The WWF is run at a local level by the following offices...

Първичните гори в Европа са на изчезване

Публикувано на 11 January 2022

Интервю с главния експерт „Гори“ на WWF Нели Дончева

Резултатите от мащабно проучване на състоянието на първичните гори в Европа, бяха публикувани в авторитетното списание “Nature”. Те сочат, че първичните гори – дефинирани като гори, в които следите от човешко въздействие, са незначителни – са рядкост в Европа и продължават да намаляват. В публикацията е представена цялостна геобаза данни и карта на известните първични гори в Европа. Геобазата данни хармонизира 48 различни набори от данни за първичните гори и съдържа 18 411 отделни полигона, разположени в 33 държави.

Институтът по биоразнообразие и екосистемни изследвания при БАН е предоставил данни за първични гори, доминирани от бук, смърч и eла на територията на България. Те са събрани през периода 2013-2019 г., по задача, финансирана от WWF. За целта са заложени 300 опитни площи в гори на възраст над 140 години, като повече от 40 от площите са разположени в първични гори.

За да разберем по-добре резултатите от проучването се обърнахме към главния експерт „Гори“ във WWF Нели Дончева:

1. Какво различава първичните гори от вторичните и защо науката определя първите като особено ценни?

Първичните и старите гори съхраняват богато биологично разнообразие. Поради дългия период без човешка намеса в тях кръговратът на веществата и потокът на енергията, а също и взаимоотношенията между организмите са максимално близки до естествените. Те дават убежище на редки видове, някои от които напълно изчезнали от стопанисваните гори. Както посочва авторът на проучването Франческо Мария Сабатини, първичните гори играят съществена роля и в смекчаването изменението на климата. В локален мащаб те намаляват неблагоприятните ефекти от повишаването на температурата, а в глобален – допринасят за стабилността на климата, като съхраняват големи количества въглерод, както в биомасата, така и в почвата. За разлика от тях, вторичните гори са такива, които са били изсечени и след това възстановени – по естествен или по изкуствен начин.

2. От изследването разбираме, че първичните гори в Европа са редки и продължават да изчезват. Днес къде все още могат да бъдат видени запазени образци на първични гори?

Данните за първичните и стари гори за Европа са непълни. Все пак може да се обобщи, че се срещат предимно в планинските и бореални райони. Те са неравномерно разпределени между отделните държави и биогеографски региони. Некартирани първични гори има в най-слабо достъпните населени места, където горите покриват по-голям дял от земята, а търсенето на дървесина в исторически план е било ниско. В резултат на проучването е изработена карта на известните към момента първични гори в Европа.

3. Има ли такива гори в България? Ако има, къде са разположени и може ли човек свободно да се разхожда сред тях?

Да, и в България има запазени първични и стари гори. Повечето от тях са разположени в райони, до които човешкият достъп е затруднен поради релефни особености като стръмни планински склонове, дерета, труднодостъпни била и ридове в планините Рила, Пирин, Витоша, Стара планина, Странджа, Осогово, Славянка, Беласица, Средна гора. Първични и стари гори опазват и старопланинските резервати „Стенето“, „Боатин“, „Царичина“, „Козя Стена“, „Стара река“, „Джендема“, „Северен Джендем“, „Пеещи скали“, „Соколна“. Подробна гео-реферирана база с данни за старите гори у нас е достъпна на създадената от WWF платформа за горите: https://gis.wwf.bg/mobilz/. Достъпът до повечето първични и стари гори не е забранен, но специално за резерватните територии има регулации, съгласно които в тях са позволени посещенията с научна цел, а преминаването на хора става само по маркираните пътеки.

4. Данните за това проучване са събирани в продължение на близо три десетилетия. Какъв извод може да се направи: в кои части на Европа първичните гори са изложени на най-сериозен риск през годините и защо?

Един от изводите на проучването е, че голямата част от първичните гори са малки по площ, фрагментирани и разпръснати в доминирани от човека пейзажи. Там където дърводобивът е бил силно развит са останали малко незасегнати първични гори. В по-развитите в индустриално отношение държави от Западна и Централна Европа съответно са запазени по-малко първични гори. В района на Карпатите и Балканите, в недостъпните части на големите планински масиви – Алпи, Пиренеи и Апенини, все още могат да се видят запазени образци на истински първични гори.

5. Какви са основните причини за изчезването на първичните гори – естествени или антропогенни?

Първичните гори са такива, в които няма следи от човешко въздействие или те са незначителни. Това отговаря и на въпроса за причините за тяхното изчезване – накратко: предизвикано е от човека. Що се отнася до промените, настъпили в първичните гори в резултат от природни нарушения, то те са естествени процеси, поради което не се считат за заплаха.

6. Полагат ли се някакви грижи за тяхното опазване в Европа и в частност у нас?

Една част от първичните и стари гори се опазват чрез включването им в защитени територии. Приема се, че най-добре защитени са горите, попадащи в строги защитени територии. Такива са категориите Ia (строг природен резерват), Ib (зона на дивата природа) и II (национален парк) съгласно класификацията на IUCN. За съжаление обаче, могат да се посочат примери, които ни показват, че няма абсолютна защита на първичните и стари гори. В повечето национални паркове в Европа (извън зоните за строга защита) се извършва някакъв вид дърводобив, както и принудителни сечи. Актуален е примерът от Полша с Беловежката гора, за която полската национална горска служба издаде решение за извършване на принудителна сеч и последващо засаждане на дървета след епидемия от корояд. За щастие, това решение бе анулирано от Съда на Европейския Съюз.

В България първични и стари гори са включени за опазване в резерватни територии, както и в строги зони за защита в трите ни национални парка. Не всички стари гори обаче, попадащи в границите на националните ни паркове, се опазват. Например, в национален парк „Пирин“, в стари гори от ендемични дървесни видове, като бяла и черна мура се провеждат санитарни и принудителни сечи под предлог, че това са мерки за възстановяване и поддържане на горските екосистеми. От WWF заведохме дело през февруари 2019 г. срещу решение на МОСВ, с което се съгласува извършването на стопански дейности в ценни стари гори. Делото все още не е приключило.

Сериозна загуба на първични гори е регистрирана в Украйна, Словакия и руския северозапад, където по данни на проучването, са загубени 4,6 милиона хектара първични гори от 2001 г. до сега. Това налага да бъдат предприети ефективни мерки за опазването им. Много надежди се възлагат на Европейската стратегия за опазване на биологичното разнообразие до 2030 г., която изисква първичните и вековни гори в ЕС да бъдат идентифицирани, картирани, наблюдавани и ефективно опазвани като особено ценен ресурс. Целите на стратегията са защитата на природата да се увеличи, така че да обхване най-малко 30 % от сухоземната територия на държавите членки, от които 10 % да бъдат поставени под строга защита. Една част от тях се очаква да бъдат именно първични и стари гори.

Освен включването на първичните и стари гори в „класическите“ защитени територии, съществуват и други начини за тяхното опазване. В България 56 % от горите попадат в защитени зони от „Натура 2000“, като за тях се прилагат конкретни режими и мерки.

Друга възможност за опазването им се предоставя чрез горската сертификация по международната сертификационна система FSC. Съгласно изискването на Националния Стандарт за горска сертификация по FSC всяка горскостопанска единица, за да бъде сертифицирана, трябва да задели за опазване най-малко 5 % от територията си като стари гори или потенциални такива. Днес 60 % от горите у нас вече са сертифицирани по FSC.

През последните няколко години по проект на WWF беше извършено проучване за установяване на най-ценните стари гори – собственост на общините в България. Резултатите от картирането бяха предоставени на общините и десет от тях предприеха мерки за опазването им, изключвайки ги от дърводобив. Това също е стъпка напред към осигуряването на защита на първичните и стари гори у нас.

7. Как резултатите от проучването биха могли да помогнат за опазването на последните остатъци от първичните гори на континента?

За да опазим нещо на първо място е важно да знаем къде точно се намира. Проучването ни предоставя именно тази информация – геобазирани данни на известните първични гори в Европа. Конкретно за България, в гори на възраст над 140 години са заложени над 300 опитни площи, 40 от които са разположени в първични гори. Проучването показва, че има нужда от по-стабилно и актуално картографиране на първичните и старите гори, за да се опазят по-добре. Отчетен е и значителен „дефицит на картографиране“ в някои от регионите на ЕС, където местоположението на тези гори не е известно. Съгласно друг доклад, некартираната площ възлиза на около 4,4 милиона хектара, което е повече от размера на Нидерландия.

8. Кои институции в България е редно да се запознаят с проучването и защо?

Всички институции, ангажирани с управлението, стопанисването, контрола и научно изследователската дейност в горите и горските територии. Това са: Министерството на околната среда и водите, Министерството на земеделието храните и горите, Регионалните инспекции по околна среда, Изпълнителната агенция по горите, Регионалните инспекции по горите, Научните звена към БАН, както и Лесотехническия университет, където се формират бъдещите служители в системата на горите.

9. Какви действия могат да се предприемат за опазването на първичните гори у нас?

Идентифициране, картиране и поставяне под защита на първичните и стари гори, както и последващ регулярен мониторинг. България е водеща държава сред страните членки на ЕС, в която бяха предприети реални мерки още през 2016 г. Тогава със Заповед на Министъра на земеделието и храните бяха поставени под защита 109 000 ха гори във фаза на старост. В последствие към тях бяха добавени още стари гори и днес 111 000 ха ценни стари гори са изключени от дърводобив. Това са гори в държавни горски територии и попадащи в защитени зони от мрежата „Натура 2000“. Първични и стари гори има обаче и в недържавни територии, както и извън екомрежата. Те все още не са изчерпателно проучени и не са поставени под защита. Също така е необходимо ефективно прилагане на природозащитното и горско законодателство, за да се гарантира, че първичните и стари гори, поставени под някакъв режим на опазване, се опазват действително, а не само „на хартия“.

Нели Дончева - главен експерт „Гори“ във WWF