на 2020 г. до нашия екип са достигнали десетки сигнали за предполагаеми нарушения в горите. Броят им нараства с всяка изминала година. Във връзка с по-сериозните сигнали правим теренни проверки, заедно с кометентните горски институции, а ако се наложи сезираме и прокуратурата. Трябва да отбележим също и че, както обикновено се случва, част от тези сигнали са за законни сечи или за такива, които се провеждат в градска среда.
 
2. Какво е по-особеното за случаите в градска среда?
 
Хората все повече ценят зелените площи, които в последните години намаляват, особено в по-големите населени места... и това прави впечатление. Само че при сечи в градска среда е неприложим законът за горите. Тук важат други нормативни разпоредби. Работата на WWF e специализирана и фокусирана върху това, което се случва в дивата природа, а не в градската среда. Най-често в сигналите, достигащи до нас, става въпрос за отсичане на отделни дървета във връзка с изпълнението на инфраструктурни проекти; кастрене на клони, обикновено през пролетния сезон, а понякога и за провеждане на сечи в паркове и градини.  Нашият съвет е в тези случаи да се подава писмен сигнал до конкретната община и нейното ръководство – кмет, областен управител, главен архитект, включително отдел „Екология“, със запитване за причините за проеждането на съответните сечи.
 
3. Спомена, че част от сечите са законни. Защо хората подават сигнали за тях?
 
Причините са много, но мога да дам няколко примера, с които сме се сблъсквали. Често границата между законни и незаконни сечи е тънка, а и при формално законните може да има злоупотреби. В много случаи хората се притесняват, че в следствие на провежданите сечи, особено когато са в близост до населени места, те ще се отразят на качеството на водите. В други случаи ценят самата гора и искат тя да бъде запазена каквато е. Има случаи, в които хората просто смятат всяка сеч за незаконна. Няма красива сеч – независимо дали е законна или не и хората често пъти реагират емоционално на това, че се секат дървета.
 
4. Какво би посъветвала тези хора?
 
Трудно ми е да дам еднозначен отговор. Понякога страховете на хората се оказват основателни. От WWF много бихме се радвали ако горските институции по места организират информационни събития с участието на заинтересовани лица, на които да обясняват основните принципи на провеждане на сечите: защо се налагат, в каква степен са допустими и какъв ще е ефектът върху екологичното равновесие...
 
Всички сме наясно, че имаме нужда от дървесина – за отопление, строителство, за производство на хартия, мебели и какви ли не пособия, с които си служим всеки ден.  Човечеството използва горите от хилядолетия и ги е променило до такава степен, че в момента повечето от тях имат нужда от стопанисване. В последните години, например, ясно виждаме съхненето на горите, което е резултат от масово и понякога неправилно залесяване, провеждано в миналото.
 
За щастие, горското стопанство се развива. В наши дни е по-лесно от всякога да се обмени опит с други стопанства от страната и чужбина и да се намерят устойчиви практики и решения, които да се адаптират и приложат. Като пример мога да дам горската сертификация по системата FSC, която е базирана на основни принципи и правила, гарантиращи баланса между екологичните, социалните и икономическите интереси при стопанисването на горите.
 
5. Какво трябва да знаем, когато подаваме сигнал за незаконен дърводобив?
 
Много зависи от това дали става въпрос за сеч в гора, или за транспорт на дървесина, за която има съмнения, че е незаконна. Когато говорим за сечи, които се провеждат или вече са проведени в горите – едно от най-важните неща е да знаем точната локация или номера на съответния горски подотдел. Всяко законно сечище, докато е действащо, т.е. сечите не са приключили,  трябва да бъде обозначено със специална табела, в която са описани номера на горския подотдел, какъв тип сечи се водят и какво количество дървесина трябва да бъде добито, с какъв цвят са маркирани дърветата, фирмата която добива дървесината и т.н.
 
Ако не се вижда такава табела, точната локация може да бъде взета и с GPS устройството на телефона, например. Тази информация е необходима, за да може да се направи документална проверка – има ли издадено позволително, за какъв период от време и т.н. Ако липсва информация за проведените сечи, това вече е основание за подаване на сигнал. Отличителни белези на незаконната сеч са наличието на отсечени немаркирани дървета, както и дървета, отсечени на височина на около метър от пъна (класически пример за бракониерски сечи).
 
Когато става въпрос за транспорт на незаконна дървесина, най-важното е да се запомни номера на превозното средство, вкл. и ремаркето (ако има такова). В сайта на Изпълнителна агенция по горите може да се направи справка –  в регистъра са налични вскичи превозни билети, издадени за това превозно средство. Именно чрез такава проверка наскоро докладвах камион, който превозваше незаконно широколистна дървесина.
 
6. Можеш ли да разкажеш повече за това?
 
Да. Прибирах се от почивка и на магистралата засякохме камион, който превозваше иглолистна и широколистна дървесина. От чисто любопитство реших да проверя превозния му билет. В сайта на ИАГ изписах номера на камиона и в резултатите излезе, че презвозният му билет е само за иглолистната дървесина. Веднага подадох сигнал към Изпълнителна агенция по горите, като съобщих номера на камиона, както и дестинацията му – цялата тази информация се намира в превозния билет. Два часа по-късно получих обаждане, че от Регионалната дирекция по горите са хванали камиона и са съставили акт.
 
7. Сигналът в качеството си на служител на WWF ли го подаде?
 
Не. Но дори и като служител, стъпките биха били същите. Като неправителствена организация, WWF има абсолютно същите правомощия като гражданите. В началото на интервюто казах, че ние не сме държавна институция, отговорна за контрола и осъществяването на дейностите в горите – такива са самите горски стопанства и държавните горски предприятия, регионалните дирекции по горите, Изпълнителна Агенция по горите. А когато става въпрос за по-сериозни случаи, може да се сигнализират полицията и прокуратурата. При случаи на незаконни сечи, може да се подаде директно сигнал до всички тях – по имейл или на телефон 112.
 
За WWF е важно, активните граждани да имат достъп до качествена информация, чрез която бързо и лесно да могат да се образоват по темите, свързани с незаконни дейности в горите. През последните години създадохме много материали, които да подпомогнат този процес – имаме специализирана страница, примерни бланки за сигнали, видеа с инструкции за докладване на съмнения за незаконни сечи. А това лято пуснахме в Google Play мобилното приложение „Спаси гората“, което само с няколко лесни стъпки, позволява да бъде изпратен сигнал още в момента на нарушението. Сигналите се изпращат директно към специализираното горско звено към 112, където биват разпределени към конкретната отговорна институция.
 
Прочети повече за приложението тук
 
Тук искам да подчертая, че e наистина важно информацията в сигналите да бъде максимално пълна и точна, за да може да бъде направена адекватна проверка след това. От съществено значение е също и да бъдат предоставени контакти за обратна връзка. Често ни се случва да ни се обадят с думите: „Тук при нас много се сече“. Ясно е, че това е недостатъчно за да направим документална проверка и да предложим съвет за последваща дейност. Колкото по-детайлни данни бъдат изпратени, толкова по-голям е шансът сигналът да не остане просто добро намерение, а да доведе до реални разултати.
 
 
----------------------------------------
 
WWF има нужда от вашата подкрепа, за да продължи да пази българската природа!
Можете да ни помогнете с sms абонамент с текст  на латиница DMS GORA на 17777 (за всички мобилни оператори).
Благодарим ви от сърце!
© WWF
Стамболийски, есен 2019
© WWF
На теренна проверка
© WWF
Бракониерска сеч
© WWF
Бракониерска сеч 2
© WWF
Червена марка
© WWF
Сечи Сеславци