WWF партнира на ЮЗДП в залесявания с дървесни видове, устойчиви на измененията в климата

Публикувано на 16 March 2022

Виж първите пет от тях

Изменението на климата води до екстремни метеорологични явления – продължителни суши, горещини, пожари и силни бури, които често водят до загуба на гори. А с горите губим и ценните екосистемни услуги, които природата ни предоставя – чист въздух, питейна вода, суровини за храна, лекарства и енергия, защита от ерозия.

В стремежа си да запазим това богатство от ресурси ние от природозащитната организация WWF работим в партньорство с Югозападното държавно предприятие (ЮЗДП) за възстановяване на увредените гори и местообитания. Дейността ни включва залесяването със стотици хиляди фиданки от различни видове в защитени зони от екологичната мрежа „Натура 2000“, намиращи се в Югозападна България. В следващите два материала ще ви разкажем повече за част от видовете, с които ще бъдат залесени. Ето първите пет от тях:

1. Бяла върба /Salix alba/
Бялата върба расте покрай реките на 1000-1700 м. надморска височина. Освен в Европа, тя е разпространена също и в Централна и Западна Азия, както и в Северна Африка. Достига височина от 25-30 м. Бялата върба има свойството да намалява изпарението на водата, да задържа влагата и по този начин да запазва висока влажност под короната си. Това прави този дървесен вид особено важен за хората в горещи и сухи райони, където се очакват още повече засушавания поради настъпващите климатични промени. Освен това бялата върба пречиства водата, регулира водния баланс и предпазва бреговете от ерозия. Експерти на нашите партньори ЮЗДП планират да залесят над 60 000 фиданки бяла върба с цел възстановяване на крайречните местообитания в защитени зони от мрежата Натура 2000 у нас до края на 2024 г.

2. Източен чинар /Platanus orientalis/
Чинарът се среща в обширни територии, обхващащи района на Балканския полуостров, източното Средиземноморието и Близкия изток. В България се разпространява естествено в долините на реките Струма, Места и Арда, както и в Тракийската низина. Вирее на чакълести или пясъчни наноси, а също и на стръчни сенчести проломи. Видът се различава лесно – по кората на тъмни и светли петна, както и по широката, сводеста и неправилна корона. Често долните разклонения на клоните провисват и докосват земята. Чинарът е изключително ценен да градски условия – издържа на засушаване, а с височината си до 40 метра обрзува и плътна сянка. Затова през есента на 2021 г. експерти на WWF събраха семена от подходящи източници за производството на 6400 фиданки от източен чинар, за възстановяване на крайречни гори в Югозападна България.

3. Черна елша /Alnus glutinosa/
Черната елша расте покрай реки и потоци до 1000 м. надморска височина. Среща се в Европа и Кавказ, както и в Югозападна Азия и Западен Сибир. Често достига височина между 25 и 30 м. и възраст повече от 100 години. Черната елша е горскостопанско, медоносно, фуражно и лечебно растение, което има важно екологично значение. Дори тясна ивица крайречна елшова гора е в състояние да премахне над 80 % от биогенните замърсители (азот, фосфор и др.) в почвата, които иначе биха попаднали в реката. Така видът предотвратява „цъфтеж на водата“ и измирането на риби и други водни организми. Дървесината на черната елша е особено ценна, тъй като се ползва за подводни строежи, а кората ѝ се употребява за щавене на кожи. Освен това като ранно пролетно цъфтящо растение видът е от значение и за пчелната паша. Всяка есен експерти на WWF събират семена от черна елша от местни източници за отглеждането на фиданки черна елша в разсадниците на ЮЗДП, с които да бъдат възстановявани крайречни гори в защитени зони от мрежата Натура 2000.

4. Планински ясен /Fraxinus excelsior/
Планинският ясен се среща в умерения климатичен пояс на Европа. През пролетта се разлиства последен, като любопитното при него е, че цветовете му се появяват преди листата. Дърветата, израснали от семена, могат да достигнат възраст до 300 години. Започва да плодоноси на възраст от 20-30 години. Друг интересен факт за ясена е, че една година може да има само мъжки цветове, а на следващата – само женски. Дървесината му се отличава с твърдост и еластичност. Видът има важно екологично значение, защото регулира водния баланс, предпазва бреговете от ерозия и пречиства водата. Обикновено достига височина до 30 метра, като някои екземпляри израстват цели 45 метра над земята. Благодарение на партньорството с ЮЗДП ще залесим 2900 фиданки планински ясен в рамките на седващите две години.

5. Черна топола /Populus nigra/
Черната топола расте покрай реки и влажни места до 700 м. надморска височина. Среща се на обширни територии от Средна, Южна и Източна Европа, Северна Африка, чак до Югозападна и Централна Азия и Сибир. Видът е двудомен, т.е. има както мъжки, така и женски дървета. Тополата се отличава с бърз растеж и, ако не бъде отсечена, може да живее в прордължение на 3-4 века. Видът има ценна роля в регулирането на екологичния баланс по няколко причини: улавя и задържа значителни количества въглероден диоксид, укрепва речните брегове и филтрира замърсителите, осигурява местообитания за гризачи и птици. За да възстановим крайречните местообитания в част от защитените зони на Натура 2000 в Югозападна България, заедно с ЮЗДП ще залесим 60 000 фиданки от черна топола.

Ако искаш да разбереш с какви други устойчиви на климатичните промени видове ще залесяваме и да научиш повече за тях, кликни тук.

Проектът е финансиран по програма LIFE на Европейския съюз.