Екипът на WWF, в сътрудничество с Природен парк „Персина“, от години работи на остров Персин, край Белене, за възстановяване на влажните зони. Блатата тук са били напълно пресушени, което е имало пагубен ефект върху биоразнообразието. Работата ни включва изграждане на шлюзове, които възстановяват връзката между реката и влажната зона.
Резултатът: животът в блатото започва постепенно да се възражда и с радост съобщаваме, че след 60-годишно прекъсване тук отново гнездят пеликани.
През последните години екипът ни прекарва седмици във водите на Дунав. През 2021 г. направихме проучване на реката със сонар, за да установим къде са местата за хвърляне на хайвер и така да имаме шанс да ги опазим. По време на проучването попаднахме на 14 бебета чиги, едно бебе хибрид между чига и пъструга, както и бебе руска есетра, донесено ни от рибар от Ветрен. Руската есетра е първата дива риба от този вид, която установяваме от 2013 г. Това ни дава надежда, че има смисъл от забраната за улов, зарибяванията, които правим, както и от работата ни с рибари и институции.
Стотици екземпляри от видовете главоч (Cottus gobio) и балкански щипок (Sabanejewia balcanica) бяха разселени от нашите експерти в река Паничарка в Природен парк „Българка“. Целта: да се възстановят унищожените популации от тези два вида. Главочът е вид, включен в Червената книга на Република България от самото създаване. Тази малка дънна рибка има твърде малко запазени жизнени популации в България. Пуснахме общо 219 броя главоч и 589 броя балкански щипок, като еземплярите бяха взети от други притоци на река Янтра, за да се гарантира генетична чистота.
Оказа се, че щипоците са останали близо до мястото, където бяха пуснати, и очевидно се чувстват добре там, докато главочите са се преместили по-нагоре по течението, където водата е по-бърза, а дъното – по-каменисто.
От двата зарибени вида стабилно се закрепи само малка популация от балкански щипок в един от по-големите вирове на реката, до село Тодорчетата. Главочът не намери подходящи условия. Най-вероятната причина е почти пълното пресъхване на река Паничарка през есента на 2017 г. и последвалите зарибявания с балканска пъстърва, която е основният му естествен враг.
През 2016 г. участвахме във възстановяване на участък от река Черни Лом край село Острица в границите на защитена зона „Ломовете“, част от европейската природозащитна мрежа "Натура 2000". Реката е коригирана, подобно на долните течения на повечето български реки. Коритото е стеснено и изправено, с което е изменен характерът на течението на реката и нейното дъно. В реките от Поломието, включително и в река Черни Лом, допълнително изменение на речното корито се е получило и заради засилената ерозия във водосбора. Тя е резултат от обезлесяване и последващо интензивно земеделие. В реката постъпват фини глинести седименти и на много места първоначалното чакълесто речно дъно е заменено от дъно с фин глинест субстрат. С това са унищожени местообитания на рибите, например на малката кротушка.
Отнехме глинесто-тинестия слой, премахнахме препятствията, които водеха до отлагането на наноси в участъка. Беше скосен и десният бряг на реката. Освен от гледна точка на ландшафта, това има значение и за животновъдството, понеже този участък се използва за водопой на кравите и други домашни животни от с. Острица. Допълнителна полза от тази дейност беше укрепването на лявата дига на реката и увеличаване на проводимостта на моста, което увеличава защитата от наводнения на селото.
Премахнахме бариерата, блокираща преминаването на рибите при ниски води, от река Черни Лом край село Червен, Русенско. Това е бент към стара и неизползвана от дълго време воденица, който пречеше на живота в реката. Фрагментацията на реките има сериозно отражение върху популациите на техните обитатели, тъй като повечето видове риби имат нужда да мигрират в търсене на храна и подходящи места за размножаване.
Премахването на бента е част от проекта „Свободни риби“, изпълняван от Дирекцията на Природен парк „Русенски Лом“ и нашата природозащитна организация. В рамките на същия проект изградихме и рибен проход край с. Иваново. По този начин значително бе увеличен речният участък от Русенски и Черни Лом, в който рибите могат да се придвижват дори при маловодие.
Река Веселина е с дължина 70 км и е изключително ценна, защото осигурява вода за почти цялата област Велико Търново. Реката обаче е претърпяла сериозни инженерни корекции за създаване на нови земеделски територии и предпазването им от заливане с диги. Дигите от своя страна са залесени с местни дървесни видове, което е успяло да съхрани в някаква степен речната екосистема.
По наше предложение участък от реката при село Миндя е обявен за защитена зона. Екипът ни разработи проект за възстановяване на стария меандър при селото. Консервационната ни дейност в този район включва още и изграждането на бент, който да отклони водите в стария меандър и да подобри общото екологично състояние в реката. Бентът е изграден през 2009 г. като е оборудван с рибен проход.
Работата на WWF тук включва и подобряване на хидравличния режим чрез възстановяване на течението на реката в стария меандър и изграждане на рибен проход за осигуряване на максимално преминаване на риби и безгръбначни. През 2019 г. изследвахме цялостното биоразнообразие в зоната, включващо мониторинг на птици, земноводни и влечуги, риби и изследване на хабитати.
Така ще можем да постигнем ползи за цялата речна екосистема - да се предпазим от наводнения, да възстановим и запазим биоразнообразието и да смекчим вредните ефекти от изменението на климата и да намалим замърсяването.
Не по-малко са и социално-икономичните ползи - водата ще се използва по-ефективно като ресурс и същевременно крайречните райони ще бъдат по-достъпни и приятни за преминаване и разходки. Всичко това може да се случи на по-ниска цена, отколкото чрез някои конвенционални инженерно-базирани подходи.
През 2015 и 2016 г. нашият екип проведе проучвания на съществуващите бариери по река Вит и доколко те възпрепятстват преминаването на мигриращите популации риби, както и подходящо изградени ли са рибните проходи и налага ли се подобряване на пропускливостта им. Изследването се фокусира основно върху вида черна мряна (Barbus meridionalis), но се включват също и други мигриращи видове, срещащи се в района: скобар (Chondrostoma nasus), бяла мряна (Barbus barbus), распер (Aspius aspius).
Чрез маркиране на риби, уловени под бента, и последващи улови под и над него, е извършена проверка какъв процент от рибите успяват да преминат през рибохода на миграционната бариера. Маркирахме с цветни маркери над 7000 екземпляра. Резултатът: само един-единствен маркиран екземпляр е регистриран над бента и е успял да премине през рибния проход.
През 2015 г. река Дунав „потече“ из 7 български града: София, Лом, Плевен, Русе, Велико Търново, Трявна, Габрово. Екип на WWF и доброволци представи пътуваща изложба, викторина, игри и 3 аквариума с малки рибки – традиционни обитатели на български реки, притоци на Дунав. Целта беше да се информират местните жители за заплахите, които са надвиснали над техните реки и рибите в тях.