Какво би искал/а да потърсиш?

3Д-бъдещето на енергията

Новият съюзник в борбата с климатичните промени

Докато Европа прави своя енергиен преход и спира от употреба въглищните си мини и централи, то през 2022 г. България е основен износител на ток, добит от въглища. Страната ни бележи рекордно повишение с 40% износ на ток. Това обаче не са добри новини, защото означава, че употребата на въглища и техните емисии са нараснали с 23% или с цели 4,7 милиона тона CO2. Оказва се, че цели 4% от Брутния вътрешен продукт на България е формиран от износа на ток, основно произведен от въглища.

В същото време изгарянето на въглища е една от най-големите заплахи за климата на планетата. Именно производството на електричество от тях е отговорна за 10,5 милиарда тона емисии въглероден диоксид годишно или за повече от една четвърт от човешките CO2 емисии в света.

Как да се предпазим въглеродните емисии?

Енергийната революция вече е в ход и Европейският съюз залага все повече на зелената енергия. През изминалата година в ЕС е произведен повече ток от слънце и вятър спрямо този, добит от изкопаеми горива. Плюсовете са многобройни:

• Възобновяемата енергия от вятър и слънце е най-изгодната в Европа;
• Генерираният от слънце и вятър ток вече може да се съхранява евтино с батерии за период, в който би бил нужен;
• Тази енергия е достъпна навсякъде, а в България има отличен потенциал за развитие;
• Зелената енергия дава свобода – домовете, общностите и фирмите могат да станат енергийно независими, като я произвеждат сами.

 
Прочетете защо България може и трябва да модернизира енергетиката си 
 

 
Да дадем шанс на „3Д“ енергетиката

Справедливият енергиен преход на въглищните райони е огромна и много важна крачка в борбата с ефектите от климатичните промени. Но да минем просто от сива на зелена енергия, не е достатъчно. Нужен е изцяло нов модел, който ние наричаме „3Д“, и който включва следните стъпки:
  1. Декарбонизация: енергийната система не трябва да разчита на електричество от въглища след 2030 г. Те са най-значимият източник на CO2 емисии у нас, а поради високата си цена, в сравнение с възобновяемите енергийни източници, както и поради допълнителното замърсяване на въздуха, което предизвикват, тяхната замяна е приоритетна цел за България, Европейският съюз и света. Производството на електричество без емисии от въглища, е необходимо начално условие, за да се пристъпи към мащабна електрификация и декарбонизация на други сектори, като например транспорта и отоплението на сградите.
     
  2. Децентрализация: развитието на технологиите вече позволява производството и доставката на електричество  да не бъде централизирано и да не разчита на големи (базови) енергийни мощности. В условия на военни действия, както и поради предизвикани от климатичната криза суши и горещи вълни, които възпрепятстват работата и охлаждането на такива големи централи, те се превръщат в уязвимо звено на енергийната система. Идва времето на разпределеното производство и съхранение на електроенергия от възобновяеми източници, включващи  локално и домашно производство на електрическа и топлинна енергия от домакинствата.
     
  3.  Демократизация: всеки гражданин или домакинство в Европа вече може да произвежда своя чиста енергия и/или да се приобщи към кооперативи и общности за производство на ток. Това ще даде независимост на домакинствата и ще намали разходите за енергия и енергийната бедност. Зелената енергия дава и свобода – домовете ни, отделни градове и села, общностите и фирмите имат възможност не просто да станат енергийно независими, но дори и да печелят от производството на ток.

Трите стъпки към новия енергиен модел:

Първо – декарбонизацията. Това е неотменна част от новия енергиен модел за производство на ток, към който Европа и светът се стремят. Декарбонизираната енергийна система не трябва да разчита на електричество от въглищни ТЕЦ след 2030 г. Това е и датата, след която, според редица анализи, въглищата вече няма да са и икономически рентабилни в България и ЕС. През следващото десетилетие поетапно ще бъдат заменени и изкопаемите горива в транспорта. ЕС няма да произвежда и предлага на пазара нови автомобили на бензин и дизел след 2035 г. Но, за да могат електрическите превозни средства да са климатично неутрални, е важно производството на електричество да не генерира CO2 емисии.

Друга важна стъпка е децентрализацията, а именно постепенно намаляване на зависимостта от централизирани решения и системи. Това означава, че ще заменим повечето от големите енергийни мощности, които генерират емисии или вече не са рентабилни, с разпределени системи с много по-малки мощности за производство и съхранение на възобновяема енергия, умни мрежи и възможността да се управлява по-добре търсенето и предлагането на електроенергия в реално време, за да се избегнат рискове от дисбалансиране на мрежата. Тъй като такива разпределени възобновяеми мощности и системи за съхранение на електроенергия се изграждат в съседните на България държави с огромна скорост, много е вероятно България да загуби своя статут на износител на електроенергия на Балканите през следващото десетилетие. Това, обаче, не е аргумент да не направим нашата собствена мрежа по-децентрализирана, умна и гъвкава. 

Плюсовете от такива мрежи включват и допълнителен елемент на устойчивост, например, когато електрическата мрежа е ударена от военни действия или (както все по-често ще се случва заради климатичната криза - екстремни метеорологични явления като наводнения и бури). Други райони на света уязвими към подобни рискове вече имат опит с децентрализираните системи, който показва, че те наистина намаляват риска домакинствата да остават без електричество в следствие на бедствия и аварии.

Ключов момент е и демократизацията. Това е възможността всеки гражданин или домакинство сами да произвеждат своя чиста енергия и да се организират в кооперативи и общности за производство на ток. Такъв тип обединение дава опция и за по-отговорно използване на топлинната енергия. Още по-ефективно е, когато няколко домакинства се кооперират във ВЕИ или енергийни кооперативи. За първи път хората ще могат да печелят от енергията, която произвеждат и съхраняват, когато снабдяват локална или национална мрежа. За съжаление, България е най-назад сред държавите в ЕС в транспонирането на нужните законови промени, за да може това да се случи.

Но и у нас първите мерки, позволяващи на домакинствата и бизнеси да реновират своите сгради и да произвеждат и съхраняват в батерии собствено слънчево електричество и топлина, вече стартираха. Тук може да получите повече информация, както и да кандидатствате.

Демократизация, децентрализация и декарбонизация са трите стъпки към новия енергиен модел, който ще спомогне да смекчим последиците от климатичните промени, както и ще донесе много повече независимост на гражданите и дори възможност за печалба.
 
Прочетете още по темата:
• Енергийната бедност в България и как да се справим с нея
• България може и трябва да модернизира енергетиката си
• Европейците не вярват на газа и ядрената енергия, сочи проучване на WWF
Бъдещето на енергията
Енергиен преход в Европа
Демократизация на енергията - енергиен преход