Депутатите готвят спорни промени, засягащи зоните от „Натура 2000“
Преливане на р. Искър, август 2005
Макар да говорим за наличието на „Натура 2000“ защитени зони у нас от повече от десетилетие, транспонирането на двете европейски директиви („За птиците” и „За местообитанията”) в националното ни законодателство, все още не е изпълнено в своята цялост. И това е в основата на една от отворените наказателни процедури на Европейската комисия срещу България.
Сега, с Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ), промените в Закона за биологичното разнообразие стават още по-належащи, защото са условие за получаване на следващия транш от средства по плана.
Два законопроекта адресират този проблем. Единият е внесен през април от служебното правителство, а другият – от депутати от Зелено Движение през юни. Новото ръководство на Министерство на околната среда в свое становище обяви подкрепа за варианта на служебния кабинет.
Коалицията от неправителствени организации и граждански групи „За да остане природа в България”, част от която е и WWF, застава категорично срещу това предложение и призовава депутатите да гласуват за неговото отхвърляне. Причината е, че в него отново се предлага идеята на екоминистерството за териториално-устройствени планове за управление на защитените зони, изработени на ниво Регионална инспекция по околната среда и водите, за цели зони и части от тях.
Такъв тип планове обезсмислят идеята за консервационни и превантивни мерки на ниво зона, не решават проблема с наказателната процедура, ще създадат огромен шум в системата с много средства за изработване на планове при липса на ефективност и нулев резултат. А възможността тези планове да са изготвени за части от зоните, противоречи на директивата за природните местообитания, която изрично изисква консервационните и превантивните мерки да са на ниво зона.
Това, което може да се промени в Закона за биологичното разнообразие сега и което би следвало да е достатъчно основание за получаване на следващия транш средства по ПВУ, е:
Сега, с Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ), промените в Закона за биологичното разнообразие стават още по-належащи, защото са условие за получаване на следващия транш от средства по плана.
Два законопроекта адресират този проблем. Единият е внесен през април от служебното правителство, а другият – от депутати от Зелено Движение през юни. Новото ръководство на Министерство на околната среда в свое становище обяви подкрепа за варианта на служебния кабинет.
Коалицията от неправителствени организации и граждански групи „За да остане природа в България”, част от която е и WWF, застава категорично срещу това предложение и призовава депутатите да гласуват за неговото отхвърляне. Причината е, че в него отново се предлага идеята на екоминистерството за териториално-устройствени планове за управление на защитените зони, изработени на ниво Регионална инспекция по околната среда и водите, за цели зони и части от тях.
Такъв тип планове обезсмислят идеята за консервационни и превантивни мерки на ниво зона, не решават проблема с наказателната процедура, ще създадат огромен шум в системата с много средства за изработване на планове при липса на ефективност и нулев резултат. А възможността тези планове да са изготвени за части от зоните, противоречи на директивата за природните местообитания, която изрично изисква консервационните и превантивните мерки да са на ниво зона.
Това, което може да се промени в Закона за биологичното разнообразие сега и което би следвало да е достатъчно основание за получаване на следващия транш средства по ПВУ, е:
- да се обявят за задължителни консервационните мерки съгласно чл. 6.1. на Директивата за местообитанията. Те все още не са транспонирани в нашия закон;
- да се посочат органи за управление на защитените зони. Това е по настояване на ЕК, макар и да не е задължително според Директивата;
- да се разработят и регламентират законово специфичните природозащитни цели и приоритети.
В случай, че Парламентът бърза заради ПВУ, може законът да въведе само трите важни точки, посочени по-горе, а останалите въпроси, които се нуждаят от изчистване, да се разгледат допълнително впоследствие. Те включват: начина на промяна на предмета на опазване (видовете и местообитанията, опазвани в зоните), рамката за екологичната мрежа „Натура 2000“ и др.
Освен към народните представители Коалицията призовава и обществото у нас да не позволява обезсмисляне на управлението и опазването на екологичната мрежа в страната.
Преливане на р. Искър, август 2005
