WWF и горски служители от цялата България обмениха опит с гръцки колеги

Природозащитната организация WWF проведе теренна обиколка за обмяна на опит с участието на лесовъди, експерти, природозащитници, представители на научните среди и доброволци - залесители от различни краища на България. То се състоя в обширен район на Северна Гърция и даде възможност на участниците от българска и гръцка страна да споделят идеи, да научат повече за управлението на горите, а също и да се запознаят със специфични практики за залесяване и адаптиране на горите към съвременните изменения в климата. В пътуването и дискусиите, водени от опитния местен специалист по възстановяване на гори Петрос Какурос, се включиха повече от 30 души, сред които представители на различни горски служби от България и Гърция.
 

 
WWF, който години наред работи активно за опазването на горите в България, стартира обиколката с посещение на най-старите маслинови дървета в района на Александруполис. Те се намират в село Макри и са защитени от закона, тъй като са от изключителна важност за местната култура и поминък, както и за опазването на биоразнообразието.  Територията е била населена още от римско време, а археолозите са открили лаборатории за производство на зехтин. Днес маслиновите дървета се пазят строго, като има специални изисквания за строежа на сгради. Смята се, че някои от тях са на възраст между 500 и 1000 години.
 

 
В района на Перама, на самия край на Родопите, участниците в пътуването видяха екологичен феномен – естествено възобновяване на черен бор на едва 200 метра надморска височина и на по-малко от пет километра от Егейско море.
 
„Това е единственото място в Гърция, където черният бор се среща толкова ниско. Представители на горските служби намират това за уникално и се стремят да го запазят. За тази цел местността е обявена за природна забележителност. Това доведе до временно прекратяване на започналия преди 20 години златодобив, който замърсяваше района, и даде възможност на черният бор да се възобновява по естествен път. Затова спомага и политиката на властите да въведат  контрол и върху нивото на пашата“, разказва Петрос Какурос, специалист по възстановяване на гори.
 
Гръцките горски служби отдават приоритет на естественото възстановяване на горите. Следват тази политика дори и след пожар. Оценките им сочат, че в рамките на 10-15 години вечнозелената растителност на тази надморска височина може да се регенерира без човешка намеса, стига да се опази от паша. По този начин новата гора израства по-устойчива на природни бедствия и е в състояние да осигури достатъчно вода за местното население. Любопитен факт е, че в Гърция 70% от горите са държавна собственост, а местните горски служби добиват дървесина с нисък интензитет в сравнение с повечето европейски страни, като голи сечи практически не се допускат.
 

 
Следващата стъпка от обиколката отведе участниците в разсадник „Органи“, който има почти половинвековна история. На площ от 6,5 ха в него традиционно се произвеждат иглолистни видове, а напоследък - и дъб и дива череша. Разсадникът се стопанисва от Директората в Източномакедонска Тракия, а работата на място се координира от Мустафа, който е второ поколение лесовъд.
 
„Първият етап в производството на фиданки е подготовката на семената и контейнерите. Ние използваме почва, събирана от района, която смесваме със субстрат. В един контейнер посяваме три или четири семена, но ако прихванат повече от едно, ги преместваме в друг. През първата седмица след покълването на семената ги третираме с фунгициди, за да предпазим растението от гъби, които са голямо бедствие в някои райони на Гърция. Тази година сме заложили за производство 250 000 фиданки от черен бор, и по 40 000 от видовете дъб и дива череша“, споделя Мустафа, който е единственият постоянно работещ в разсадника. Неговият персонал достига до 22-ма души в зависимост от сезона и натовареността на работата.

Мустафа разказа и интересни подробности за производството на различните видове. Материалът за производството на диви череши, например, задължително се събира от района, след това се поставя на сенчесто място като се изчаква разлагането на месестата обвивка на костилките. После семената се измиват и се подготвят за засаждане. Изключително важно е да не бъдат излагани на светлина, тъй като опитът на лесовъдите е показал, че слънчевата радиацията намалява кълняемостта на семената.
 
Иглолистните фиданки пък се поливат два път седмично по три часа със специална напоителна система, наподобяваща дъждовни капки. Те се отглеждат една или две години, след което се залесяват. В момента разсадникът подготвя хиляди фиданки от черен бор, които ще заминат за Гравена, за да спомогнат за възстановяването на местната екосистема, засегната от скорошен пожар.
 

 
Пътуването продължи с посещение на информационния център за крайречни гори на устието на река Места. Според местния водач Димитрис Филиадис някога те са били едни от най-големите в района на Средиземноморието. Смята се, че само допреди век крайречните гори са заемали площ от 12 000 ха. В средата на ХХ в. обаче, след голи сечи в горната част на делата реката променя коритото си и в резултат разрушава напълно две села. Впоследствие течението на реката е коригирано с диги.
 
„Тогава започва процес на постепенно изсичане на гората, за да се освободи пространство за селскостопански площи. Това води до промяна в екосистемата. Върху част от тези площи се създават тополови плантации. След втората ротация обаче, горските служби осъзнават, че почвите не са подходящи за такива насаждения и започват да отдават приоритет на опазването на старата гора. Този информационен център е създаден през 2001 г. и програмата му е свързана с пълното премахване на плантациите и възстановяването на първичната гора“, разказва Димитрис Филиадис. По думите му досега са възстановени 320 ха естествени гори, основно с пионерните тополи и върби, а под тях се настаняват по-взискателните видове като летен дъб, ясен и бряст. 
 
За щастие, остатъци от първичната гора са запазени и днес на площ от 150 ха. Достъпът до тях е строго забранен, както и всякакви човешки дейности. В тях могат да се наблюдават различни видове върби, черна и бяла топола и черна елша, които са устойчиви на заливане, но има също и бряст, ясен и летен дъб. Тази богата на растителност екосистема в близост до реката е дом на изключително голямо биоразнообразие. 
 

 
В планината Боздаг (на гр. Фалакро) се намира горски комплекс „Ливадеро“ – един от 15-те комплекса, попадащи под юрисдикцията на горската служба в Драма. За всички тях отговаря Елисавета Константиниду, която ръководи екип от над 60 души.
 
„Тук се срещат шест вида дъб и пет вида бор, както и обикновен смърч, бук и кестен. С течение на годините и с нарастване броя на хората териториите около населените места постепенно са превръщани в пасища. В стремежа си да възстановят гората през 80-те години властите създават изкуствени борови култури. Това обаче води до известни проблеми, като високи разходи, нискокачествена дървесина и слаб добив, дължащ се на нападения от насекоми и бедните почви“, обяснява Елисавета Константиниду, директор на горската служба в Драма.
 
Константиниду сподели с колегите си, че горските власти позволяват на местното население в рамките на два месеца през годината да подсигури отоплението си през зимата. Разрешава се на всяко домакинство да добие средно по 10 кубически метра дървесина, като количеството зависи от надморската височина, на която е разположено населеното място. Изрично е забранено обаче отсичането на дъб. 
 

 
1) Горите в Гърция са строго защитени от местната конституция. Горските власти поддържат сечи с по-ниска интензивност в сравнение с повечето европейски страни. Добива се не повече от 10% (рядко до 15%) от общия запас за десетгодишния период на действие на горско-стопанския план. А ерозирали почви се оставят без сеч поне за 20-30 години с цел възстановяването им. За сравнение, в България добивът понякога достига 30% от общия запас.
 
2) Горските служби в Гърция попадат под юрисдикцията на Министерство на околната среда. Основната цел на тяхната дейност не е икономическата полза от дърводобива, а създаване на условия за развитие на останалите екосистемни услуги на гората, като защита на почвите, регулиране на климата, опазване на водите и биологичното разнообразие, осигуряване на социални, научни и рекреационни ползи за обществото.
 
3) В Гърция, също като у нас, се наблюдава проблем с издънковите гори. Затова местните горски служби работят активно в посока да ги превърнат в семенни / високостъблени. Основният метод, който използват, е с прилагане на отгледани сечи с ниска интензивност. Той обаче се използва от сравнително скоро и все още не е минало достатъчно време, за да се анализират резултатите.
 
В учебното пътуване се включи голяма част от българския екип по проект „Климатично-интелигентно управление на горите в Централна и Източна Европа" - CLIMAFORCEE LIFE, за които също е важна обмяната на опит по теми, свързани със залесявания на по-топлолюбиви и сухоустойчиви видове. В рамките на събитието те използваха възможността за провеждане на обществена консултация във връзка с адаптирането на горите към климатичните промени. 

Освен с хубавите емоции и прекрасните природни пейзажи, участниците ще запомнят теренната обиколка и с разнообразието от интересни горскостопански практики, от които могат да черпят идеи в своята ежедневна работа сред горите. 


Теренното пътуване се извърши в рамките на проект „Подпомагане на възстановяването, климатичната устойчивост и значимостта за биологичното разнообразие на приоритетни горски местообитания в натура 2000 зони“ LIFE REFOREST, финансиран от програма LIFE на Европейската комисия.