Усилията ни за опазването на мечките дават резултат

Лято е, жаркото слънце огрява и равните полета, и горите във високите планини. Най-големият бозайник у нас, кафявата мечка, е в активно търсене на хранителен запас – жълъди, горски плодове, мед...

Това бе нашият кратък живописен увод, но имаме работа за вършене, резултати за споделяне, снимки за показване. Затова: минаваме по същество!

Ако следите дейността ни активно в последните месеци, вероятно сте запознати с нелеката задача, с която се заехме в края на миналата година. Решихме да вложим голяма част от времето, усилията, желанието и, най-вече, експертизата си именно в опазването на този емблематичен вид у нас. Вдъхновител за създаването на редица приказки от фолклора ни, любим герой на малки и големи, но преди всичко – пазител на гората и безценен представител на българската фауна.

Многократно сме ви разказвали за проблемите, водещи до намаляване популацията на мечките у нас. В следващите редове, обаче, ще обърнем монетата откъм позитивната ѝ страна, или иначе казано – ще покажем всичко, което успяхме да свършим до момента благодарение на вас и на вашата подкрепа.

За да дава нашата работа добри резултати, освен поддръжници, са нужни и качествени експерти. Никоя истинска мисия не би била успешна без своя специален отряд. Обещахме да сформираме Спасителен мечешки такъв. Нека го представим:


Владимир Тодоров – най-активният изследовател на мечката в България, защитил дисертация по темата в Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания към БАН, мечешки експерт в Сдружение за дива природа „Балкани“ и един от главните участници в този проект на WWF.

Мария Качамакова – нежната, но силна фигура в отряда, координатор на кампанията, старши експерт „Опазване на видове“, доктор по Екология и опазване на околната среда към Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания.

Костадин Вълчев – старши експерт „Гори“, с дългогодишен опит на терен в проучването на най-различни видове, сред които мечки и диви кози.

Костадин Андонов – член на мечешкия отряд от самото му създаване, еколог и херпетолог по образование, който много скоро се надяваме да наречем и „доктор“.

Йордан Тотев – основател на „Мечешки истории“, пред чиято камера никоя мечка не остава равнодушна и показва най-хубавата си усмивка. С две думи – фотограф и видеограф на теренната ни работа.

След включването на най-добрите експерти в проекта, в началото на месец декември поехме към Западни Родопи, отзовавайки се на първия получен сигнал за мечка, многократно навлизаща в местна ферма и нанасяща щети. Семейството, чиято собственост бе пострадала от нападенията, не желаеше по никакъв начин мечката да бъде наранявана и направи правилната стъпка – свърза се с нашия екип. На място поставихме електрическа ограда с цел да предотврати повторното нахлуване на мечката в селото. Забележителен е интелектът на тези животни – веднъж „научени“ да не пристъпват в дадена територия, те спират опитите си.

Любопитно видео за това как се справи нашия Мечешки отряд можете да видите тук:
 
Техниката е неразделна част от теренната ни работа. Убедени сме, че за всички наши мечешки закрилници би било интересно да разберат какви устройства сме закупили с техните дарения. В периода от януари до май месец тази година от WWF се сдобихме със 7 броя фотокапани, които да помагат в работата ни по локализирането на мечките и проучването на техния брой в съответните райони, 9 броя електропастири – или още електрически огради – чиито токови импулси са с ниско напрежение и следователно безвредни за животните, 5 броя специализирани спрейове за самозащита при среща с мечка, стрелички и упойка, в случай че се наложи упояване и преместване на екземпляр.

Вече знаехме, че ни чака много работа...

През пролетта на 2021 поставихме 6 фотокапана, за да проучим присъствието на кафява мечка в райони, в които няма данни за присъствие през последното десетилетие, но в които наши поддръжници споменават за доказателства за настоящо такова. Тъй като тези райони са потенциални конфликтни зони, от WWF смятаме, че заслужават нашето внимание.

Три от фотокапаните са поставени в сливенска област, а останалите три – между с. Българене и с. Стефаново в Предбалкана, по сигнали на наши застъпници. В тези области срещата с мечка е рядкост. Поради тази причина хората там не са подготвени за такава, което би било предпоставка за възникване на проблеми.

През юни дадохме старт на лятната ни дейност с поставяне на 3 електрически огради в две отдалечени села в Централен Балкан. Две от оградите поставихме в Мечковица, а третата – в Априлци, където мечки често атакуваха пчелните кошери.

Мечета сираци

През същия месец на две различни локации в Родопите бяха намерени три малки мечета, за съжаление, без своите майки, които най-вероятно са станали жертви на бракониерство. Малчовците бяха временно настанени и обгрижвани в спасителния парк за танцуващи мечки към фондация „Четири лапи“. Малко след това бяха преместени в рехабилитационния център на неправителствената организация „Арктурос“ в съседна Гърция, където ще бъдат отгледани в специални условия, подготвящи ги за повторно връщане в дивата природа. През пролетта на 2022 г. мечетата ще бъдат изпратени обратно в България, където ние от WWF ще се включим в тяхното освобождаване, следейки процеса на адаптация чрез специални GPS нашийници.

Случаят „Белица“

Продължаваме хронологично с месец юли, който ясно ще запомним със случая „Белица“.

Нападението на мечка над жена, беряща гъби в близост до мечешката хралупа, се превърна във водеща новина у нас. Екипът на WWF бе активно въвлечен в проблема: направихме посещение и оглед на терена, срещнахме се със съответните власти, събрахме генетичен материал от мястото на инцидента. Подготвихме и информационни табели и брошури, разясняващи какво трябва да правим в случай на среща с мечка в гората. Предстои табелите да бъдат монтирани, а брошурите – раздадени със съдействието на община Белица. Подадохме ЗДОИ за решението за отстрела на мечката и получихме следните документи.

Превенция на конфликта „човек-мечка“

В своята работа за опазване на мечките сме се фокусирали върху превенцията на конфликта с човека, който често става причина за убиване на мечки. За да не се повтори случаят в Белица от началото на август, нашите експерти правят опити за залавяне на две мечки в покрайнините на село Могилица, отново в Родопите, всяка от които е майка на по две малки. Животните приближават многократно селото и очевидно нямат страх от човека. Целта е те да бъдат преместени в по-отдалечен терен, за да се избегнат инциденти. Една от мечките вече е имала среща с човек, но за щастие – без да го нарани. В случай че не предприемем действия по този казус, има опасност мечките да бъдат убити. Поставени са капани, а до всеки капан е инсталирана автоматична камера, която ни изпраща снимки в реално време, така че веднага щом мечката влезе в него, нашите експерти ще могат да реагират незабавно. Капаните са специално проектирани за улавяне на мечки и само задържат животното до идването на нашия екип, без да го нараняват.

И през този месец продължава работата ни по поставяне на електропастири, които да държат лакомниците далеч от собствеността на хората. В средата на месеца с електрическа ограда заградихме 120 кошера до една от крайните къщи в планинското село Христо Даново. Предстоят ни още няколко посещения на места с кошери, малинови плантации, хижи и дворове. Ще направим обстоен преглед и ще проверим дали има нужда от поставяне на електропастири или предприемане на други превантивни мерки и ако да – какви да бъдат те.

Истината е, че силно се вълнуваме при планирането на всяка наша текуща или бъдеща акция на терен, но най-вече – когато виждаме, че не сме сами в грижата си за вида у нас.

Любопитно...

Не знаем колко от вас са разпознавали мечешки следи, но искаме да ви покажем две такива (вдясно). Според нашия екип тези отпечатъци са от мечка тийнейджър или от по-дребна женска. Открихме ги в ДГС „Радомир“, близо до с. Боснек. В цялата гора имаше обръщани камъни, което е още един знак, че мечката обитава тази територия.

С всичко изброено по-горе нашата работа далеч не е приключила.

Имаме една планета, която е наш дом така, както е и нашата къща. Имаме само една планета, която ни дава толкова много, а от нас иска само и единствено да бъдем по-добри с нея. Да опазваме нейните създания така, както пазим себе си и своите близки.

В природата не съществува вид, лишен от функция. Кафявата мечка е поредното доказателство за това. Тя е не просто симпатичният пухкав герой от приказките. Тя е жив индикатор за състоянието на горите, от които така безкрайно се нуждаем.
 
Природа и хора вървят ръка за ръка. Днес ние сме тези, които трябва да направят важните стъпки, за да живеем в хармония с нея.
 
Станете закрилник на мечка и подкрепете нашата работа на https://www.spasetedivatapriroda.bg/mechki 
Благодарим от сърце!