The WWF is run at a local level by the following offices...
- WWF Global
- Adria
- Argentina
- Armenia
- AsiaPacific
- Australia
- Austria
- Azerbaijan
- Belgium
- Bhutan
- Bolivia
- Borneo
- Brazil
- Bulgaria
- Cambodia
- Cameroon
- Canada
- Caucasus
- Central African Republic
- Central America
- Central Asia
- Chile
- China
- Colombia
- Croatia
- Democratic Republic of the Congo
- Denmark
- Ecuador
- European Policy Office
- Finland
Финалът на експедицията по крайбрежието на река Дунав за наблюдение на застрашените птичи колонии през погледа на Милен Енчев от в. Дневник
Първо до една пясъчна коса, където Гергина Даскалова слезе да брои птиците, потънах с дрехите. Както бутах лодката от брега, за да тръгнем, дъното под краката ми рязко изчезна и хлътнах във водата. Хем знам, че дъното тук е своенравно – може да си само на десетина метра от брега и под теб да е 9-10 метра дълбочина, а може и да си на 30 метра навътре и реката да ти е до колене. "Refreshing, a?", усмихва се румънецът Себастиан, като се качвам в лодката.
После се оказа, че сме счупили едно от витлата на мотора някъде и оставащите стотина километра до Видин трябваше караме "яваш-яваш". Много важно – я как широко се е разлял Дунавът, какви крякания и писукания се чуват от островите и какви екзотични пернати щъкат по пясъка (незапознат човек би останал доста изненадан какви неща живеят наоколо – малки островчета почти непокътната дивотия; "Плажът" не е по морето, тук някъде е).
Следващата спирка е остров Малък Близнак, където гнезди стара внушителна колония чапли, малки корморани, лопатарки и прочие дългокрили красавици. Докато множеството крещи и люлее короните на дърветата, със Себастиан сме вдигнали фотоапаратите към една лопатарка, която носи нещо в сплеснатия си клюн. "Рибка ли е", питам го, като му показвам снимката си. "Не, клонка – ремонтира си гнездото", отвръща румънецът и ми показва неговия кадър като доказателство. Къде ще се сравняваме – Себастиан освен биолог е и опитен фотограф, и сега "стреля" с 600-милиметров обектив, който е като боздуган, с който може да надзърта в гнездата отсреща.
Малък Близнак е в защитена зона от мрежата "Натура 2000" и точно на това място човешкото присъствие е нежелателно. Въпреки това на петдесетина метра встрани от колонията е кацнал един хомо-сапиенс с лодката си и е опънал въдиците и такъмите. След кратко колебание дали да го обадим на местната екоинспекция или в ИАРА (агенцията по рибарство), решаваме, че в петък следобяд на никоя служба няма да й придреме за чаплите.
След кратък престой на един чакълест бряг, населен от калугерици, дъждосвирци, чапли, чайки и още едно попадение на капитана Весо - тройка бели ангъчи, продължаваме нагоре и подминаваме Видин и построения до половината Дунав-мост 2, недалеч от който са малкият плаж на Видин и по-големият, покрит с шезлонги и капанчета плаж на Калафат. Така е по цялото течение на реката – румънските брегове и острови очевидно са много популярно място за почивка на съседите, за разлика от българските за нашенците. Сигурно защото в България има много по-дълъг морски бряг.
Стигаме до остров Кутово, където е последната голяма колония чапли и корморани в българо-румънския участък на реката. Отново суматоха, крясъци, пляскане на криле, хвърчаща перушина… Обитанията на птичите колонии могат да се познаят по пейзажа – стърчащите сухи клонаци и напълно изсъхнали дървета. Причината е, че киселинността на птичите изпражнения е много висока и дърветата, в които гнездят, обикновено загиват, обяснява Гергина. Освен това тези широки криле се нуждаят от пространство, за да се размахат и птиците не могат да кацнат в най-големия гъсталак. В момента можем да ги разглеждаме и броим само отдалече, защото гнездата са пълни с малки и ако подплашим родителите им, ще останат без надзор и може да изпопадат. Орнитолозите стъпват на островите за преброявания само през пролетта, когато още няма пилета. Красива гледка, казва Весо - "ама как мирише там, ако знаеш...".
Акостираме вляво от градския плаж на Видин, където тъкмо в момента десетина сапунисани циганета се "хигиенизират" в Дунава. Оттук тръгваме към Козлодуй, теглейки лодката с един колесар. За радост и джипът ни се разваля – прегрява, защото радиаторът се е набил с всякакви треволяци и семенца, така че караме бавно и от време навреме спираме. Та, една от спирките е на шосето над с. Горни Цибър по средата между Лом и Козлодуй… Това е най-красивата дунавска панорама, която съм виждал досега.