Гората създава хармония

 
Как би обяснил работата си на едно дете?
Това е интересен и деликатен въпрос. Веднъж наистина ми се наложи да обяснявам на едно дете какво представлява работата ми. Седем години работих в GTZ – German Technical Cooperation Agency, като един от координаторите на техен проект в Родопите. Казах на едно момиченце, че работата ми е да броя дърветата и животните в гората и тя ме попита: „Това ли е всичко, на което те научиха в GTZ?”

Различно ли е отношението на хората по света към горите?
Няма съществени разлики. Обикновено хората са доста чувствителни по тези въпроси, особено онези, които знаят по-малко за управлението на горите. Те възприемат всяко отсечено дърво като нарушение. Но има хора, които обичат горите и знаят какво е оправдана интервенция в една гора. В планинските региони например хората не реагират толкова остро на подобни неща, както в София, защото самите те използват гората. Режат дървета за отопление например и могат да видят прекия резултат от действието си. Така че те уважават управлението на горите и това се вижда най-добре, когато отидем да ги интервюираме. Част от задълженията ни са да определим заинтересованите страни в областите, където работим – например общини, местни природозащитни институции, неправителствени организации, ловни асоциации, обикновените хора и др. – и да говорим с тях за управлението на горите в областта. Забелязваме, че те знаят и могат да разпознаят разликата между доброто и лошото управление.

Има ли нещо, което те изненадва в работата ти?
Изненадвам се непрекъснато. Например от характера и традициите на хората, които срещам. В Турция например всеки в едно горско предприятие, от най-нископоставения служител до шефа на институцията, носи костюм и вратовръзка, когато работи в офиса. Предимно в черно! И това не е заради одита. Те просто работят по този начин и обличат други дрехи само ако им се налага да идат в гората. По време на въвеждащата среща се шегувам, че се чувствам като на ревю на „Армани”, а турските колеги се изпълзват с гордост да чуят това от чужденец.
Или пък да вземем Перу, където веднъж отидох, за да сертифицирам недървесни горски продукти от Амазонските дъждовни гори. Открих, че правителството е осигурило за местните общности безплатни части от гори, включително с бразилски орехи (Bertholletia excelsa), за да ги задържи по родните им места. Местните събират ядките, които са доста скъпи, и ги продават. Всяко от дърветата на тази територия има определени GPS координати и е старателно отбелязано на картите. Определени хора също така имат разрешение да провеждат сечи с ниска интензивност (5 м³ годишно) в тези гори, но е строго забранено да се режат бразилските орехи. Ако едно дърво обаче остане да стои само, без други дърветата около него, то изсъхва за много кратко време. Иначе бразилските орехи живеят много дълго.
В Перу има области, които все още не са докоснати от човешка ръка. Хората от града нямат разрешение да стъпват в тях, защото правителството разполага с информация, че там живеят примитивни племена, които дори не подозира за нашето съществуване. Самото правителство се грижи те да не научат за нас или за нашествието на испанците. Само хората от съседните племена могат да навлизат в тези области. Онези места са резервати и не са обекти на FSC сертификация също и защото одиторите могат да бъдат изядени (някои от тези племена все още практикуват канибализъм) – това разбира се е шега, но е интересно да се знае. Така че, когато отивате на посещение в тези райони, трябва да информирате местната общност, понеже ви трябва местен водач, който да ви ориентира, но също и да превежда.
Друг интересен факт е, че в Румъния, някои горски служители (рейнджъри) все още поздравяват служителите с по-висок ранг сякаш са в армията. И ако одиторът е жена, те й целуват ръка. Всеки минава по реда си да го направи – от горските рейнджъри до главния инспектор.

Какво е любимото ти нещо в гората?
По отношение на самата гора – хармонията, която създава, емоциите, които разбужда, както и това, че съм способен да почувствам процесите в нея, които могат да се наблюдават, особено ако ги гледате не само през своите очи, но и през очите на хората, които живеят там. Това помага да видиш повече от гората.

Защо толкова много горски работници напускат работата си в България?
Защото работата е трудна, а заплащането не е добро. Така че винаги когато им се удаде друга възможност, те се възползват от нея.

И в Централна и Източна Европа ли в тази сфера се срещат най-вече представители на малцинствата, както е с ромите в България?
В страните, които аз съм посещавал, много малка част от горските работници са от малцинствата (роми). Това, че някой е ром, не означава непременно, че е необразован или недобре обучен. Например по времето, когато работех в Държавното стопанство в Пампорово, един от най-добрите им работници беше ром. За жалост, напоследък в България тези горски работници са символ на нискоквалифицирани ненадеждни хора и съществува една тревожна тенденция – броят на заетите в дърводобива намалява стремително, както и тяхната квалификаця и качеството на работата. Ако държавата не разработи визия и адекватна политика, която да реши този проблем, много скоро горските предприятия ще трябва да внасят работници от чужбина.

Какви са най-честите проблеми на горското управление в Централна и Източна Европа?
Трудно е да се обобщи, защото страните в Централна и Източна Европа следват различни горски политики и изпитват трудности в различни области. Например в Русия и скандинавските страни относително мащабните голи сечи са основната горскостопанска система и тази практика драстично променя и влияе негативно върху големи горски площи. Лесовъдните дейности в нашия регион се базират главно върху сечи с дълъг възобновителен период, макар че един от най-честите проблеми е идентифицирането и защитата на биоразнообразието. FSC сертифицираните горски стопанства в България са предимно изключение, защото от 2005 г. е в сила детайлен национален стандарт за идентификация и управление на горите с висока консервационна стойност (ГВКС) и прилагането му е задължително, ако стопанството иска да кандидатства за сертифкат. В тази връзка трябва да изтъкна ценния принос на WWF за популяризирането на горската сертификация, за осигуряването на обучения на горските, за подкрепата на сертификацията, идентифицирането на ГВКС, защитата на биоразнообразието и т. н.

Кои от изискванията за сертификация са най-лесно изпълними за страните от Централна и Източна Европа?
Онези, които съвпадат с националното законодателство, защото служителите вече имат установена рутина, а държавните институции упражняват чест контрол.
FSC сертификацията е доброволна, но как бихте убедил едно горско стопанство да се сертифицира?
FSC сертификацията е създадена като икономически инструмент, който цели да установи отговорно управление на горите. Идеята зад това е, че клиентите ще предпочитат да купуват продукти от дърво, които произхождат от устойчиво управлявани гори и така пазарът ще принуди стопанствата да се сертифицират и да прилагат принципите и критериите на FSC.
В България заради собствеността на горите (около 70% са държавни) и спецификите на пазара на дървесина процесът на сертификация има и други движещи сили. Първите горски стопанства се сертифицираха, защото техните мениджъри бяха нетърпеливи да покажат, че горите им се управляват в съответствие с международните стандарти. Тази причина все още е валидна за някои новосертифицирани стопанства в Родопите. В други случаи горската сертификация е източник на гордост. Някои мениджъри си мислят: „Ако съседното стопанство е сертифицирано, защо и ние да не сме? Аз по-лош мениджър ли съм?”Други се сертифицират заради така наречения „зелен имидж” – за да подобрят позициите си сред заинтересованите страни и клиентите. Много държавни горски стопанства, които в момента са в процес на сертификация, на практика изпълняват нареждания отгоре. Има много случаи, затова към всяко горско стопанство могат да се прилагат различни методи на убеждение. Напоследък има индикации, че големите играчи на българския пазар на дървесина започват да търсят все повече и повече сертифициран материал и това ще окуражи горските стопанства да се сертифицират, за да запазят пазарите си.
Едно важно предварително условие за сертифициране е желанието и ентусиазма на горските мениджъри, защото опитът показва, че служителите в горите не обичат допълнителните отговорности. Макар че, и това е интересен факт, един колега изчисли припокриването на изискванията на FSC с изискванията на нашето национално законодателство и се оказа, че то е 92%! Следователно на теория едно горско стопанство трябва да изпълни само 8% допълнителни изисквания, свързани предимно със социалните и природозащитни страни на процеса. Проблемът е, че заради липсата на контрол националното законодателство не се следва и не се прилага стриктно.
Самата сертификация е всъщност създадена, за да защитава скъпоценните горски територии в южното полукълбо, които са много ценен източник на ресурси. Точно тези територии се управляват по меко казано неблагоприятен за природата начин. Например в Бразилия, където се намира по-голямата част от бразилската джунгла, горите се изтощават напълно. Те всъщност не се управляват, а се унищожават. Дърветата се секат, за да се освободи площ за пасища и се продават за дървесина. Вероятно знаете, че почвеният слой в този регион е много тънък и нестабилен. Така че когато махнете дърветата, ерозията много бързо го отмива. Нужно е огромно количество време растенията да покрият отново тези области. Така че, от една страна, правителството е фермерите освобождават площи за пасища, а от друга, продават дърветата, защото дървесината от джунглата е най-скъпата в света.