Новини

28 февруари 2014 г.

Поредната ВЕЦ е на път да унищожи живописния Искър в Рила в близост до изворите на реката. Строителството на водноенергийното съоръжение е започнато на река Леви Искър, един от трите притока, които формират началото на най-дългата река в България.

На 27 февруари 2014 г. WWF отправи искане до Министерството на околната среда и водите (МОСВ) за спиране на изграждането на този ВЕЦ, тъй като строителството е съпътствано от редица нарушения и не се спазват условията по Оценката за въздействие върху околната среда (ОВОС).

Преди години същата ВЕЦ беше спряна от Коалицията „За да остане природа в България“, защото изграждането й е започнало без необходимите разрешителни.

„В района е планирано обявяването на защитена зона „Ниска Рила“, като част от европейската екологична мрежа „Натура 2000“, но от четири години насам МОСВ забавя регистрирането на защитената зона поради натиск за строителство на ВЕЦ (в района има и други проблемни проекти за ВЕЦ) и ски курорти върху земи от заменки“, казва Любомир Костадинов, експерт програма „Води“ във WWF.

Освен че тази ВЕЦ унищожава природата и неповторимата рилска панорама, в горното течение на р. Искър живее застрашеният от изчезване вид главоч (Cottus gobio), който е оцелял трудно и съществува от ледената епоха. Това е много чувствителен вид риба, за който би било невъзможно да продължи съществуването, миграцията и размножаването си ако реката е препречена с ВЕЦ.
 

23 юни 2013 г.

„Създаването на зони, свободни от водноелектрически централи (ВЕЦ) е наложително“, заключи Международната комисия за опазване на река Дунав след интернационалната среща с участието на България, която се проведе през месец юни 2013 в Сараево. Налагащият се извод от срещата е, че строителството на хидроенергийни съоръжения в Дунавския регион е достигнало застрашителни размери и трябва да се работи в посока на неговото ограничаване и създаване на зони, свободни от ВЕЦ. На събитието бяха обсъдени и приети Ръководните принципи за устойчиво развитие на хидроенергетиката.

„Зоните, свободни от ВЕЦ“ са големи речни участъци, които са със запазено биологично разнообразие и първичен характер, където изграждането на ВЕЦ би причинило несъразмерни вреди и съответно е недопустимо. Това ново разбиране идва като отговор на изключително засиления натиск за строеж на нови ВЕЦ мощности в целия басейн на река Дунав, включително и в България. То е своеобразно признание, че досегашните практики са в противовес с принципите за устойчиво развитие.

В документа на Комисията по същество се определя, че държавите – членки на ЕС ще опазват особено чувствителни речни участъци като защитени територии или зони с много добро екологично състояние, като в тях не бива да се допуска строеж на ВЕЦ.

Друга мярка, заложена в документа, е необходимостта от правилно планиране на национално и регионално ниво на възможните локации за нови ВЕЦ, така че да се предотврати допълнително увреждане на природата и да се отчитат интересите на местните общности.

„Проблемът със строителството на нови ВЕЦ в България отдавна е добил значителен мащаб. Той се характеризира с ниска степен на контрол и почти пълна липса на предварително планиране“, коментира Иван Христов, ръководител на програма „Води“ на WWF.

През последните години интензивното застрояване на реките във всички дунавски държави принуди Международната комисия за опазване на река Дунав да излезе със серия от документи, които поставят на дневен ред необходимостта от нови мерки. Тяхната цел е да се защитят особено ценни участъци от реките и да се възприеме механизъм за предварително планиране на нови мощности. Целта на мерките, съчетаващи икономическите и екологичните интереси, е да бъде намалено увреждането върху околната среда и речните екосистеми.

Някои празноти в законодателството и отсъствието на определени правила дори към настоящият момент правят проблема със стихийното застрояване на реките у нас актуален и значим. ВЕЦ все още се строят в защитени зони по Натура 2000 и природни паркове.

„Трябва да се признае, че през последните години нормативната база у нас претърпя значително подобрение като по същество повечето от новоприетите от Комисията принципи са залегнали в нея. Значителни усилия бяха вложени в подобряване експертния капацитет и на басейновите дирекции. Въпреки това, в момента основният проблем пред опазването на реките в България е прилагането на практика на законите и тяхното спазване“, допълни Христов.

Слабото познаване на детайлите на законодателството, възможностите за заобикаляне на някои ограничения и липсата на определени нормативи създават условия за недобросъвестни действия. Така положителните достижения на правната рамка остават без приложение поради липсата на ефективно, целенасочено и последователно правоприлагане. „Всичко това води до факта, че въпреки изричните законови забрани, държавната администрация продължава да разрешава на инвеститори да строят ВЕЦ в защитени зони и така да се унищожават последните ценни речни участъци, отговарящи все още в някаква степен на дефиницията за естествени реки.“, коментира Любомир Костадинов, експерт на програма „Води“ на WWF.

„Крайно време е обществото да осъзнае, че т.нар. малки хидроцентрали причиняват несъразмерни вреди на ценни водни ресурси. Създаването на зони, свободни от ВЕЦ е начин да се компенсират щети, нанесени на природата и местните общности от хаотичното строителство на ВЕЦ“, допълни Христов.

12 юни 2013 г.

Урбанизацията на крайречните райони и строителство на неправилно оразмерени диги са сред предпоставките, които многократно повишават опасността от наводнения, предупреди международната природозащитна организация WWF.

Повечето диги в България са построени в средата на миналия век по начин, които изкуствено ограничава реките и намалява тяхната проводимост при високи води. Проблемът е, че съоръженията се поставят прекалено близо до реката и стесняват речното легло. Тези остарели концепции създават условия за покачване на налягането на водата и наводнения.

„Най-добрата превенция против наводненията е да се ползват алтернативите, които природата сама ни дава. За това трябва да се опазват крайречните заливаеми ивици, които да поемат високите води, или т.нар. ретензионни обеми“, коментира Любомир Костадинов, експерт програма „Води“ на WWF.

Най-добрите ретензионни обеми са естествените крайречни гори и влажни зони, които освен че съхраняват огромно биоразнообразие, имат ценни стопански функции и предпазват от наводнения.

Парадоксът е, че неправилният начин, по който се строят дигите, не е само спомен, останал от миналото. Пресен пример за подобен тип строителство е проектът за бетонна стена на река Луда Камчия, област Сливен. Ако той бъде реализиран, освен че ще доведе до изсичането на много гори по поречието на реката и до унищожаване на ценни местообитания за животните, няма да осигури адекватна защита на местното население от наводнения. Проектът реално би насочил водите към част от къщите в близост до реката.

Пример за неправилно построени диги в миналото пък е случаят с дигите на река Русенски Лом при Ивановските скални манастири, които са изградени през 50-те години на ХХ век. Асфалтираният път, който води до манастира, често се е наводнявал, а посетителката инфраструктура е била унищожавана именно заради защитната дига.

WWF България участва в проект за възстановяване естественото състояние на реката. Русенски Лом се превръща в първия пример у нас за прилагане на утвърдения принцип „повече място за реките – повече сигурност за хората“. Така високите води се разливат в крайречните зони и по-късно се връщат спокойно в коритото си, без да оставят наводнени земи. Заливаемата тераса на реката пък осигурява условия за хранене на черни щъркели, размножаване на риби и развитие на влаголюбиви видове.

„Влажните зони и крайречните гори осигуряват защита и значително ограничаване на щетите от наводненията. Всички те представляват естествени ретензионни обеми, които задържат определени водни количества и позволяват нивото на водите да се покачва бавно и умерено, без да се образуват високи вълни. Освен това, те спомагат и за естественото пречистване на водите“, допълва Костадинов.

Възстановяването и опазването на реките, влажните зони и крайречните гори е от ключово значение на само по отношение на биоразнообразието, но и за предпазване на населението от наводнения. Тяхното значение обаче често остава недооценено и трябва сериозно да бъдат разгледани при обсъжданите в момента Планове за управление на риска от наводнения от Басейновите дирекции. 

22 март 2013 г.

На 22 март WWF България отбеляза Световния ден на водата. Празникът привлича общественото внимание върху ценността на водните ресурси в световен и местен мащаб, както и важността от опазването им. Световният ден на водата се отбелязва от 1993 година насам под определена тема, а през 2013 вниманието е насочено към международното сътрудничество за опазване на водните ресурси.

По случай празника, международната природозащитна организация WWF публикува критичен Доклад по отношение на ключови язовирни проекти в световен мащаб, чието изграждане нарушава основни критерии за устойчивост и има негативни екологични и икономически последици.

Докладът на WWF дава негативна оценка на множество язовири, които са в процес на изграждане или планиране, като силно противоречивия проект Бело Монте (Бразилия) и Ксаябури (Лаос), включително и някои европейски проекти в Австрия и Турция. Сред проблемите, посочени в доклада, са избора на място за изграждане на язовири, рисковете за биоразнообразието и цялостното влияние върху околната среда от неправилно подбраната локация, както и редица социални и икономически фактори.

Една от най-големите победи на WWF България в опазването на водните ресурси е спасяването на 4500 ха крайречни гори от изсичане. То стана факт в началото на март 2013, след като експерти от организацията работиха близо половин година и в резултат на усилията им беше спряна една от най-скандалните законови поправки в последните години.

Програма „Води“ е приоритет в работата на WWF България. Тя обхваща няколко ключови направления: възстановяване на екосистемите по река Дунав и притоците й, устойчиво корабоплаване, опазване и възстановяване на влажните зони и на реките, както и информация относно вредите от ВЕЦ, и лоби по отношение на законодателството за строеж на водноелектрически централи (ВЕЦ).

„Над 80% от българските реки са в лошо състояние. Повечето от тях са превърнати в канали от десетилетия и на практика не функционират като реки“, коментира Иван Христов, ръководител на програма „Води“ на WWF. Основната причина за това е прекомерното застрояването и безразборната реализация на хидро проекти. Една от най-големите заплахи в това отношение е хаотичното издаване на разрешителни за изграждане на ВЕЦ, което е особено драстично в последните осем години. „В момента има близо 1000 проекта за нови ВЕЦ в различен етап на изпълнение. Ако те бъдат финализирани, това на практика ще заличи основните функциониращи реки на България“, допълни Христов.

Презастрояването е причина в последните години цели типове реки да изчезнат. Пример за това са водните басейни с крайречни гори и меандри в Северна България, които на практика вече не съществуват. Основният показател, по който се оценяват реките, е т.нар. хидроморфологично състояние. Той е залегнал в Рамковата директива за водите на Европейския съюз. Показателят се изчислява на базата на степен на застрояване с хидро съоръжения, наличие на крайречна растителност, замърсяване и др. Този показател е лош за огромна част от българските реки.