Национален парк Пирин притежава уникални природни богатства като над 120-годишни иглолистни гори, включително най-старото дърво на Балканския полуостров – Байкушевата мура.

През 2000 г. се провежда обществено обсъждане на доклада за Оценка за въздействие върху околната среда (ОВОС) за Териториално устройствен проект (ТУП) на ски зона Банско. По това време министър на околната среда и водите е Евдокия Манева (в наши дни заместник- министър в същото министерство в правителството на ГЕРБ). Тогава сегашният екоминистър Нона Караджова работи като служител в министерството.

ТУП предвижда значително разширение на дотогава съществуващите ски писти и съоръжения в Национален парк Пирин. В началото на 2001 г., два дни преди да напусне поста, министър Евдокия Манева подписва положително становище по ОВОС за ски зона Банско въпреки протестите на природозащитните неправителствени организации.

Договорът за концесията за ски зоната в границите на Национален парк Пирин е подписан по времето на екоминистър Долорес Арсенова от НДСВ през 2001 г. Тя се дава на „Юлен” АД, чиито основни акционери към момента са две офшорни фирми и община Банско.

Сега е ясно е, че много от пистите са по-широки от разрешеното, че непрекъснато се увеличава броя на лифтовете и капацитетът им. Малко известен факт е, че броят на скиорите в ски зона Банско е обвързан с броя на леглата в града към 2001 г. и не може да се увеличава. Разрешението от 2001 г. да се построи ски зона Банско е дадено при условие легловия капацитет на града да не надвишава 7800 легла, докато по данни на кмета на Банско легловата база през 2010 г. е достигнала над 20 000 легла.

Малко известен факт е, че някои от старите писти над Банско трябва да бъдат рекултивирани и затворени според концесионния договор.

През 2004 г. правителството приема план за управление на Национален парк Пирин, какъвто трябва да има всяка защитена територия. Плановете важат 10 години. В него се казва, че ски зона Банско не може да се разширява повече от записаното в концесията от 2001 г. Тъй като става дума за изключителна държавна собственост под защита, планът за управление на Национален парк Пирин е де факто ЗАКОНЪТ в Пирин.

През 2005 г. Община Банско приема Териториално-устройствен план на ски зона Банско, който не се съобразява с плана за управление на Национален парк Пирин и на практика е незаконен. Това дава основание на „Юлен” АД да построи нови писти и съоръжения. В нарушение на плана за управление са построени ролбан, стадион за биатлон, подменени са два лифта, чието трасе е по-дълго от това на старите...

През 2007 г. България става член на Европейския съюз. Национален парк Пирин става част от европейската екологична мрежа Натура 2000.

Национален парк Пирин е включен в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО към ООН през 1983 г. Заради ски зона Банско и продължаващите опити тя да бъде разширена, ЮНЕСКО взима решение, че или правителството на България ще гарантира, че строителството на ски курорти в Национален парк Пирин ще бъде прекратено, или ЮНЕСКО ще впише обекта в листата на „световното природно наследство в опасност” с всички последствия за имиджа на българската държава.

През 2009 г. Европейската комисия е сезирана от български природозащитни организации заради строителството на нови писти и съоръжения в Национален парк Пирин, част от Натура 2000. Разследването на ЕК продължава.

Почти две години по-късно, след множество писма с въпроси от граждани и след заседание на Министерски съвет екоминистърът Нона Караджова признава, че „Юлен” АД ползва (т.е. е изсякла и отнела от природата) с около 650 декара повече от разрешеното от концесията за ски зона Банско. Това означава, че около 40% от ски зона Банско на практика е незаконна.

Според Нона Караджова „Юлен” АД има разрешителни за всички лифтове и съоръжения, затова държавата планира да промени Закона за концесиите, за да може да се вкарат в нея и допълнителните 650 декара.

Като защитена територия от този ранг, Национален парк Пирин е изключителна държавна собственост, т.е. всички гори и земи вътре са собственост на всички български граждани по конституция.

Концесията в Национален парк Пирин позволява на концесионера „Юлен” АД да ползва държавната собственост (земя, гори, съоръжения) срещу заплащане на такса за определен период от време.

Всички писти и лифтове, които са построени извън концесионната площ, дори и да имат екологични или строителни разрешителни, на практика са построени върху държавна земя, без концесионера да има право на това. Според Закона за собствеността, при липса на право на строеж и концесия всички постройки и съоръжения в чужд имот стават автоматично притежание на собственика на имота – държавата.

От 2001 год. досега “Юлен” АД неправомерно ползва държавните земи, гори и съоръжения в близо 650 декара извън концесионната площ и следва да заплати обезщетение на държавния бюджет.

„Имаме издадени за всички обекти разрешителни от МОСВ и общината.”

Разрешителните за строеж се издават от община Банско. Кметът на Банско Александър Краваров заяви пред вестник „Дневник” през февруари 2011 г., че "Ако това е така, причината не е в издаваните от нас строителни разрешения, които са само за ски съоръженията и сградите. Площта на пистите си е отговорност на националния парк" (в. Дневник).

Национален парк Пирин и МОСВ не могат да издават разрешителни за строеж – това се прави единствено от общинския архитект, областния управител и министъра на регионалното развитие (последните двама – при много ограничени и редки условия)

Това означава, че община Банско не е издавала разрешителни за строеж на пистите, а това е към 60-70% от цялата площ на концесията.

Съгласно чл. 147 на Закона за устройство на територията, изкопите и насипите са строежи, за които в случай че са „с дълбочина или височина до 1 м и с площ до 30 кв.м”, не се изисква инвестиционен проект за издаване на разрешително за строеж. Което означава, че :
- за изкопи и насипи, чрез които се правят пистите се изисква задължително разрешително за строеж
- за такива големи площи, каквито са пистите над Банско се изисква и инвестиционен проект

Искана е проверка от ДНСК на твърдението на кмета Краваров, че нямат издадени разрешителни за строеж на пистите. Проверката е наредена през пролетта на 2011 г., но Краваров и ДНСК мълчат.

Защо крият резултата?

„Първият начин е да затворим курорта Банско, вторият е да затворим две трети от него и третият е да променим Закона за концесиите, за да може курортът да продължи да съществува”

1.Защо да затваряме целия курорт – там има и писти, отпреди да се появи „Юлен” АД. Това са „Тодорка” и „Чалин валог” например. Все пак Банско е целогодишен курорт и това, че през зимата няма да работят например лифтове Чалин Валог, Моста и Платото и паница Б, както и пистите Чалин валог – запад, Моста и връзката Моста – Шилигарника, няма да унищожи ски-сезона. Все пак ски се караха над Банско и преди 2006 г.

2. Не са 2/3. Площта от 650 декара, или 40% от площта на сегашната ски зона по изчислението на МОСВ. Ако е 2/3, значи Бойко Борисов твърди, че незаконната площ е повече и е скрита от обществеността.

3. Изменението на закона за концесиите нищо няма да промени, доколкото нарушението е извършено в миналото и законът няма как да действа за него. Законът за устройство на територията изисква незаконните строежи, каквито са тези без предоставено право на строеж от собственика, да бъдат разрушени, и това, че ще променим Закона за концесиите, няма да повлияе на факта, че незаконните строежи трябва да се премахнат.

 „Площта на ски зоната в Банско се състои от стара зона, тази създадена през 80-те години, и разширение, осъществено през последните 10 години и залегнало в Общия устройствен план на община Банско. За това разширение е учредена въпросната концесия. Естествено, че ако те се изчисляват заедно ще се получи по-голяма площ.”

Ако старите съоръжения и писти не влизат в площта на концесията, за какво плащат скиорите? Ако една писта или лифт не са включени в концесията, концесионерът не може нито да я построи, нито да я ползва. В ТУП на ски зона с център Банско от 2000 г. са записани 99,5 ха и в него влизат всички и стари и новопроектирани лифтове и писти .

„Юлен - Потвърждаваме позицията, че в сключения през 2001 г. концесионен договор има множество неясноти и противоречия, които трябва да бъдат отстранени, но не чрез медиите, а чрез диалог и професионален подход.”

Ако концесионният договор не отговаря на условията на закона за концесиите (чл. 65), то същият е нищожен и трябва МОСВ да поиска обявяването му за такъв от съда съгласно закона за задълженията и договорите.