WWF: Трансформацията в енергетиката трябва да бъде с мисъл за хората

Природозащитната организация WWF признава ключовата роля на енергетиците и миньорите като част от един основополагащ за България бранш. За съжаление, обаче те стават жертва на недобросъвестна политическа манипулация. Разработените многобройни анализи и енергийни модели ясно показват, че въглищните мощности у нас няма как да продължат да функционират в дългосрочен план – не само по причини, свързани с въздушното замърсяване и въздействието им върху климата, но и по чисто икономически такива.

Доскоро техният дял възлизаше на поне 40% от електроенергийния микс на страната. От началото на 2023 г. въглищното производство бележи стремителен спад с над 25%. Днес то почти достига нивата, които Европейската комисия очаква по договорените цели от Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ).
 

В ценообразуването, което оскъпява тока от въглища, влизат както сложния и замърсяващ процес за тяхното добиване, така и нуждата да се заплащат огромните емисии от въглероден диоксид, присъщи на българските лигнитни въглища. Уви, цената на тези емисии от близо 100 евро на тон не е прекомерна спрямо щетите, които парниковите газове нанасят на планетата. Тя ще продължи да бъде изисквана в съответствие с принципа „замърсителят плаща“. В същото време Европейският съюз, останалите икономически блокове и българската държава постепенно оттеглят всички механизми за „безплатни“ въглеродни квоти, както и налагат мита за вносна енергия и стоки, които не заплащат емисиите си.

Отделно от всичко това, нашите лигнитни ТЕЦ-ове са сред най-големите замърсители със серен диоксид в целия Европейски съюз, поради което на България се налагат наказателни процедури и санкции. Но още по-тревожното е, че всяка година хиляди българи умират преждевременно и заболяват, поради замърсяването на въздуха с фини прахови частици, азотен диоксид, живачни и други съединения.  
 

Днешната съпротива да приемем здравната, екологична и икономическа логика на този процес може да причини много повече щети утре. Искаме или не, епохата на въглищата постепенно си отива, а с това се откриват и нови възможности. До 2038 г. въгледобивните райони в България трябва да се трансформират. В Перник, Бобов дол и Кюстендил енергийният преход вече е започнал. Отговорност на цялото общество е той да продължи така, че да донесе най-много ползи за хората – под формата на работни места, възможности за развитие на малък и среден бизнес и отваряне на иновативни предприятия, които да възстановят унищожаваната с десетилетия природа.

Преди всичко обаче трябва да се подобри демографската картина в тези райони, в които хората не биха останали само заради въглищата. Тежките условия на работа в мините и недостатъчното заплащане няма как да привлекат и задържат младите хора. В резултат районите ще продължат да се обезлюдяват, следвайки задълбочаващата се тендеция, описана в Териториалните планове за справедлив преход.

За щастие, справедливият преход вече дава и първите положителни примери. Професионалната гимназия в Бобов дол, наследила техникума по минна промишленост, днес привлича ученици с модерни специалности, базирани на новите технологии в енергетиката. В Стара Загора се развиват идеи за нови екологични производства и енергийни общности, а Перник обмисля топлофикация, захранвана от възобновяема енергия.
 

От днешна гледна точка няма сериозни технологични причини това да не се случи.  Необходимите сезонни и резервни мощности  могат да бъдат заменени поетапно. Съседни на България държави като Гърция и Румъния вече произвеждат достатъчно електричество от слънце и вятър, така че бихме могли да разчитаме на допълнителен внос, дори ако има забавяне на заложения в Пътната карта за климатична неутралност сериозен нов капацитет за производство и съхранение на енергия от местни ВЕИ.

Но политическата цел е България да запази статута си на самодостатъчност и ролята на износител в енергетиката, т.е. да е способна да произвежда поне толкова ток, колкото потребява дори в най-тежките зимни условия и при проблеми в други базови мощности като АЕЦ и ВЕЦ. Тази много висока амбиция е похвална от гледна точка на „енергийната сигурност“, въпреки все по-голямата свързаност на европейския електроенергиен пазар, но когато нейната основа е тежката и замърсяваща въглищна енергетика, тя оскъпява електричеството, както за домакинствата така и за бизнеса.

В редица експертни анализи и модели се посочва, че България може да постигне достъпност, надеждност и екологична устойчивост на своята електроенергийна система, като развие производството на възобновяема енергия, възможности за нейното съхранение, както и капацитета на енергопреносната мрежа. Специалистите смятат, че дори само спешната поправка и повторното въвеждане в експлоатация на ПАВЕЦ „Чаира“ може да позволи изключването на голяма част от въглищните мощности, без да има нужда от допълнителни базови мощности като нови ядрени реактори.

С приоритет е развитието на слънчевата и особено на вятърната енергия в морето и на сушата – където няма конфликт с прелетните птици и други компоненти на биологичното разнообразие – както и допълнителното съхранение на енергия. WWF счита, че ускореното развитие на вятърна енергия е особено важно за Централна и Източна Европа, но винаги при стриктно спазване на екологичното законодателство и при отчитане на въздействието на екосистемите. С инсталиране на батерии от ВЕИ паркове, промишлени инсталации и домакинства може да бъде изцяло преодоляна нуждата от разчитащи на въглища базови мощности. Впрочем, ВЕИ енергията също като лигнитните въглища е местен ресурс – при това възобновяем.

Разбира се, не е необходимо затварянето на въглщните мощностите да стане сега и наведнъж. Те могат останат да гарантират необходимата енергийна сигурност, при ниско производство на ВЕИ, през зимата и през породени от външни фактори енергийни кризи, докато са нужни. Но този период едва ли ще продължи отвъд настоящото десетилетие.
 

Много държави в Европа ще затворят своите мощности още в настоящото десетилетие. Германия – пример широко дискутиран в медиите – най-вероятно ще ускори затварянето на централите си до 2030 г., а малките мощности, стартирани отново заради кризата от миналата година, ще бъдат затворени отново до 2025 г. Гърция и Румъния също имат амбиция да кажат „сбогом“ на въглищната електроенергетика през настоящото десетилетие.

Най-драматична е ситуацията в Полша, където процесът ще продължи почти до средата на века. Причината е, че там 70% от електроенергията е базирана на въглищата, добивът на които от векове е традиционен отрасъл в страната. При все това полското правителство е предало на ЕК своите планове за действие и на база на капацитета на въглищните мощности и възможностите на страната те са приети като амбициозни. Полша вече активно развива всички видове възобновяема енергия и диверсифицира икономиката на въглищните си региони – процес, който у нас е блокиран поради нерешителност да поемем по този път.
 

На първо място, това са потребителите на енергия, чиито сметки ще се оскъпят, а няма да намалеят, ако въглищната енергия остане в енергийния микс – независимо дали на регулирания или на свободния пазар. След тях идват хората, които живеят във въглищните райони, но не са свързани с въгледобивната индустрия. Именно те са най-засегнати от локалното и преносно замърсяване на въздуха и свързаните с него здравни ефекти. В същото време имат правото да живеят в здравословна среда и да осигуряват поминъка си по родните си места. На трето място, това сме всички ние, които все по-често се превръщаме в жертва на бедствията, предизвикани от задълбочаващата се климатична криза.

ЗА въглищата са онези работници, които имат пълното право на граждански протест, но в чийто интерес е по-скоро да запазят доходите си дългосрочно и да потърсят алтернатива, отколкото да разчитат на все по-уязвимата, сезонна и нерентабилна работа във въглищния сектор. Уви, ЗА въглищата са и онези, които използват съдбата на работниците за политически цели – за набиране на подкрепа на база на обществено разделение и обрисуване на външни врагове, в чийто образ често влизат и природозащитните организации.

Ние от WWF България категорично заявяваме, че не търсим подобно разделение – винаги сме работили и ще продължим да работим в полза на заинтересованите страни от въглищните райони. Обществото ни няма да спечели, ако те за пореден път бъдат използвани и излъгани, а регионите, зависещи от въглищата, бъдат обречени на икономически колапс без шанс за алтернативно развитие.