Кои гори са устойчиви на климата?

Здравите, адаптирани към променящите се климатични условия и управлявани по устойчив начин гори осигуряват множество ползи за обществото. Сред тях са: предпазване от наводнения, улавяне на въглероден диоксид, защита от ерозия, осигуряване на дървен материал, поддържане на биоразнообразие и създаване на прекрасна среда за отдих и почивка. Затова от WWF работим в партньорство с Югозападното държавно предприятие (ЮЗДП) в защитени зони от екологичната мрежа „Натура 2000“, за да подпомогнем възстановяването на естествени гори, устойчиви към измененията в климата. Ето част от видовете, които участват в състава на естествените гори в Югоизточна България и фиданки от които ще бъдат отгледани и засадени в идните три години.

1. Полски бряст /Ulmus minor/
Полският бряст е широко разпространен в Европа и Югозападна Африка. В България расте най-често край реките. Той е бързорастящ вид и достига до височина от 40 м. Благодарение на силно развитата си коренова система, полският бряст укрепва бреговете на реките и по този начин предпазва от наводнения. Също така този дървесен вид пречиства въздуха като улавя и задържа значителни количества въглероден диоксид. Брястът има важно значение за своята екосистема, тъй като филтрира замърсители от почвата и осигурява хралупи и места за гнездене на птици. Любопитното е, че той цъфти преди да се е разлистил, и по-късно образува криловиден, овален плод – орехче. Партньорите ни от ЮЗДП планират да засадим над 3500 фиданки бряст в защитени зони от мрежата Натура 2000, за да възстановим крайречните местообитания – дом на много редки растения и животни.

2. Дрян /Cornus mas/
Дрянът се среща в Средна, Източна и Южна Европа до Кавказ и югозападните части на Азия. У нас може да се води почти навсякъде до 1300 м. надморска височина. Той е листопаден храст или малко дърво, достигащо максимум до 8 м. височина. Характерни за дряна са срещуположно разположените му дълги листа, а червено-месестите му плодове, известни като дренки, се отличават с киселия си вкус. Дрянът е изключително ценен дървесен вид с много полезни свойства, в това число лечебни, хранителни, декоративни, дъбилни и багрилни. Освен това той е важен за пчелната паша и осигурява хранителен ресурс за много животни и птици. Отличава се с голяма здравина и твърдост на дървесината, което дава и научното му име mas, т.е. „мъжки“. Над 8000 фиданки дрян ще бъдат залесени в зони от мрежата Натура 2000 в Югозападна България.

3. Дървовидна хвойна /Juniperos excelsa/
Среща се в райони с изразен средиземноморски климат, а у нас – в Родопите и в долината на р. Струма при надморска височина между 100 и 500 м. Хвойната е вечнозелено дърво или храст и може да вирее добре на сухи и бедни почви. Способна е да издържа високи температури и продължителни суши. Тя е особено ценна, тъй като от листата и шишарките ѝ се добиват лечебни и ароматни масла. Според червената книга на България обаче, местообитанието „Гори на дървовидна хвойна“ е критично застрашено, а дървесният вид е защитен. За да възстановим и опазим местообитанията ѝ, за засаждане в разсадника на ЮЗДП са планирани над 12 500 фиданки от вида.

4. Летен дъб /Quercus robur/
В миналото вековните гори от обикновен дъб са заемали обширни части от равнините на България. Това е дълговечен дървесен вид, който може да живее дори повече от 1000 години. Интересното е, че на височина расте в продължение на 400 години, а на дебелина – през целия си живот. Някои екземпляри израстват с до 150 см. на височина годишно. От този вид е и най-старото дърво у нас днес. Макар голяма част от короната му да е изсъхнала, летният дъб в село Гранит е на възраст над 1500 години, с обиколка на стъблото 7,45 метра и височина над 24 метра. Днес обаче, макар да е установен в цялата страна, летният дъб е сравнително рядък. Затова ЮЗДП и WWF ще се погрижат да залесят 45 000 фиданки от вида за възстановяване на крайречни местообитания. Летният дъб расте на места с високи подпочвени води, а плодовете му – жълъдите – са важна част от хранителното меню на много животински видове.

5. Космат дъб /Quercus pubescens/
Косматият дъб се среща в Южна и част от централна Европа и Югозападна Азия. Предпочита да расте на сухи места, у нас – до 1000 м. надморска височина. Косматият дъб е домакин на деликатесните гъби трюфели, които подхранва с кореновата си система. Освен това той е ценен помощник в борбата с парниковия ефект и климатичните промени. При завишени нива на въглероден диоксид във въздуха, косматият дъб образува по-дебели годишни пръстени. Установено е, че в последно време този дървесен вид повсеместно образува все по-широки кръгове. Ето защо залесяването с космат дъб е ефективен начин за намаляване нивата на въглеродния диоксид в атмосферата. Той също така е перфектно адаптиран както към летни засушавания, така и към ниски зимни температури. През есента на 2021 г. WWF фокусира усилия в събирането на жълъди от космат дъб, с които подпомогна  ЮЗДП да отгледа част от планираните 450 000 фиданки от космат дъб до края на 2024 г.

Тук можете да видите една от акцииите по събирането на жълъди, които вече се отглеждат в разсадник и ще бъдат превърнати във фиданки.

Какви други видове ползваме за залесяванията, можете да видите тук.

Проектът е финансиран по програма LIFE на Европейския съюз.