Продължителната суша по Дунав e знак, че човешката дейност по реката трябва да бъде много внимателна

Публикувано на 29 November 2011

Тежката суша, която засегна долното течение на Дунав през последната година, е знак за нуждата от укрепване на речните екосистеми и минимизирането на строителните дейности по речното корито, които намаляват техните възможности да противодействат на екстремни ситуации, свързани с климатичните промени, предупреждава международната природозащитна организация WWF.

Подобни нива на Дунав се наблюдаваха през 2003 г. Според Изпълнителна агенция „Проучване и поддържане на река Дунав”, сегашното ниво на реката е най-ниското от 1941 г. насам. Заради сушата в момента има оголени много участъци, като по този начин редица от островите в реката са достъпни дори и пеша. През лятото експедиция, организирана от WWF по поречието на Долен Дунав, установи намаляване на популациите на редица птици в района заради липса на място за гнездене. Освен това сушата затруднява и корабоплаването.

„Екстремните ситуации, предизвикани от климатичните промени, са все по-вероятни и ние трябва да защитим и укрепим нашата зелена инфраструктура”, коментира Андреас Бекман, директор на WWF Дунавско-Карпатска програма.

„Един от начините да се постигне това е, като осигурим здрави екосистеми, включително жизнеспособни реки и влажни зони, които имат капацитета да поемат вода през влажните периоди и бавно да я освобождават през периоди на суша. WWF работи по много амбициозни проекти за възстановяване на влажните зони, в които са включени и отделни правителства. В момента този процес набира скорост”, допълни Бекман.

През изминалия век 80% от влажните зони по поречието на Дунав са били унищожени от човешката дейност. В допълнение на много места коритото на реката ерозира заради изграждането на диги и различните строителни дейности.

“Сегашната суша подчертава нуждата от минимизиране на интервенциите, като например тези, които се правят за подобряване на корабоплаването и изграждането на съоръжения за защита от наводнения, които намаляват устойчивостта на водните екосистеми”, подчерта Бекман.

Въпреки това все още се планира изграждането на нови инфраструктурни съоражения като част от трансевропейските транспортни мрежи, чиято цел е да подобрят корабоплаването. Тяхното строителство може да повлияе негативно върху сладководните екосистеми по протежение на 1000 км по течението на Долен Дунав. Освен това изграждането на нови водноелектрически централи с капацитет от хиляди мегавати, което е планирано от дунавските страни през последните години, също ще окаже негативно влияние върху качеството и количеството на водата в реката и на екосистемните услуги, от които зависят много икономики.

“Дали проектите за водноелектрически централи и подобряване на корабоплаването ще бъдат изпълнени, зависи от това доколко са предвидими нивата на водата на Дунав. Промените в климата обаче ще направят това прогнозиране трудно, което от своя страна ще повиши икономическите рискове пред този род начинания”, каза Ирене Луциус, ръководител „Политики” на WWF Дунавско-Карпатска програма.

„WWF поддържа разработката на решения, които щадят околната среда и са съобразени с различните сценарии за развитие на климата и променящата се околна среда”, добави още тя.