Какво би искал/а да потърсиш?

WWF представи филма си „След въглищата“

Лентата предлага алтернативи за развитие на миньорските райони в Югозападна България

Пред препълнената зала на Френския културен институт в София WWF представи дългоочаквания си филм „След въглищата“. С лентата природозащитната организация показа за първи път пред широката публика предизвикателствата, пред които са изправени миньорските общности във въгледобивните райони на Югозападна България през последните месеци.
 


За съжаление, малко се знае за проблемите на населението в традиционно миньорския град Бобов дол и околните села. Десетилетия наред местните жители, както мъже, така и жени, се прехранват от мините и въглищната индустрия. В пика на въгледобива през 80-те години на XX в. в Бобов дол са работили повече от 10 000 души, много от които наследствени миньори, а днес градът се обезлюдява с ужасяващи темпове.

В същото време замърсяването на атмосферата в резултат от минното дело и тежката индустрия е включено в доклада на WWF „Жива планета“ като една от най-големите заплахи за природата и човечеството. Документът показва, че за последния половин век средните температури на Земята са се повишили с 1,2°C над нивата от прединустриалната епоха. Експертите алармират, че промените в климата играят все по-силно негативно въздействие върху екосистемите, като водят до загуба на местообитания, изчезване на видове и постепенното унищожаване на комфортната среда, в която човекът е свикнал да живее и да се развива.

WWF предупреждава, че за да запазим света такъв, какъвто го познаваме, ние сме длъжни да ограничим отделянето на въглеродни емисии и да задържим покачването на глобалните температури на равнище до 2°C от прединдустриалните нива. Според учените неглежирането на този все по-сериозен проблем ще повлияе трайно върху нашето здраве, поминък, сигурност и икономически растеж.

Една от най-важните мерки за овладяване затоплянето на земната атмосфера е постепенното прекратяване производството на електроенергия, основаващо се на изкопаеми горива до 2050 г. Това от своя страна налага затварянето на въглищните централи, които са най-големият източник на въглероден диоксид на планетата. Всичко това води до необходимостта от провеждането на справедлив преход във всичките 41 въглищни региони на Европа, два от които в България.

„Трябва да се вземат спешни мерки и да се предложат адекватни икономически алтернативи за хилядите миньори и енергетици, които ще останат без работа след затварянето на мините и ТЕЦ-овете“, казва Георги Стефанов, главен експерт „Климат и енергия“ към WWF. „Трябва да се осигури плавен преход, който да гарантира както бъдещето на миньорите и техните семейства, така и бъдещето на околната среда, а чрез нея – на всички нас.“

Природозащитната организация WWF призовава всички отговорни институции да вземат отношение по темата, за да се поучим от грешките в Югозападна България и да не ги допуснем отново в Старозагорския въгледобивен район. Известен като „енергийното сърце“ на България, комплексът „Марица – Изток“  осигурява около 30 % от работните места в региона. Ако тази част на страната остане без предварителен план за преструктуриране, това ще остави на улицата десетки хиляди хора и рискува да обрече на разруха цели общини и градове.

В тази връзка WWF апелира за предприемането на конкретни средносрочни и дългосрочни мерки, като осигуряване на обучния и курсове за преквалификация на миньори, инженери и специалисти, които да им позвалят да се включват в енергийната революция, обхващаща целия свят. Нужни са също национална и регионална подкрепа за стартирането на заместващи икономически дейности, базирани на конкурентните предимства на засегнатите райони, както и дългосрочна информационна кампания за критичната необходимост от преструктуриране на енергетиката и въгледобива.
© WWF
ТЕЦ "Бобов дол" на фона на Рила
© WWF
Премиерата на филма "След въглищата" предизвика засилен интерес