Какво би искал/а да потърсиш?

7 от най-добрите майки в животинското царство

Добрите майки могат да изглеждат по различен начин. Могат да са високи или ниски, с къса или дълга коса… както и с хобот. Или пък с козина.

Хората не са единствените същества, които предприемат изключителни мерки, за да защитят, отгледат и възпитат своите деца. Животинското царство е пълно с майки, които полагат всеотдайни грижи за потомството си. Представяме ви седем от тях:

Орангутан


Връзката между майката орангутан и бебето ѝ е една от най-силните в природата.
През първите две години от живота си малките разчитат изцяло на майките си за храна и придвижване.

Младите орангутани остават с майка си, докато навършат около 7 години. През това време те се учат на всичко от нея – какво да ядат, как да си намират храна, как да си изградят удобно място за спане. Заради този дълъг процес на обучение орангутаните раждат само веднъж на 7-9 години, което е най-дългият интервал между ражданията сред всички сухоземни бозайници.

Любопитен факт е, че женските орангутани продължават да общуват с майките си и след като се отделят от тях. Има свидетелства, че ги посещават, докато не навършат 15 – 16 години.

Бяла мечка


Белите мечки обикновено раждат близнаци, които остават с тях около две години, за да усвоят необходимите умения за оцеляване в студения климат.

Майките правят леговища, като копаят в дълбоките снежни преспи, създавайки пространство, защитено от природните стихии. Раждат в периода между ноември и януари и поддържат малките топли и здрави, като използват телесната си топлина и млякото си. Мечетата напускат бърлогата през март или април, за да свикнат с външните температури, преди да се научат да ловуват.

Майките бели мечки са учители и защитници. Те държат малките близо до себе си и ги „викат“, когато се отклонят. Борят се с хищници - включително с по-големи мъжки мечки – за да ги предпазят. През двете години, в които са заедно, мечетата имитират всяко движение на майките си и се научават да ловуват, да плуват, да си правят бърлоги.

Африкански слон


Слоновете имат най-дългия период на бременност сред всички бозайници – 22 месеца. Те раждат и най-големите бебета от всички сухоземни животни, като новородените тежат близо 100 кг. Така че определено можем да наречем африканския женски слон „майка-героиня“.

През първите две до три години слончетата зависят изцяло от майките си. За щастие майките разполагат с помощта на цялото стадо. Слоновете живеят в матриархално общество. Другите женски в социалната група помагат на малкото да се изправи на крака след раждането и му показват как да кърми.

По-възрастните слонове регулират темпото на стадото, така че малките да не изостават. Наблюдавайки възрастните, слончето научава каква храна да яде и как да си я набавя. Женските слонове редовно даряват с ласки малките си.

Гепард


Майките гепарди отглеждат потомството си в изолация. Те местят малките си - обикновено от две до шест на раждане - на всеки четири дни, за да предотвратят натрупването на миризма, която хищниците могат да проследят. След година и половина обучение в изкуството на лова гепардите най-накрая напускат майките си. Обикновено след това братята и сестрите образуват група, която остава заедно още шест месеца.

Барс (снежен леопард)


Майките снежни леопарди имат близка връзка с малките си и им помагат да свикнат с трудния терен, в който живеят, като им предават жизненоважни умения. Малките остават с майка си, докато навършат между 18 и 22 месеца. Братята и сестрите понякога продължават да се движат заедно, когато за пръв път станат самостоятелни - това може да обясни съобщенията за до пет снежни леопарда в група. Неуловимият характер на тези животни обаче означава, че все още има много какво да научим за тях.

Императорски пингвин


След като снесе яйцето, майката императорски пингвин го оставя при бащата, който пази крехката черупка от природните стихии. След това майката изминава до 80 км, за да достигне океана и да налови риба. Но не я лови само за себе си, а се връща, за да донесе храна на новоизлюпеното пингвинче.

При императорските пингвини отглеждането на потомството е процес на сътрудничество между майката и бащата. Майката изразходва хранителните си запаси, за да произведе яйце. След като го снесе, тя го прехвърля на бащата - действие, което изисква максимално внимание и от двамата, тъй като повреждането на яйцето би означавало смърт на малкото.

Петниста хиена


Петнистите хиени имат лоша репутация (не на последно място заради анимационната класика „Цар Лъв“, където те са „лошите“). Но знаете ли, че всъщност са любящи и грижовни майки? Те защитават яростно малките си, играят и се гушкат с тях и ги кърмят в продължение на повече от година.

Малките хиени са зависими от майките си през първите 2 или 3 години от живота си, докато се развият напълно черепите и зъбите им. През това време майката е отговорна за тяхната безопасност и изхранване. Макар че мъжките обикновено отиват в друг клан, за да си намерят партньори, женските остават в родния си клан и могат да поддържат близки отношения с майките си през целия си живот.

Снимки: WWF

Прочетете още:

Абонирайте се за електронния бюлетин на WWF България
 
Орангутаните са едни от най-всеотдайните майки в дивата природа.