COP 28: Светът неохотно пое към край на изкопаемите горива

Финалното споразумение, изработено в рамките на глобалната климатична среща COP 28 в Обединените арабски емирства, предизвика палитра от разнородни реакции сред представители на държави, учени и заинтересовани страни. За едни от тях то е „пълно с пропуски“, а за други – „исторически пробив”.

Това, което е ясно, е че за пръв път в историята на климатичните срещи, споразумението призовава за изход от фосилните горива като основен причинител на климатичните промени. Този преход трябва да се случи с принос от всички държави, по организиран, справедлив и равноправен начин, а декарбонизацията на енергетиката трябва да се ускори в настоящото десетилетие. Това е критично важно за общите усилия за стабилизиране на климата.

Мануел Пулгар-Видал, ръководител на международната програма „Климат и енергия” във WWF и председател на предишна световна климатична среща CОP 20 в Перу, посочва важния факт, че за пръв път именно фосилните горива, включващи въглища, газ и петрол, са фокус на международната дискусия. „Този резултат трябва да даде ясен сигнал, че ерата на тези горива приключва,” споделя Видал. „Но за да имаме жива планета, трябва да пристъпим към пълно преустановяване на използването на всички фосилни горива.”

Призивът за спирането на изгарянето им далеч не бе предопределен, тъй като работни версии на споразумението, разпространени в началото на седмицата, дори не включваха споменаване на нуждата от енергиен преход. Вместо това бе предложен общ и неясен подход за намаляване на емисиите. 

Това предизвика бурни реакции сред много участници в срещата, включително САЩ, Европейския съюз, най-застрашените от климатичната криза страни от Глобалния юг и малките островни държави. Въпреки организираната съпротива от страните производителки на петрол и множеството представители на фосилни компании,  в крайна сметка държавите се споразумяха да адресират първоизточника на климатичната криза. 

Някои от по-конкретните клаузи в споразумението дават яснота за измеренията на предстоящия енергиен преход в глобален мащаб. Те включват:

Многото компромиси и недостатъци в споразумението също са очевидни. Според Апостол Дянков, ръководител на програма „Климат и енергия” във WWF България, в самите клаузи липсват достатъчно ясни цели и измерими резултати. „Добре е, че въглищата се споменават конкретно, но продължава и лансирането на недоказани технологии за намаляване на техните емисии, които отвличат внимание от реалните решения. Енергийната ефективност, която трябва да включва – както намаление на общото ползване на енергия, така и мерки, адресиращи най-уязвимите потребители –  не се извежда на преден план, а вместо това енергийната бедност се споменава само веднъж и то, за да аргументира продължението на вредните фосилни субсидии”, посочва Дянков.

Преамбюлът на споразумението извежда логическите връзки между усилията за стабилизиране на климата и нуждата от ограничаване на разрушаването на природни екосистеми и загубата на биоразнообразие. Прилагането на природно-базирани решения за възстановяването на сухоземни, речни, планински, морски и крайбрежни екосистеми е една от целите за адаптация към 2030 г., към които са призовани държавите.

Може би най-голямата липса в текста са конкретни действия, които не просто са насочени към, а произтичат от енергията, волята и готовността на младите хора да се включат активно в усилията на всички нива. 

Климатичната криза ще продължи да бъде определящ фактор в техния живот и пожелателните споменавания за тяхното „овластяване” не са достатъчни, щом действията и бездействията ни ги натоварват с огромна отговорност за бъдещето.

WWF България, в партньорство със своята младежка организация ПанГея, работи за това инициативата за климатично действие да идва от младите хора. Тази събота /16-ти декември/ ще се състои Младежка среща за климата, на която ще бъдат обсъдени резултатите и споразумението от CОP 28 и как то трябва да информира климатичното действие в България.