Старите гори на България

Вековните гори са последните кътчета дива природа, които са слабо повлияни от човека, пазят уникални примери за естествените процеси в природата и все още съхраняват генетичното и биологично разнообразие, характерно за девствените гори, съществували в цяла България преди много векове. Това са гори, които са се развивали столетия наред без съществена човешка намеса и са преминали през пълния си жизнен цикъл.

Днес вековните гори заемат площ не повече от 150 000 хектара, или около 4% от всички гори в страната. През периода 2013 – 2015 г., въз основа на най-модерна научна методика и със съдействието на горски експерти от Института по гората към БАН, WWF проучи 60 000 ха гори в Западна и Източна Стара планина, Западни Родопи и Средна гора. картира 21 000 хектара или в Само 1/5 (ок. 21 000 ха) от тях все още притежават характеристики на вековни. Те представляват близо една трета от последните незащитени вековни гори в България. Основна заплаха за тези гори е извършването на сечи за дърводобив, които променят драстично характеристиките на старите гори и водят до изчезването на техните обитатели – голям брой защитени видове, които не могат да оцелеят в стопанисвани гори, като белогърбият кълвач, пернатоногата кукумявка, бръмбърът алпийска розалия, широкоухият прилеп, рисът и много други. Губят се и изключителните водоохранни и противоерозионни функции на тези гори.

Над 50% от последните вековни гори в страната не попадат в защитени територии. Това означава, че те не се ползват с висока степен на закрила и във всеки момент могат да бъдат унищожени. Дори горите в природните и национални паркове не са в безопасност. В момента се прави опит чрез приемането на нови планове за управление на Пирин, Рила и Витоша да се отвори вратата към нови сечи в най-дивите части на планините, за да се удовлетворят съмнителни икономически интереси.
 

Как WWF и партньорите му работят за опазване на вековните гори

През последните години опазването на вековните години е поставено като цел както при сертификацията на горите, така и в законодателството относно управлението на горите в рамките на Натура 2000. WWF активно подкрепя сертификацията на държавните гори и участва в развитието на горската нормативна база, която да гарантира опазването на вековните гори.

Именно във връзка с актуалните нормативни изисквания, Министерството на земеделието и храните е започнало административни действия по определянето на комплекси от стари гори, които да покриват 10% от горските местообитания от Приложение 1 на Закона за биоразнообразието в защитените зони от Натура 2000 и в които се очаква да бъдат включени и картираните от WWF вековни гори. Така благодарение на съвместната дейност на WWF, българските учени и горската администрация България е на прага да е сред първите държави в Европа, наред с Румъния и Скандинавските страни, които ще защитят всичките си вековни гори.

Но за да стане това, започнатите действия трябва да бъдат завършени!

За да запазим това безценно национално богатство, са необходими координираните усилия на институциите и гражданското общество. 77,3% от запитаните в проучване на „Алфа Рисърч“ от 2014 г. отговарят с „не“ на въпроса „Считате ли, че държавата прави достатъчно, за да опазва и стопанисва добре българската гора?“, а 66% са посочили, че горите са най-важният ресурс на страната.



„WWF е една малка брънка от целия процес на проучване и опазване на вековните гори, започнат от Института за гората. Държавата също полага неимоверни усилия, за да го институционализира и усилията ни в тази насока тепърва ще се преплитат.“ – изтъква инж. Александър Дунчев.

Сред съвместно разработените инициативи е Мярка 15 в Програмата за развитие на селските райони, а чрез подпомагане на процеса на горска сертификация по системата FSC, организацията е съдействала за определяне и опазване на старите гори в над 40 държавни горски стопанства (700 000 ха, 1/4 от всички стопанства в България). Но най-ефективно опазване на вековните гори се очаква да е вече споменатото определяне на зони за опазване на гори във фаза на старост върху не по-малко от 10% от площта на естествените гори в Натура 2000. Тези зони трябва бъдат отразени в плановете на горските стопанства и в заповедите за обяваване на защитените зони от Натура 2000, с което ще се гарантира, че вековните гори няма да бъдат изсичани.

В тази връзка на 15 януари WWF изпрати официално писмо до заместник-министъра на земеделието и храните Георги Костов с копия до директорите на държавните предприятия и ректора на Лесотехническия универстет да се защитят приоритетно около 21 000 ха вековни гори.

„Предложението ни е продиктувано от това, че в част от насажденията е започнало ползване още в периода на проучване, което води до безвъзвратна загуба на техните характеристики като гори във фаза на старост. Общата площ на насажденията, проучени от нас, е 21 000 ха. Те са държавна собственост и съхраняват значимо биологично и генетично разнообразие – коментира Нели Дончева, ръководител на програма „Гори“ във WWF-България. – Опазването на тези слабоповлияни от човека горски екосистеми ще даде възможност на държавата и обществото да предадат на бъдещите поколения последните остатъци от Великата българска гора (Magna Silva Bulgarica), за която се пазят легенди още от Средновековието“ – добави Дончева.
Голямото значение на вековните гори за съхраняване на биоразнообразието и за поддържане на важни екосистемни услуги изисква специално внимание от страна на държавата и научната общност.

Като част от усилията си за запазването на представителните стари гори WWF предлага организирането на публичен дебат, на който държавата да изложи предприетите от нея мерки в тази насока, с участието на широк кръг заинтересовани страни.
 

Защо е толкова важно за запазим последните вековни гори?

През изминалия век повечето вековни гори в България са загубили своето значение на вековни и са превърнати в стопанисвани гори, тъй като в тях са започнати дърводобивни дейности. За разлика от стопанисваните гори, вековните се отличават с на пръв поглед хаотична структура, включваща групи от млади и зрели дървета, стоящи и паднали стари дървета, дървета с хралупи, разлагаща се мъртва дървесина и т. н. Това разнообразие от местообитания характеризира вековните гори като Ноев ковчег за близо 30% от горските видове организми, които са изчезнали в стопанските гори в резултат на подмладяването на гората, отстраняването на хралупестите дървета и намаляването на мъртвата дървесина под критичните за тези видове количествени прагове.

Наред с опазването на биоразнообразието, вековните гори осигуряват и други уникални екосистемни услуги, които имат ключово значение в условията на климатични промени, като например водоохранните и водозащитни функции, съхраняването на въглерода и др.

Днес последните вековни гори в България са разпространени предимно в строго защитени територии и в стопански участъци, където достъпът все още е ограничен поради липсата на горски пътища или поради стръмния релеф.

Тази даденост ни дава възможност да сме водеща страна както в опазването на горското биологично разнообразие, така и в предлагането на бутикови туристически продукти, като приключенски туризъм сред дива природа.

Дори една изсечена вековна гора да бъде оставена отново без човешка намеса за няколко века, това няма да гарантира възстановяване на цялото генетично и биологично разнообразие, което е притежавала преди да бъде отсечена. Самото възникване на вековните гори е процес, който протича векове наред, т.е. десетки човешки поколения.
 

Как да различим вековната гора

По какво се различават вековните гори от стопанисваните? Eдинствено във вековната гора дърветата достигат пределната за вида си възраст, често 300 – 400 г., и придобиват величествени размери от над 40 – 50 м височина и 1 – 2 м дебелина, като загиват, без да бъдат отсечени. Нападалите мъртви или стоящи дървета, върху които живеят различни насекоми, бозайници, птици и микроорганизми, и които стават плодородна среда за изникването на нови дървета, завършват жизнения цикъл на старата гора.



Данни за вековните гори и за горите в България като цяло WWF публикува на своята публична GIS платформа: http://gis.wwf.bg, което предоставя възможност на всеки да се запознае с резултатите от проучването и евентуално да участва в защитата на тези гори. 

Филм на WWF