Жалба на WWF провокира промени в Наредбата за сечите в горите

Публикувано на 2 June 2022

Досега множество разпоредби в нея противоречаха на Закона за горите

След жалба на WWF България Върховният административен съд отмени изцяло 45 и частично една разпоредба на Наредбата за сечите в горите (по дело 8328/2021 г.). Магистратите отсъдиха, че те противоречат на Закона за горите, тъй като дават възможност за:

провеждане на сечи без издаване на позволително за сеч;
превишаване на количеството добита дървесина спрямо посочената в позволителното;
провеждане на санитарни и принудителни сечи извън предвидените в закона случаи;
изменения на планирани в горскостопанските планове и програми насоки за стопанисване и др.

„Съдебната победа, която WWF постигна с отмяната на тези разпоредби, е изключително важна за внасяне на ред и законност в горския сектор. Освен че успяхме да удовлетворим обществените нагласи, ние направихме ключова стъпка към стабилност и предвидимост в горскостопанското планиране, както и в последващото провеждане на лесовъдските дейности“, коментира след делото Добромир Добринов, експерт по природозащитно законодателство във WWF.

Провеждането на сечи без издаване на позволително и най-вече превишаването на разрешения с позволителното добив представлява масова практика в горския сектор, въпреки че е квалифицирано като престъпление по Наказателния кодекс. А противоречащите на Закона разпоредби на наредбата отслабваха неговото прилагане и не позволяваха санкционирането на извършителите, както и образуване на досъдебни производства.

Незаконният дърводобив у нас

Годишният обем на незаконната сеч в България достига 2,4-2,7 млн. плътни куб. м. или между 1/4 и 1/3 от общия добив. Това се отбелязва в анализа на природозащитната организация WWF върху незаконния дърводобив у нас, представен официално през 2018 г. Той разкрива различните схеми за незаконен дърводобив, обхващащи периода от изчисляване на запаса на насажденията при инвентаризацията, през маркирането на дърветата за сеч до еспедирането на добития дървен материал.

Основните незаконни дейности са свързани с отсичане на немаркирани дървета, извършване на сечи без разрешително, транспортиране на дървесина без съответния документ, както и манипулиране количеството и качеството на добития материал. Когато разликата между документиран и действителен обем бъде успешно скрита при освидетелстване на сечището и експедицията на дървесината, тя се реализира като незаконен добив. Журналистическо разследване установи, че превишаването на ползването по позволителни за сеч през изминалите няколко години представлява близо 10% от целия добив.

„Годишно чрез незаконния добив на дървесина сивият сектор в горското стопанство генерира скрити приходи от около 150 млн. лева. Освен че водят до колосални финансови загуби, сечите възпрепятстват горите в ефективното изпълняване на техните производствени, водоохранни и природозащитни функции“, обясни Добромир Добринов. „Всичко това води до сериозни екологични последици като промяна на местообитанията на защитени видове, прекъсване на важни биокоридори, загуба на видове, ерозия на почвата, занижени водоохранни функции на горите.“

Сега с отмяната на разпоредбите, които допускаха сеч без позволително и превишаване ползването по позволителното, се ограничават силно и възможностите за незаконен дърводобив. Премахва се също така опцията за провеждане на санитарни и принудителни сечи по усмотрение на лица извън структурата на Изпълнителната агенция по горите, което досега излагаше на риск защитени зони от европейската екологична мрежа „Натура 2000“, както и такива, намиращи се под закрилата на Закона за защитените територии.

Освен това отменените разпоредби позволяваха цялостно зачеркване на планирането в горскостопанските планове и програми, което се основава на инвентаризацията на горските територии. Досега измененията в горскостопанските дейности с отменения инструмент „план-извлечение“ се одобряваха от комисия от длъжностни лица, без задължение да се съобразяват с данните от инвентаризацията и без обществени обсъждания. Практиката през годините показва, че многобройните неоправдани промени на горското планиране с ползването на инструмента „план-извлечение“, претоварваше Регионалните инспекции по околна среда, които следваше да съгласуват тези постоянни промени в горските дейности. Това от своя страна водеше до пълно формализиране на съгласувателните екологични процедури без отговорно прилагане на природозащитното законодателство.

Провеждането на сечи без издаване на позволително е квалифицирано като престъпление по Наказателния кодекс