Експедиция по Дунав, ден последен

Ако всичко течеше по план и нищо никога не се прецакваше, щеше да е отегчително. Затова малките произшествия в последния ден на експедицията по Дунава бяха по-скоро освежаващи, отколкото изнервящи.

Първо до една пясъчна коса, където Гергина Даскалова слезе да брои птиците, потънах с дрехите. Както бутах лодката от брега, за да тръгнем, дъното под краката ми рязко изчезна и хлътнах във водата. Хем знам, че дъното тук е своенравно – може да си само на десетина метра от брега и под теб да е 9-10 метра дълбочина, а може и да си на 30 метра навътре и реката да ти е до колене. "Refreshing, a?", усмихва се румънецът Себастиан, като се качвам в лодката.

После се оказа, че сме счупили едно от витлата на мотора някъде и оставащите стотина километра до Видин трябваше караме "яваш-яваш". Много важно – я как широко се е разлял Дунавът, какви крякания и писукания се чуват от островите и какви екзотични пернати щъкат по пясъка (незапознат човек би останал доста изненадан какви неща живеят наоколо – малки островчета почти непокътната дивотия; "Плажът" не е по морето, тук някъде е).

Следващата спирка е остров Малък Близнак, където гнезди стара внушителна колония чапли, малки корморани, лопатарки и прочие дългокрили красавици. Докато множеството крещи и люлее короните на дърветата, със Себастиан сме вдигнали фотоапаратите към една лопатарка, която носи нещо в сплеснатия си клюн. "Рибка ли е", питам го, като му показвам снимката си. "Не, клонка – ремонтира си гнездото", отвръща румънецът и ми показва неговия кадър като доказателство. Къде ще се сравняваме – Себастиан освен биолог е и опитен фотограф, и сега "стреля" с 600-милиметров обектив, който е като боздуган, с който може да надзърта в гнездата отсреща.

Малък Близнак е в защитена зона от мрежата "Натура 2000" и точно на това място човешкото присъствие е нежелателно. Въпреки това на петдесетина метра встрани от колонията е кацнал един хомо-сапиенс с лодката си и е опънал въдиците и такъмите. След кратко колебание дали да го обадим на местната екоинспекция или в ИАРА (агенцията по рибарство), решаваме, че в петък следобяд на никоя служба няма да й придреме за чаплите.

След кратък престой на един чакълест бряг, населен от калугерици, дъждосвирци, чапли, чайки и още едно попадение на капитана Весо - тройка бели ангъчи, продължаваме нагоре и подминаваме Видин и построения до половината Дунав-мост 2, недалеч от който са малкият плаж на Видин и по-големият, покрит с шезлонги и капанчета плаж на Калафат. Така е по цялото течение на реката – румънските брегове и острови очевидно са много популярно място за почивка на съседите, за разлика от българските за нашенците. Сигурно защото в България има много по-дълъг морски бряг.

Стигаме до остров Кутово, където е последната голяма колония чапли и корморани в българо-румънския участък на реката. Отново суматоха, крясъци, пляскане на криле, хвърчаща перушина… Обитанията на птичите колонии могат да се познаят по пейзажа – стърчащите сухи клонаци и напълно изсъхнали дървета. Причината е, че киселинността на птичите изпражнения е много висока и дърветата, в които гнездят, обикновено загиват, обяснява Гергина. Освен това тези широки криле се нуждаят от пространство, за да се размахат и птиците не могат да кацнат в най-големия гъсталак. В момента можем да ги разглеждаме и броим само отдалече, защото гнездата са пълни с малки и ако подплашим родителите им, ще останат без надзор и може да изпопадат. Орнитолозите стъпват на островите за преброявания само през пролетта, когато още няма пилета. Красива гледка, казва Весо - "ама как мирише там, ако знаеш...".

Акостираме вляво от градския плаж на Видин, където тъкмо в момента десетина сапунисани циганета се "хигиенизират" в Дунава. Оттук тръгваме към Козлодуй, теглейки лодката с един колесар. За радост и джипът ни се разваля – прегрява, защото радиаторът се е набил с всякакви треволяци и семенца, така че караме бавно и от време навреме спираме. Та, една от спирките е на шосето над с. Горни Цибър по средата между Лом и Козлодуй… Това е най-красивата дунавска панорама, която съм виждал досега.