Районът на Западна Стара планина е разнообразен, красив и богат на биоразнобразие. От средата на 90-те години на миналия век съществува идеята за създаване на трансграничен „Парк на мира”, но от българска страна природен парк все още не е обявен и идеята за трансграничен парк още не е осъществена. Към момента територията на Западна Стара планина почти изцяло е обхваната от две припокриващи се защитени зони от Натура 2000 – по Директивата за птиците (147 000 ха) и по Директивата за местообитанията (220 000 ха). По билото на планината минава границата със Сърбия, където е обявен природен парк „Стара планина”.
Проектът работи с четири общини от Западна Стара планина (Берковица, Георги Дамяново, Чипровци и Чупрене) с общо 27 000 души население. Това остава един от най-бедните райони за България и Европа, а същевременно планината от край време предоставя множество екосистемни услуги на широк кръг хора. Те са реална възможност за допълнителни приходи и ползи за собствениците и управителите на земите, ако са добре оценени и са създадени механизми за заплащането им.
Горските екосистеми обхващат голяма част от територията (70 000 ха) и предоставят многообразни услуги. От дървен материал за дървообработващите предприятия и дърва за огрев за местното население, през диви плодове, билки, гъби и дивеч, до регулиращи услуги, които поддържат местния микроклимат, пречистват въздуха и водите. Буковите гори, които са основните масиви на територията, осигуряват много висока степен на възстановяване на подземните води, пречистване на водите и опазване на почвите.
Водните екосистеми в района, макар и покриващи само 1-2 % от територията, са изключително важни, защото от тяхното качество и опазване зависи качеството на питейната вода в много градове и села в северозападна България. Така реките Лом и Огоста и техните притоци, водещи началото си от планината, доставят вода за питейни и други нужди на хора от целия регион, а качеството и количеството на водите е от основно значение за функционирането на малките ВЕЦ, както и за бизнеса на такива фирми като минерална вода „Ком”.
Земеделските площи, пасищата и ливадите в региона (близо 45 000 ха) също предоставят важни услуги: земеделски продукти, месни и млечни продукти, билки и ароматни растения, а от добрите земеделски практики зависи това да не се замърсяват почвите и водите.
Планинари, пещерняци, скиори, любители рибари - всички, които са за препитание или забавление в планината, също ползват екостемните услуги, предоставяни от Западна Стара планина, защото ако ги нямаше гората, пещерите, скалите и реките, те не биха посещавали това място.
Проектът си поставя за цел подробно да опише и остойности екосистемните услуги на Западна Стара планина, както и „доставчиците” им (собствениците или управителите на земите) и ползвателите им, които са потенциални „купувачи” (фермери, местно население, бизнес, туристи и др.). След това ще се разбработят схеми, чрез които доставчиците на екосистемни услуги да бъдат компенсирани и подпомогнати финансово за опазването им от ползвателите. Разработена е и схема за безвъзмездно подпомагане за развитие на местен бизнес, който опазва биоразнообразието.
Проектът работи с четири общини от Западна Стара планина (Берковица, Георги Дамяново, Чипровци и Чупрене) с общо 27 000 души население. Това остава един от най-бедните райони за България и Европа, а същевременно планината от край време предоставя множество екосистемни услуги на широк кръг хора. Те са реална възможност за допълнителни приходи и ползи за собствениците и управителите на земите, ако са добре оценени и са създадени механизми за заплащането им.
Горските екосистеми обхващат голяма част от територията (70 000 ха) и предоставят многообразни услуги. От дървен материал за дървообработващите предприятия и дърва за огрев за местното население, през диви плодове, билки, гъби и дивеч, до регулиращи услуги, които поддържат местния микроклимат, пречистват въздуха и водите. Буковите гори, които са основните масиви на територията, осигуряват много висока степен на възстановяване на подземните води, пречистване на водите и опазване на почвите.
Водните екосистеми в района, макар и покриващи само 1-2 % от територията, са изключително важни, защото от тяхното качество и опазване зависи качеството на питейната вода в много градове и села в северозападна България. Така реките Лом и Огоста и техните притоци, водещи началото си от планината, доставят вода за питейни и други нужди на хора от целия регион, а качеството и количеството на водите е от основно значение за функционирането на малките ВЕЦ, както и за бизнеса на такива фирми като минерална вода „Ком”.
Земеделските площи, пасищата и ливадите в региона (близо 45 000 ха) също предоставят важни услуги: земеделски продукти, месни и млечни продукти, билки и ароматни растения, а от добрите земеделски практики зависи това да не се замърсяват почвите и водите.
Планинари, пещерняци, скиори, любители рибари - всички, които са за препитание или забавление в планината, също ползват екостемните услуги, предоставяни от Западна Стара планина, защото ако ги нямаше гората, пещерите, скалите и реките, те не биха посещавали това място.
Проектът си поставя за цел подробно да опише и остойности екосистемните услуги на Западна Стара планина, както и „доставчиците” им (собствениците или управителите на земите) и ползвателите им, които са потенциални „купувачи” (фермери, местно население, бизнес, туристи и др.). След това ще се разбработят схеми, чрез които доставчиците на екосистемни услуги да бъдат компенсирани и подпомогнати финансово за опазването им от ползвателите. Разработена е и схема за безвъзмездно подпомагане за развитие на местен бизнес, който опазва биоразнообразието.
