Енергийната бедност в България и как да се справим с нея

Публикувано на 25 January 2023

Анализ на Теодора Пенева, старши експерт в програма „Климат и енергия“ на WWF

Кой се смята за енергийно беден у нас?

Съвсем скоро се очаква България да приеме дефиниция за енергийната бедност. Тя ще определи като енергийно бедно всяко домакинство, което, след разход за енергия на лице, попада под официалната линия на бедност, или под 504 лв. на човек за 2023 г. Това означава, че ако едно лице има брутен доход от 780 лв. на месец, или нетен доход от 605 лв., живее само и разходът му за енергия е над 100 лв. на месец, то ще бъде определяно като енергийно бедно.

Експертите, направили това предложение, препоръчват използване на типово потребление на енергия за изчисляване на разхода за енергия на домакинството, а не актуално направен разход по фактура. Причините за това са две – големият процент домакинства, отопляващи се на дърва, пелети или въглища, както и ограничаването на потреблението поради ниските доходи, поради което не може да се отразят адекватните енергийни нужди.

Формулата, предложена за изчисление на типовото потребление на домакинство, предвижда няколко стъпки:

1) първо се определя специфичен годишен разход на енергия на единица площ според жилищните характеристики на сградата;
2) след това се умножава по типова площ на домакинството според броя лица;
3) умножава се по цена на електроенергия в съотношение 60% дневна и 40% нощна тарифа;
4) и ако в домакинството има възрастен човек, деца или хора с увреждане, полученото потребление се умножава по 1,3.

Определянето на енергийното потребление за единица площ става:
- според вида на сградата (къща или многофамилна сграда);
- според годината на построяване (до 2010 или след 2010 г.);
- и според наличието на цялостно енергийно обновяване на сградата по националните програми.

Т.е. възможно е намаляване на енергийните нужди за квадратен метър от 480 квтч/година за къща и 400 квтч./година за несаниран блок, строен преди 2010 г., до 220 квтч/година за блок, строен след 2010 г., което се изчислява на база на няколко жилищни и социални критерии.

При така зададената формула, в зависимост от жилищните характеристики самотно живеещо лице би получило типов разход за енергия между 126 лв. и 337 лв. на месец за 2022 г.. Ако лицето е над 65 г. или под 18 г., или има вид и степен на увреждане над 50%, към тези сметки би следвало да се приложи и коефициент за уязвимост на домакинството.

След получаване на разхода за енергия на домакинството той се изважда от разполагаемия нетен доход на домакинството, след данъци и осигуровки, и се дели на броя на членовете на домакинството преди да се сравни с официалната линия на бедност от 504 лв.

Как ще определяме официално кой е енергийно беден и кой – не?

Планира се създаването на специализирани звена за енергийно обновление към общините. Освен да предоставят информация за възможните мерки и програми за енергийна ефективност, те ще имат готовност и да оценяват енергийната бедност. За тази цел е важно лицата да декларират състава на домакинството и адреса на местоживеене. Оптималният вариант е държавата по административен път да провери данните за доходите на домакинството, възрастовия и здравословен статус на неговите членове, както и жилищните характеристики на сградата. На тази база автоматично трябва да се направи оценка за разполагаемия доход на лицето/домакинството след разход за енергия.

Има предложение на уебстраниците на министерствата, общините и енергийните доставчици да се публикува електронен калкулатор, който домакинствата да ползват преди кандидатстване по програми, за да знаят дали попадат в категорията „енергийно бедни“ и дали биха имали право на облекчен достъп до финансиране.

Все още няма яснота дали дефиницията за енергийна бедност ще се ползва в същия вид за предоставяне на енергийни компенсации при либерализация на пазара, както и дали ще остане предложението общините да администрират процеса на верифициране на информацията на заявителите. На много места в Западна Европа доставчикът на енергия притежава достъп до регистър с данни, според който предоставя съответната услуга на лицето/домакинството с облекчен достъп или с енергийна компенсация директно, без необходимост от заявяване. Дали този метод е приложим и у нас ще раберем съвсем скоро.

Как ще се борим с енергийната бедност?

Общественият консенсус около понятието „енергийна бедност“ е важно по две причини:
1) за да могат да се предоставят услуги за енергийна ефективност, които са дългосрочна мярка за извеждане от енергийната бедност;
2) за да могат да се предоставят енергийни компенсации, които са краткосрочно решение при кризи и ръст на цените на енергийните ресурси.

Услугите за енергийна ефективност се отнасят не само до цялостно саниране, но също така и до замяна на отоплителните системи с по-ефективни и екологични такива (като термопомпи, фотоволтаични панели, ефективни системи за отопление с пелети), и до подмяна на електроуредите – климатици и други уреди за битово потребление. Разбира се, има и много други решения като слънчеви колектори за битово гореща вода, зелени покриви, частична изолация или смяна само на дограма, интелигентно измерване и управление на електроуредите у дома, енергоспестяващо осветление и т.н.

Подпомагането на енергийно бедните домакинства с този тип мерки е дългосрочна инвестиция, която намалява техните енергийни нужди. Комбинацията между дълбоко саниране и инсталиране на източник за възобновяема енергия е възможно да изкорени енергийната бедност. На практика, когато инвестицията покрива и текущия разход за енергия става въпрос за дълготрайно изкореняване на енергийната бедност.

Все още се говори ограничено за мерките спрямо домакинствата в селските райони, които се отопляват предимно с твърдо гориво. Там също има много възможности за подпомагане, коментирани от Министерството на земеделието. Те включват създаване на местни социални фондове, които да закупуват дърва от лицензирани доставчици, спазвайки критериите за устойчивост, да изсушават дървата един сезон преди ползването им и да ги предоставят на най-уязвимите потребители на най-ниски непазарни цени. Същевременно е хубаво да се работи и за активната подмяна на отоплителните системи с ефективни такива, щадящи околната среда.

Енергийните компенсации са мярка за подпомагане на текущия разход на енергия. Това е директно финансиране, което е възможно да се наложи при либерализация на пазара на електроенергия у нас, тъй като голям дял от населението се отоплява с климатици и електроуреди, и при ръст на цените ще попадне под линията на бедността. Най-адекватният начин за предоставяне на енергийни компенсации е директно от доставчиците на енергия – чрез прилагане на диференцирана скала на подпомагане, предполагаща по-висок размер на компенсации към най-нискодоходните групи, и определяне на минимум три групи за подкрепа в различен размер.

Важно решение за тези мерки е добрата разработка на специални сегменти за домакинствата в предстоящите Декарбонизационен фонд и Социален климатичен фонд, в които да има самостоятелни компоненти само за енергийно бедни домакинства. Подсигуряването на достатъчно финансов ресурс, който стратегически да се разпределя към най-нискодоходните групи, е основополагащо решение за намаляване на енергийната бедност в България.

Къде е връзката между енергийната бедност и климатичните промени?

Когато говорим за климатични промени имаме предвид както по-високите температури през лятото, които увеличават нуждите на домакинствата от охлаждане, така и прекалено топлите или студени зими, водещи до различен тип катаклизми.

Това налага мерки от различен тип, изискващи инвестиционен разход. За съжаление, той не е наличен когато в страната има високи нива на неравенство, бедност и ограничени бюджетни възможности. Средностатистически българските домакинства изразходват над 75% от разхода си за храна и енергия. Този процент е под 45% средно за страните в Европейския съюз. Това предопределя ниска инвестиционна способност и липса на гъвкавост при замяна на отоплителните и охладителните системи в дома с по-ефективни от гледна точка на енергиен и финансов ресурс.

Изследване на Международния валутен фонд от 2022 г., проведено сред 159 държави за периода между 1995 и 2019 г., показва, че страните с високи нива на бедност са по-уязвими на климатичните промени. Това се дължи на по-слабия им капацитет за адаптиране и смекчаване на последиците от изменението на климата. Коефициентът за уязвимост от климата е седем пъти по-голям в развиващите се страни. Същевременно всяко увеличение на уязвимостта към климата с 1 процентен пункт води до увеличаване на неравенството и бедността с 1.5 процентни пункта.

Затова е критично важно да има целенасочена работа с най-уязвимите групи, а финансовите инструменти за адаптиране към климатичните промени предлагат такава възможност. Това предполага стратегическо целеполагане и разработка на постоянни програми и мерки, които целенасочено да извеждат от енергийна бедност най-уязвимите групи в обществото. За съжаление, наличието на ограничен финансов ресурс не позволява пренасочване на мерките към 100% от населението.

Много домакинства у нас се отопляват на дърва, пелети или въглища