Една от най-големите заплахи за глобалната климатична система е изгарянето на въглища. На тях се падат 70% от емисиите на парникови газове в света. Замърсяването на атмосферата в резултат от минното дело и тежката индустрия е огромен проблем. На въглищата дължим и 2/3 от случаите на здравни проблеми вследствие замърсяването на въздуха в Европа – с обща финансова тежест от 22 млрд. евро годишно. Рисковете за човешкото здраве и за икономическото развитие налагат постепенното затваряне на въглищните централи в Европейския съюз до средата на века. Това, разбира се, ще доведе до затварянето на въглищните централи и у нас, което пък ще остави на улицата хиляди миньори и енергетици от въгледобивния комплекс „Марица - Изток“.
Ние от WWF смятаме, че тези хора не бива да бъдат излагани на риск! Затова правим всичко по силите си този преход да бъде плавен и справедлив и да позволи вливането на техния потенциал в други сфери. Това обаче няма как да стане без сериозна държавна подкрепа, която да даде нов тласък на региона след края на въгледобива.
Въглищата остават в миналото, а броят на работните места във въгледобивната промишленост из цяла Европа, както и в България, рязко намалява. Подготвихме доклад който прогнозира новите работни места у нас в контекста на справедливия преход. Той показа, че секторите „възобновяема енергия“, „биоземеделие и биохрани“, „биопластика“, IT и „ресурсна ефективност“ ще имат нужда от кадри. А регионите, разчитащи на изкопаемите горива, трябва да използват по нов начин наличните ресурси като хора, земя, имоти, гори, води и енергиен потенциал. Данните сочат, че 15 600 служители от въглищния бранш лесно ще намерят работа в съществуващите икономически сектори, но ще бъдат по-ниско заплатени. В същото време само 2850 работни места ще бъдат създадени въз основа на иновации и нови технологии.
Благодарение на фокусираните ни усилия в Плана за възстановяване и устойчивост беше обърнато повече внимание на климата и биоразнообразието, като за първи път в историята на България бе назначен вицепремиер по климатичните въпроси. Освен това Планът ще изразходва 32 милиона евро за адаптиране на екосистемите и хората към последиците от изменението на климата, а системата за ранно предупреждение от горски пожари ще бъда подсилена с нови наблюдателни кули. Опазването на горите и заплахите пред климата ще бъдат внедрени и в училищното образование. Планът ще финансира изграждането на 10 рибни прохода и премахването на 10 изкуствени бариери по протежение на 400-километров участък от български реки, а 6 ценни влажни зони ще бъдат частично възстановени. И не на последно място – най-сетне бе определен краен срок за излизане от въглищната зависимост и преминаване към нисковъглеродна икономика – 2038 г.
В резултат от усърдната ни дейност с редица въгледобивни общини в България и Европа, през есента на 2020 г. десетки кметове, традиционно разчитащи на въгледобива, подписаха „Декларацията на WWF за справедлив преход“, с което казаха „да“ на устойчивото бъдеще.
Горди сме, че в инициативата за декарбонизация, която само допреди години изглеждаше невъзможна, се включиха и две български общини – Перник и Бобов дол. Стремежът е тя да доведе до създаването на устойчиви икономически дейности в една чиста природна среда, като същевременно отвори нови работни места за заетите в енергийния сектор. Тази есен кметовете от въгледобивните общини отново ще дискутират темата – този път на българска земя.
2015 година беше наситена с множество важни събития, свързани с климатичните промени. Без съмнение, най-големият резултат беше историческото световно споразумение за климата, постигнато на срещата на върха в Париж през декември. WWF участва в представянето на climate change performance index за България – инструмент, даващ реална оценка какво прави страната ни за климата на всички нива. WWF България участва активно в изготвянето на политиките и законодателството, което регулира работата по въпросите на климата на национално ниво.
„Часът на Земята“ на WWF e най-мащабната инициатива, посветена на опазването на нашия общ дом – планетата Земя. В инициативата се включват милиони хора от над 7000 града в 180 страни. През 2021 г. WWF България организира "Часа на Земята" за 14-а поредна година у нас. По традиция в последната събота на месец март, между 20:30 ч. и 21:30 ч. изгасяме осветлението в домовете си, а знакови сгради притъмняват фасадите си, като по този начин се отправя призив за по-устойчиво бъдеще. Освен фокус върху природата, "Часът на Земята" е и дарителска инициатива, която привлича подкрепата на широката общественост и бизнеса в помощ на грижата за околната среда. Мащабната промяна, от която планетата ни се нуждае, е възможна, само в случай че работим всички заедно за бъдеще в хармония с природата.
По традиция в София „Часът на Земята“ се провежда пред Народния театър. През годините екипът ни е организирал най-разнообразни събития: светлинно шествие по жълтите павета на столицата, рисуване със светлина, нощно изкачване на Черни връх, офлайн и онлайн концерти и шоу програми, детски конкурси за рисунки и много други.