Забравените риби: рисковете пред оцеляването на есетрите

Реките, езерата и влажните зони са сред най-богатите на биоразнообразие места на Земята. Те покриват по-малко от 1% от повърхността на планетата, но в тях живеят почти една четвърт от всички видове гръбначни животни – включително и над половината от всички видове риби.

Действитело 51% от всичките 18 075 известни на учените видове риби обитават сладководните екосистеми. За съжаление обаче, уникалното биоразнообразие, което плува под повърхността на реките и езерата, е доста непознато. Малцина осъзнават колко ценни са тези риби както за хората, така и за природата, която ни заобикаля. Всъщност:

• сладководните риби представляват почти 1/4 от всички видове гръбначни животни в света;
• сладководните риби осигуряват храна за 200 милиона души;
• и поминък за 60 милиона души;
• любителският риболов се оценява на над 100 милиарда щатски долара годишно;
• рибите са и най-популярните домашни любимци в света, превъзхождащи по брой котките, кучетата и птиците;
• но 1/3 от сладководните риби са застрашени от изчезване;
• а 80 вида вече са изчезнали.

Тези любопитни подробности са залегнали в доклада „Забравените риби“, изготвен от WWF и още 15 организации и съюзи, решени да дадат гласност на този проблем. Насърчаването на процъфтяващи популации от сладководни риби и грижата за екосистемите, в които те се развиват, е важен приоритет както за WWF, така и за всички, участвали в изготвянето на първото по рода си изследване за рибите.

Есетрите: най-застрашената група от сладководни видове в света

Тези нежни гиганти са оцелели до наши дни от епохата на динозаврите. Днес обаче цели 23 от 27-те вида са застрашени от изчезване по ред причини:

• язовири и водноелектрически централи блокират миграционните им пътища по редица реки, сред които Яндзъ, Рейн и Дунав;
• свръхулов;
• бракониерство с цел пласиране на хайвера им на черния пазар;
• замърсяване на водите и загуба на местообитания.

Всички тези негативни фактори вече дават резултат: през 2020 г. емблематичният близък роднина на есетрите - китайският веслонос беше официално обявен за изчезнал.
    В продължение на стотици години есетрите играят важна роля в местните икономики, осигурявайки храна и препитание на мнозина. Исторически хрониките от XI-и век споменават, че моруната – най-голямата есетрова и въобще сладководна риба в света –  е изхранвала европейски армии, маршируващи по горнота течение на река Дунав. Някога в река Волга е документирана моруна с размери 7,2 м., но в наши дни такива есетри вече не съществуват.

На практика, популациите както на големите, така и на по-малките есетрови риби са критично застрашени. Поради това WWF създаде нова глобална инициатива за защита на тези древни създания. Защото ако успеем да спасим есетрите, ще спечелим много – ще помогнем за съживяването на реките, в полза както на хората, така и на природата.

Есетри има и у нас... все още

Удивителен е фатктът е, че именно тук – в долното течение на Дунав, на границата между България и Румъния – са се запазили последните развиващи се в естествена среда есетрови популации в Европейския съюз. Това са моруната, руската есетра, чигата и пъстругата, докато шипът и немската (атлантическа) есетра се смятат за изчезнали. Освен че представляват част от историческото и природното наследство на реката, те, както и останалите мигриращи риби, играят важна роля като индикатор за състоянието на сладководните екосистеми.

Но изграждането на язовири, диги и водноелектрически централи поставя непреодолими бариери по техния миграционен маршрут, а добивът на инертни материали от дъното на Дунав води до унищожаване на местообитанията им. В дългосрочен план комбинирането на тези заплахи, заедно с други човешки дейности като прекомерния улов и замърсяването на водите, заплашват да доведат до изчезването на есетрите от нашите води и от лицето на Земята.

В момента в сила е пълна забрана за улов на есетри в Дунав и Черно море. Въпреки това много често възрастните  екземпляри, които навлизат в река Дунав, за да се възпроизвеждат, все още стават плячка на бракониери.

Какво прави WWF за опазването на есетрите?

В продължение на много години WWF България работи за опазването на техните естествени местообитания. През 2014 и 2015 г. тя стана първата природозащитна организация, която извърши зарибяване на Дунав, като пусна в басейна на реката 50 000 есетрови риби от вида чига. През 2019 г. към Черно море се отправиха още 20 000 руски есетри, а през лятото на 2020 г. – 7 000 тримесечни моруни. Днес много от тези риби вече са в Черно море, а след години ще се завърнат отново по течението на реката, за да хвърлят хайвера си.
 

Усилията на WWF за опазването на есетрите ще продължат и през това лято, когато планираме зарибяване на река Дунав с още 5000 малки моруни. Те ще бъдат отгледани в български развъдник при специални условия, позволяващи по-лесната им адаптация в естествената среда. Освен това ще бъдат маркирани от екипа на WWF с цел проследяване на тяхното развитие.

• Ако искате да подкрепите работата ни по опазване на есетрите в Дунав, вижте как да станете ЗАКРИЛНИК на есетра.