Есетрови риби



Posted on 08 December 2021
Надживели динозаврите, днес есетрите са на ръба на изчезването
© WWF
Появили се преди 200 милиона години, есетрите са древен вид мигриращи риби, които днес са на ръба на изчезването. В момента 25 есетрови вида обитават крайбрежните води, реките и езерата на северното полукълбо. Басейнът на река Дунав е запазил някои от най-важните популациите на есетри в света. По тази причина опазването и възстановяването им попада сред водещите цели на природозащитната организация WWF.

Кратка история на есетрите по Дунав

Въпреки че са надживели динозаврите, днес есетрите са сред най-застрашените животни, включени в Червената книга на застрашените видове на Международния съюз за опазване на природата. Още в началото на XVI в. уловът на моруна в средното течение на Дунав намалява, а през XVIII в. риболовът на мигриращи есетрови риби в Горен Дунав изцяло замира. Долното течение на реката продължава да бъде последната крепост на есетрите до рязкото им намаляване през минали век. В България общият годишен улов спада от 63,5 тона през 1940 г. до 25,3 тона през 1995-2002 г. В наши дни пет от шестте местни дунавски видове се определят като критично застрашени.

Видове Дунавски есетри

Моруната (Huso huso) е единственият истински хищник сред шестте вида дунавски есетри. За да се размножава, тя мигрира най-нагоре по течението в сравнение с другите видове есетри. Тази миграция обаче е прекъсната от язовирната стена при пролома Железни врата. Днес моруната е регистрирана като критично застрашен вид.

Някога руската есетра (Acipenser gueldenstaedti) е била най-широко разпространеният вид по Дунав. Редовно е мигрирала нагоре по течението, достигайки Братислава. През 60-те и 70-те години повече от 200 000 руски есетри са обитавали Черно море. Днес руската есетра е най-често срещаният вид в българските ферми за хайвер, но в дивата природа е критично застрашена.

Пъстругата (Acipenser stellatus) извършва миграцията си при по-високи температури, т.е. по-късно от другите есетрови риби. Статистиката сочи спад със 87 % на световния търговски улов, показвайки защо видът е регистриран като критично застрашен. В резултат на замърсяване през 1990 г. само в Азовско море са открити мъртви 55 000 пъструги.

Шипът (Acipenser nudiventris) е включен в списъка на изчезналите видове в Румъния и България. У нас няма документиран улов за последните 30-40 години. Шипът живее в морето – в близост до брегове и естуари, като се насочва към реките, за да се размножава. В сладки води предпочита дълбоките места по протежение на големи реки. Макар че е най-плодовитият вид естера, шипът е на ръба на изчезването в световен мащаб.

Чигата (Acipenser ruthenus) живее изцяло в сладки води и за разлика от другите есетрови риби не мигрира от Черно море. Данни, получени от маркирани видове, разкриват максимално миграционно разстояние в Дунав от малко над 300 км. Днес чигата е най-широко разпространеният есетров вид в басейна на реката и единственият, който все още се среща в Сърбия.

Атлантическата есетра (Acipenser sturio) е смятана за изчезнал вид у нас. В Черноморския басейн присъствието ѝ е документирано до началото на XX век. В миналото видът е обитавал Атлантическия океан, Ламанша, Средиземно и Черно море, а днес е критично застрашен с една единствена дива популация в реките Гарона и Дордон във Франция.

Защо есетрите са ценни за екосистемата, в която живеят?

Есетрите са безпогрешен показател за екологичното състояние на водните екосистеми, тъй като живеят дълго, достигат късно полова зрялост и използват различни хабитати. Те живеят най-вече в Черно море, като мигрират нагоре по течението на Дунав, за да хвърлят хайвера си. До XIX век гигантски есетрови риби стигат чак до Германия и на тях разчитат много рибарски общности по течението на реката.

Заплахи за оцеляването на есетрите

Незаконен улов и търговия с хайвер. Освен че месото от диви есетри е търсено като деликатес, основната причина за свръхексплоатацията им е високата икономическа стойност на техния хайвер. Въпреки забраните за улов в страните от региона, бракониерството процъфтява. Според последното изследване на WWF от 2021 г., месо и хайвер от диви есетри се продават свободно на българския пазар, а броят на конфискуваните незаконно използвани риболовни принадлежности се увеличава.

Загуба на местообитания. Есетровите риби са много чувствителни към промени в местообитанията, които могат да повлияят върху навиците им при хвърлянето на хайвера, зимуването и храненето. Канализирането на реката, както и изграждането на диги по бреговете ѝ, е довело до загуба на 80 % от естествените заливни площи и влажни зони – ключови местообитания на есетрите. Извличането на пясък и чакъл, както и дънното тралене също имат вредно въздействие върху техните популации.

Блокиране на миграционния път. Изграждането на язовирни стени ограничава пространството на есетрите и те не могат да завършат своята миграция към местата за размножаване. Затворените популации на есетрови риби започват да страдат от близкородствено кръстосване и загуба на генетично разнообразие.

Как WWF опазва есетрите по Дунав?

През последните седем години екипът на WWF пуска във водите на Дунав край Ветрен, Лом и Белене над 77 хиляди маркирани чиги, руски есетри и моруни. Специалистите на WWF проведоха единствената по рода си спасителна операция, след бракониерски лов през 2019 г., като оказаха първа помощ на бременна моруна и я върнаха обратно в реката, заедно с инспектори от Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури.
 


Освен това ихтиолози от WWF работят активно на терен с местните рибарски общности с цел опазването на есетровите популации в Дунав и Черно море. Експерти подпомагат институциите в борбата срещу бракониерството, контрабандата и незаконната търговия, провеждайки проучвания и специализирани обучения на персонала, а за да улеснят дейността на контролиращите органи създадоха и редица наръчници и определители.

Знаехте ли, че…?

1) Моруната е най-голямата сладководна риба в света. Най-едрият улавян някога екземпляр е с тегло 1 571 кг и дължина 7,2 м. Храни се основно с риба, но по-големите индивиди нападат и водни птици.

2) В хроники от XI век моруните се споменават като важна част от провизиите на войските по Горен Дунав.

3) Моруните достигат полова зрялост след 15-ата си година, а жизненият им цикъл наподобява този на човека. В миналото са достигали възраст до 100 години.

4) С началото на миграцията пъстругата спира да се храни. Това продължава докато не хвърли хайвера си и не се завърне обратно в морето.

5) Есетрите хвърлят хайвера си в чакълестите брегове на Дунав при температура минимум 9-15°C.

6) „Железни врата” е най-големият язовир по поречието на Дунав. Той ограничава миграцията на есетрите до 863 км. от Черно море.

7) За 200 милиона години есетрите почти не са се променили, запазвайки „динозавърския“ си вид.

8) Международният съюз за защита на природата класифицира есетрите като най-застрашената група от видове в света. Затова WWF работи усилено за опазването на техните естествени местообитания.

Всеки, който иска тези невероятни създания да останат във водите на Дунав, може да се включи в борбата с престъпленията срещу дивата природа, като подкрепи кампанията на wwf.bg/koleda.

Нека заедно изградим бъдеще, в което хората живеят в хармония с природата!
Надживели динозаврите, днес есетрите са на ръба на изчезването
© WWF Enlarge
Моруната е най-голямата размножаваща се в сладка вода риба в света
© WWF Enlarge
Моруната няма зъби и поглъща плячката си цяла
© WWF Enlarge
Басейнът на река Дунав е запазил някои от най-важните популациите на руски есетри в света
© WWF Enlarge
Шипът е смятан за изчезнал в Румъния и България
© WWF Enlarge
Улов на Атлантическа есетра у нас не е имало от повече от век
© WWF Enlarge
Скъпият черен хайвер е основната причина за незаконния улов на есетри
© WWF Enlarge
Чигата живее изцяло в сладки води и не мигрира от Черно море
© WWF Enlarge
Екип от специалисти на WWF опазва есетрите у нас от години
© WWF Enlarge
През годините WWF извърши поредица от зарибявания, пускайки във водите на Дунав 77 хиляди есетри
© WWF Enlarge
За да бъдат пуснати в реката есетрите трябва да навършат поне три месеца
© WWF Enlarge
Пъстругата не се храни по време на миграцията си за пускане на хайвера
© WWF Enlarge
Есетрите са определени като най-застрашената група от видове в света
© WWF Enlarge