Сто хиляди европейци подписаха петиция за жив Дунав

Публикувано на 16 February 2010

Тя се връчва на министерската среща за приемането на Плана за управление на Дунавския речен басейн

Виена – Днес министри и техни заместници от 14 държави от басейна на река Дунав – Австрия, Босна и Херцеговина, България, Хърватия, Чехия, Германия, Унгария, Черна гора, Молдова, Румъния, Сърбия, Словакия, Словения и Украйна – официално приемат Плана за управление на Дунавския речен басейн за следващите 5 години.

Планът посочва конкретните мерки до 2015 г., които да допринесат за доброто състояние на Дунав и притоците му и да постигнат устойчиво използване на водите. Планът, който се подготвя от седем години, предлага нова надежда за оживяване на пъпната връв на Европа, но амбициозността му може да бъде помрачена от планираните инфраструктурни проекти за подобряване на корабоплаването.

Много инфраструктурни проекти, планирани от отделни държави, не са включени в Плана за управление на Дунавския речен басейн и ако се осъществят, могат да имат сериозно отражение върху екосистемните услуги, които реката предоставя. Навигационни проекти в Унгария могат да увредят речното легло и да смъкнат нивото на подпочвените води. Подобни планове по течението на Дунав в България и Румъния могат да доведат и до изчезването на застрашената дунавска есетра.

По горното течение на реката регулирането на течението между Щраубинг и Филсхофен ще доведе до унищожаването на последния свободно течащ участък от реката в Германия със сериозни последствия за биоразнообразието и водния баланс в района.

„Повече от 100 000 граждани от дунавските страни подписаха петиция за балансирани навигационни проекти”, заявява Хуберт Вайгер, президент на „Бунд Натуршуц” („Приятели на Земята Германия”). „Тази сутрин ние връчихме на министрите сериозно доказателство за обществената тревога и ги призовахме да насочат усилията си към един жив Дунав”.

Натискът за строителство на нови водноелектрически централи също заплашва Дунав. Въпреки че те са възобновяем източник на енергия, вецовете, включително малките, могат да нарушат крехките речни системи. Затова трябва да бъдат планирани внимателно, като част от по-широка енергийна стратегия, която включва и енергийна ефективност.

Планът за управление на Дунавския речен басейн се изисква от Рамковата директива за водите на Европейския съюз, което е най-амбициозното европейско законодателство, целящо постигането на „добро състояние” на европейските сладководни екосистеми.

„Новото при този план е, че взима предвид всички варианти и отива по-далеч от традиционните цели за качество на водите и призивите за строителство на нови пречиствателни станции или прилагане на добри селскостопански практики”, обяснява Андреас Бекман, директор на Дунавско-Карпатската програма на международната природозащитна организация WWF. „За първи път не само се оценява огромното отражение на водната инфраструктура върху здравето на реката, но се взимат предвид исканията за действия и разумни стъпки”.

Язовирите на водноелектрическите централи, дигите за предпазване от наводнения и местата, изградени за подобряване на корабоплаването, нарушават естествената речна динамика и намаляват разнообразието от местообитания, от които се нуждаят речните организми. Планът показва как това да бъде избегнато или минимизирано чрез практически мерки като изграждането на коридори за рибата, които позволяват тя да преминава през водноелектрическите централи.

Препоръчва се повторното свързване на страничните ръкави на реката и премахването на някои диги срещу наводнения, за да се възобновят влажни зони. Те осигуряват много ползи, като управление на наводнения, защото задържат и бавно освобождават вода, пречистване на вода чрез филтрация, производство на естествени ресурси като риба и тръстика. Влажните зони са важни като място за хвърляне на хайвер, хранене и гнездене.

WWF и „Приятели на Земята” ще следят внимателно как се изпълнява Планът за управление на Дунавския речен басейн от отделните страни. В същото време те призовават европейските законотворци да подобрят законовата рамка, която ще позволи да се постигнат целите на плана. Едно от незабавните действия би била всеобхватна европейска забрана на фосфатите в перилните препарати. Дунавските министри вече се споразумяха, че тя е икономически обоснована и ще подобри качеството на водата, но само общоевропейска забрана може да постигне необходимия резултат.

Подобна инициатива може да стане част от Дунавската стратегия на Европейския съюз, която се разработва в момента. „Надяваме се Дунавската стратегия да стане пътна карта за устойчиво бъдеще на целия басейн”, казва Андреас Бекман. „Планът за управление на Дунавския речен басейн е основа за стратегията. Тя може да положи основите на действия за изграждане на зелена икономика в региона”.

Какво прави WWF за българския участък на Дунав