Иновативни идеи за справедлив преход събраха в Перник младежи от четири страни

Близо 40 ученици от въгледобивните райони на България, Сърбия, Северна Македония и Черна гора взеха участие в тридневна конференция в Перник. Международното събитие, което впечатли с изобретателността на младите хора, бе организирано съвместно от WWF и JA Bulgaria по проект „Младежи за справедлив енергиен преход" - PlayJet.
 
Преди конференцията във всяка от държавите бе проведен национален хакатон, на който бяха генерирани екипни идеи за зелени иновации във въглищните региони. Четирите страни бяха представени с по два отбора, отличени заради новаторските им идеи. Участниците от България бяха активни ученици от Перник и Кюстендил, загрижени за бъдещето на своето родно място и желаещи да спомогнат за неговото екологично, икономическо и социално справедливо развитие.
 

 


Събитието започна с творческа работилница за изработване на традиционните за града домакин сурвакарски маски – инициатива, която не просто създаде уютна атмосфера на гостоприемство като представи знаков местен обичай, но и предостави възможност на младите хора да се запознаят и развихрят въображението си в неформална обстановка. В програмата бяха включени също посещение в оранжерията за регенеративно земеделие и грънчарската работилница, намиращи се в ковачевското село Лобош, както и обиколка на емблематичния за Перник Подземен минен музей, който някога е бил действаща мина.
 

 
Перлата в короната на конференцията бяха идеите на младежите за подобряване качеството на живот по екологичен и устойчив начин. Всички идеи бяха специално адаптирани към родните места на техните автори, отчитайки специфики като възможност за добив на необходимите суровини и материали, нужда от подобрение в конкретната сфера – и всичко това с щадящи природата методи. Екипите бяха разпределени по двойки и използваха интерактивна техника, чрез която взаимно си помагаха и генерираха идеи за тяхното подобряване.
 


Сред проектите имаше такива за производство на електричество чрез пиезо плочки като алтернативна подова настилка за търговски центрове, гари, стадиони и училища, за производство на строителна изолация от овча вълна, а също и за интегриране в училищата на батерии, захранвани чрез движението на статични и подвижни велосипеди.
 
Проект на български ученици предвижда на мястото на една от старите мини в Кюстендилско да се изгради соларен парк, който да е свързан с помпено-акумулираща система. Тя ще е под формата на голяма батерия и ще захранва с енергия местните къщи за гости. Очакванията са, че това ще направи сметките за електричество на населението в тази част на страната по-ниски.
 
Креативността на младежите нямаше край. Те излязоха с предложения за изработването на тухли за строителство от рециклирана пластмаса, за изграждането на завод за производство на биогаз от натрупващия се в органичните отпадъци метан от домакинствата, както и за замяната на литиевите батерии с натриеви, тъй като натрият е широко разпространен в целия свят, което го прави по-евтин за добив, а извличането му не изисква толкова много вода.
 


Истински фурор предизвика мащабния проект на домакините за екоселище, изградено от рециклирани материали на мястото на изоставена в момента младежка станция. Освен че планират да ползват активно дъждовна вода за нуждите на екологичния хотелски комплекс, авторите на идеята целят и да образоват неговите посетители за това как да водят природосъобразен живот, а също и да им осигуряват възможности за включване в различни активности с цел облагородяване и грижа за околната среда.
 

 


Представянето на проектите беше оценено от жури в състав: заместник-кметът на община Перник Стефан Кръстев, предприемачът Калоян Велинов и представителят на Brand Media Асения Димитрова. В рамките на събитието младите лидери не само споделиха своите гледни точки и идеи, но и започнаха изграждането на нови партньорства, които биха могли да доведат до конкретни инициативи в бъдеще. Една от основните теми на дискусиите бе как традиционно въгледобивните региони могат да преосмислят своя икономически модел, така че да съчетаят индустриалното наследство с иновации и устойчиво развитие.