Гасенето на пожара в Пирин. Снимка : Иван Ризов

• Съществен фактор за горските пожари е обезлюдяването на селските райони, покриването на стари къщи и земи със сухи треви и храсти
• В най-големите жеги често се извършват забранени земеделски дейности, които водят до пожари. Необходими са много по-строги санкции
• Хубаво е държавата да поеме разходите за публичните функции в горите – като пожарогасенето
• Горските служители са първите и последните на терена на пожар, а са най-зле оборудвани  

Пожарът, избухнал в Пирин на 25 юли, изпепели десетки хиляди декари, включително на територията на Национален парк „Пирин“. Това е най-опустошителният пожар, горял някога на територията на Югозападното държавно предприятие (ЮДП). Възстановяването на гората ще отнеме 4-5 десетилетия, но на места тоя ще бъде невъзможно. Там ще останат само голи скали. Пожарът продължи повече от месец, а потушаването му наложи включването на  хеликоптери на българските Военновъздушни сили, самолети от Швеция, екипажи на български, словашки, унгарски, чешки, румънски и френски вертолети. В гасенето участваха пожарникари от почти цяла България, горски служители и служители на националния парк, редица доброволни формирования, местно население. Наскоро ЮДП оцени икономическите загуби от него на над 16 милиона лева. Тази сума не включва екологичните и социални щети, които са трудни за оценяване.

За неоценимите щети върху природата и хората, какво ни куца в превенцията и защо държавата трябва да поеме от горските стопанства разходите за дейности като пожарогасене и възстановяване, разговаряме с инж. Иван Ризов. Той изпълнява длъжността директор на Държавно горско стопанство „Струмяни“ в рамките на Югозападното държавно предприятие. Ризов е потомствен лесовъд, за когото гората е призвание. През 2024 г. е отличен с титлата „Лесовъд на годината“ за своята отдаденост към професията и принос към развитието на горския сектор. Притежава две магистратури  – по горско стопанство и по еко-мениджмънт – от Лесотехническия и от Софийския университет. В момента работи по докторантура на тема „Оценка на щети от горски пожари и влияние върху почвеното здраве“.

Инж. Иван Ризов, временно изпълняващ длъжността директор на Държавно горско стопанство „Струмяни“

Сред най-сериозните възможни последствия е увреждането на почвата до такава степен, че върху нея да не може да се възстанови гората. Ще имаме такъв проблем след пожара в Пирин. Надявам се да грешим, но първоначалните ни наблюдения са такива. Не е голяма площта, засегната по един от склоновете, но не е и малка − няколко десетки хектара. При много голям пожар, почвата просто изгаря. Остават само едни голи скали, върху които нищо не може да расте. Един дъжд лесно може да  отмие почвата и да остане терен без почва, където възстановяването на гората е практически невъзможно. Такъв терен не може да се възстанови дори до пасище, защото почвата вече е пепел, тя не е почва. Хумусният слой не остава.

Преди малко бях на мястото на миналогодишния пожар в Струмяни. Оттам погледнах към Пирин. Не мога да намеря думи да опиша колко е тъжно, колко е ужасна гледката. Изгорели върхово са доста дървета, една голяма част от които ще се изрежат, като една от причините е предотвратяването на зарази. По-важната причина е, че площите ще се подготвят за възстановяване, защото тези дървета няма да се възстановят естествено. Голяма част от дърветата, чиито корони не са засегнати, ще оцелеят, но и там ще имаме проблеми, защото гората малко или много е отслабена и нападната от насекомни вредители. Виждаме го на миналогодишния пожар. Част от здравите до миналата година дървета, неизгорели напълно, сега са нападнати от вредители и започват да съхнат. Но радващото там е, че има много добро възобновяване от дъба. Той може да се възобновява издънково и са се появили много издънки, което добре. Това ще намали разходите ни за възстановяване на гората.

Върхово изгорели гори в Пирин. Снимка: Иван Ризов

Тъй като ние сме най-близо до огнището, информацията получаваме ние и пожарната едновременно и имаме схема, по която веднага действаме. Докато дойде пожарната от Сандански, вече сме на терен и се опитваме да ограничим огъня. След пристигането на пожарникарите, те поемат основна тежест за обливането с вода. Ако пожарът е низов и става въпрос за ограничаване на разпространението му чрез прокопаване на пожарни полуоси, там се включваме основно ние, помагаме на пожарникарите при изтеглянето на водните линии, които правят и т.н.

Не, но сме сред първите и сме там при всякакви условия. Дори да не може да достигне пожарна кола на терен, в гасенето се включват пожарникари, военнослужещи, доброволци. В случая с пожара в Национален парк „Пирин“ се включиха и служители на парка.  

Прави се инвентаризация на гората. Тя включва първо измерване на общата площ на пожара. След това се определят площите, засегнати върхово и тези, засегнати низово. За засегнатите върхово дървета се предприемат дейности по изсичане и изнасяне на дървесината. Където можем, разчитаме на естественото възобновяване на гората, защото по-добро от него няма. Понякога подпомагаме естественото възобновяване, но където няма изгледи за такова, предприемаме залесяване. Следващите 2-3 години ще наблюдаваме процеса и ще вземаме решения в каква посока да действаме.

Искрица живот: издънково възобновяване от дъба на фона на изгорялата почва. Снимка: Иван Ризов

Много хора не си дават сметка какви щети нанасят пожарите, защото най-видими са измеримите, преки материални загуби. Но неизмеримите щети са много по-големи. Докторантурата ми е за това какво се случва с екосистемите и екосистемните услуги след един пожар. Използвам вече утвърдени български и чуждестранни методики за оценка. Екосистемните услуги се разделят на материални, регулиращи и културни, като материалните са лесно измерими: дървесина, животински видове, повредена инфраструктура. Моята дисертация е насочена към регулиращите екосистемни услуги, като на фокус е оценката на щетите върху почвата и какво се случва със способността на горите да задържат въглерод, след като изгорят. 

Въпросът за превенцията е може би най-важният, който пожар като този в Национален парк „Пирин“ трябва да повдигне. Превенцията трябва да включва много дейности. Една от тях е информационна кампания за опасността от пожари, която може би трябва да тече целогодишно. Важно е и образованието. В България вече имаме доста обучени горски педагози. Работим с децата, защото е по-лесно да повлияем на тях. Характерът на възрастните е изграден и трудно се променя.  

Голям фактор за повишения риск горски пожари и бързото им разпространение е обезлюдяването на селските райони. Опустяват дворовете на къщи, опустяват стари земеделски територии, които някога са били обработвани, а вече са покрити с треви и храсти. Знаем, че горските пожари много рядко започват от гората – обикновено започват или от населени места, или от земеделски територии, граничещи с горските.

Прави впечатление, че въпреки информационната кампания, предупрежденията и т.н., много често в най-големите жеги се извършват забранени земеделски дейности, които нерядко водят до пожари. Може би трябва да има санкции срещу земеделците нарушители, дори в посока отнемане на субсидии за обработване на площи.

• Още по темата: Над 90% от горските пожари у нас са резултат от човешка намеса
• Още по темата: Повечето пожари не започват в гората. Започват от небрежност

На първи план: изсъхнали от пожара и вероятно загинали дървета. На заден: изгорели върхово дървета. Снимка: Иван Ризов

Не знам дали ще постигнем най-добрия резултат, но ще е по-добре от кампания, която тече само в пожароопасния сезон. В последните години кампанията започва да набира сила в края на април. С началото на големите пожари през юни-юли, става по-масова, но обикновено приключва до края на октомври. Според мен тя трябва да тече целогодишно, поне с излъчването на едноминутен клип в най-гледаното време. Кампаниите задължително трябва да показват щетите върху природата, както и хората, участвали в потушаването, които знаят от първо лице колко трудно е и колко е тъжна картинката след това.

Изследвам пожарите в района и мога да кажа, че след летния пик на пожарите идва късноесенният през октомври и раннопролетният – около края на февруари до средата на март. Пожарите тогава не засягат толкова големи площи, но са много като брой и един немалък ресурс се хвърля за потушаване. Повечето от тях са свързани със земеделски стопани, които почистват след реколтата, преди засяването на културите и т.н. Основната причина е паленето на стърнища, което се прави за борба с вредители или отстраняване на отпадъци от производството, най-вече растителни, с които земеделците не знаят как да се справят.

Да, разполагаме със средства за дейностите в противопожарните планове. Но един от големите ни проблеми е липсата на специализирано облекло за гасене на пожари. В повечето стопанства има облекла на повече от 15 години, които са твърде неудобни. Вече има по-модерни – виждаме например доброволците как са облечени. Може би трябва да се помисли в тази посока.

Сигурно знаете, че Министерството на труда и социалната политика отпусна 14 млн. лева за оборудване на доброволни формирования. Всъщност горските служители са първите, които се отзовават на един пожар и са сред последните, които си тръгват, а са най-зле оборудвани от всички.

Най-вероятно да. А всъщност ние сме на първа линия с пожарникарите, рамо до рамо. Трябва много да се помисли за това. Наскоро имаше протести за заплащането на труда в горските стопанства. Когато се срещат една институция като пожарната и една институция като горските стопанства и си разменят информация за заплащането, става ясно, че те са в едната крайност, а ние – в другата. Хубаво е държавата да поеме разходите за публичните функции в горите – и пожарогасенето е сред тях. Други публични функции са охраната на горите, ловностопанските дейности, възобновяването на горите, т.н.

Иска ми се на първо място да премахнем схващането, че в България има „поголовно изсичане“. Може би има места, в които по една или друга причина дадени гори са изсечени, но един от принципите на българското лесовъдство е една територия винаги да бъде покрита с гора, тоест, никога да не се изсичат напълно дърветата. Това е заложено в българското законодателство и е основната ни работа. Хората остават с впечатлението за „поголовно изсичане“  – и аз ги разбирам – защото най-често в близост до населените места има най-добър достъп до горите и горските стопани се съсредоточават върху тези гори за добив. Вероятно затова на хората им се с струва, че горите постоянно се секат. Пътната мрежа  в нашите гори е твърде къса спрямо средноевропейската; може би 5-6 пъти е разликата. Ако в Европа средно пътната мрежа е 30-40 линейни метра на хектар, при нас е 6—7, което е твърде малко.

Австрия е един пример за такъв тип лесовъдство – с голи сечи и последващо залесяване. Но те могат да си го позволят, защото влажността и климатът са много по-различни, отколкото при нас. Докато ние трябва да се стремим, със случващите се климатични промени и дълги периоди на засушаване, просто да имаме гора и да мислим не толкова за стопанската, а за екологичната ѝ роля.

Със сигурност имаме нужда от дронове – за мен те са изключително добро средство за наблюдение. Видяхме го тук по време на пожара. Има места, където дронът отива за няколко минути, а човек – за часове. Дроновете могат да се използват и за превенция, и за установяване на нарушения, и за наблюдение на здравословното състояние на гората, т.н. С дрон например може да се види кои дървета изсъхват. Има и вид камера – лидар − който може да определи кое дърво изсъхва. Сателитните изображения също са важни. Използваме европейската система за пожароизвестяване към Коперник. Съвременните технологии могат да бъдат само от полза.

• Още по темата: Петиция на WWF настоява за специализирана летателна техника за борба с пожарите

Не знам дали мога да повлияя на хората с думи. Снимките от пожара говорят най-добре. Но искам да изкажа благодарност към колегите от горските стопанства, които се включиха в гасенето на пожара − колегите от Държавно горско стопанство „Стумяни“ и от всички други стопанства в обхвата на Югозападното държавно предприятие. Към всички пожарникари от почти цяла България, които бяха на терен над 20 дни, към всички доброволни формирования, към кметовете на общините, към военнослужещите, към колегите от Национален парк „Пирин“ и всички останали, които бяха съпричастни към гасенето. Действително много труд се положи, много усилия. За съжаление резултатът не е добър след, но няма жертви и особени материални щети, поне върху населените места.

Продължилият над месец огнен ад в Пирин е най-опустошителният пожар, горял някога на територията на Югозападното държавно предприятие.