Кафява мечка

Публикувано на 1 December 2021

(Ursus arctos)

Кафявата мечка е защитен вид в България и WWF работи активно за нейното опазване. Тя обитава широколистните и смесени гори в Родопите, Рила, Пирин и Централна Стара планина, а през лятото, търсейки усилено храна, може да се изкачи и на високопланинските поляни.

С какво се храни кафявата мечка?

Менюто на мечката се мени значително в зависимост от сезона и географските условия. В Стара планина, например, около 75 % от храната ѝ е с растителен произход.

В началото на пролетта мечката обикаля незаснежени райони в търсене на остатъци от жълъди, стъбла и корени от тревни и луковични растения. А в стремежа си да намери безгръбначни животни и гризачи обръща камъни, сваля мъховата покривка от дърветата и изравя дупки и мравуняци.
С увеличаването на разнообразието от растителна храна през лятото, интересът ѝ към месото намалява. Мечката се ориентира към дряна, къпината, малината, овощните дървета, а сред най-любимата ѝ храна са ягодите.
В късна есен тя се подготвя за зимен сън, търсейки богатите на калории жълъди от бук и дъб, както и шипки, сочни треви и корени.

Кратка история на мечката в България

За да намали лова и бракониерството и за да опази популацията, на 31.12.1992 г. Министерството на околната среда и водите (МОСВ) издава заповед, с която обявява мечката за защитен вид. От този момент нататък, отстрел е допустим само на мечки стръвници, мечки медарки и такива, които са загубили страх от хората, и то след разрешение, одобрено от МОСВ. От 2011 г. Изпълнителната агенция по околна среда провежда ежегоден мониторинг на състоянието на вида, изследвайки намерените следи по трансекти. Според данните през последното десетилетие популацията на мечката у нас е намаляла от 518 на 329 индивида.

Защо мечката е ценна за екосистемата, в която живее?

През пролетта, когато храната все още е оскъдна, мечките се хранят с мърша от умрели през зимата животни. Стомахът ѝ е достатъчно устойчив, за да смели всички патогени, съдържащи се в труповете. По този начин тя спомага за превенцията и ограничаването на опасни болести, включително и африканската чума по свинете. Освен това мечката се отличава с огромна индивидуална територия и е способна да измине десетки километри на ден. Хранейки се с диви плодове, тя допринася за разнасянето на семената им, а с това и за богатството и генетичното разнообразие на съответните растителни видове.

Заплахи пред мечката

Видът е включен в Червената книга на Република България в категорията „застрашен”. Като върховен хищник в нашите гори, мечката практически няма естествени врагове. Причините за намаляване на популацията ѝ са свързани с човека. Те могат да бъдат най-различни:

саморазправа при конфликт;
стремеж към трофей;
страх при поява на мечка в нов район;
грешка при организиран лов;
жертва на неселективни методи – отрови, примки и т.н.

Как WWF опазва мечките в България?

WWF отделя специално внимание на грижата си за мечките. Специално създаден с помощта на дарителите, Спасителният мечешки отряд работи на терен като се отзовава на първи сигнали за поява на мечка в близост до населено място.

В зависимост от конкретната ситуация нашите експерти преценяват дали да обезопасят района с електропастири, дали да прогонят или да преместят проблемното животно.
Освен с мечките, специалистите работят и с местните хора, разяснявайки им как да получат обезщетение за нанесените от мечката материални щети, как да обезопасят стопанствата си и как да се държат в дивата природа, за да избегнат нежелана среща с мечка.
Също така вече десетилетия наред WWF опазва горите – дома на мечката и работи за възстановяването им там, където са увредени.

Знаете ли, че…?

Малките мечета се раждат през януари по време на зимния сън на майка си и тежат по едва 300-400 гр. Благодарение на богатото на мазнини мляко на майката обаче, успяват да увеличат теглото си около десет пъти до април, когато напускат бърлогата.
Костните находки от праисторически обекти показват, че мечката е била широко разпространена по нашите земи от хилядолетия. За числеността ѝ говорят и римски надписи от II в. от района на Монтана и Сталийска махала. В тях се споменава за пренасянето на десетки мечки с кораби по Дунава за римските арени.
Мечките маркират територията си. За целта използват определени дървета покрай пътеките, в които се отъркват, одраскват ги с нокти или захапват със зъби, за да оставят мирисни сигнали към другите мечки. Колкото по-високо са оставени следите, толкова по-голямо е животното и останалите мечки знаят това.
Противно на легендите възрастните мечоци обикновено не надвишават 150-250 кг. През 1939 г. обаче е засечен рекорден екземпляр с тегло над 350 кг.
Мечките имат лица. Пропорциите между очите, носа и ушите на екземплярите са индивидуални. Това са установили учени, създали софтуер, способен да разпознава мечките по снимки от фотокапани на базата на техните лицеви характеристики.

Още по темата:

Следи всичко най-интересно за работата на WWF България

Кафявата мечка е защитен вид в България

Менюто на мечката варира в различните сезони

Мечката е способна да измине десетки километри на ден

Мечките маркират териториите си като се отъркват в определени за целта дървета

Учените са установили, че всяка мечка има уникални черти на лицето