Горски служители от цялата страна обмениха опит в теренно пътуване

WWF и Югозападното държавно предприятие (ЮЗДП) организираха ново – трето поред – теренно посещение за обмяна на опит по темата за възстановяване на естествените гори. Участие в него взеха над 30 представители на държавни горски стопанства (ДГС), Регионална дирекция по горите, Горска семеконтролна станция (София), дирекции на природни паркове, неправителствени и доброволчески организации  и други.

Целта бе споделяне на опит и добри практики при възстановяването на приоритетни горски местообитания по Директива 92/43 ЕИО, близки до естествени гори от космат дъб (*91АА), черноборови (*9530), крайречни гори (*91Е0) и гори от дървовидна хвойна (*9590). Посещението се състоя в рамките на проект „Подпомагане на възстановяването, климатичната устойчивост и значимостта за биологичното разнообразие на приоритетни горски местообитания в Натура 2000 зони“ – LIFE Reforest (LIFE19 NAT/BG/000986), съфинансиран от EC.
 

Разсадник, с. Локорско

Тук бе представена дейността на работните групи по подобряване на нормативната уредба за възстановяване на гори, както и програмата от мерки за адаптацията към климатичните промени. Участниците в пътуването коментираха и изключителния успех с отглеждането на фиданки от дървовидна хвойна. Сред останалите интересни видове в разсадника са: дива круша (Pyrus pyraster Burgsd. или Р. communis L.), мъждрян (Fraxinus ornus L.), черен бъз (Sambucus nigra L.), киселица (Malus sylvestris Mill.), полски бряст (Ulmus minor Miller), благун (Quercus frainetto Ten.), цер (Quercus cerris), космат дъб (Quercus pubescens Willd.), горун (зимен дъб - Quercus petraea), обикновен (летен) дъб (Quercus robur L.), корков дъб (Quercus suber L.), източен чинар (Platanus orientalis L.), черен бор (Pinus nigra Arnold), дървовидна хвойна (Juniperus excelsa Bieb.), черна елша (Alnus glutinosa L.) и други. Те ще се използват за възстановяване на местообитания след пожари, както и за експериментални залесявания с неместни сухоустойчиви видове.

Противоерозионно залесяване и укрепване с плет

То бе извършено в рамките на проекта като опит за възстановяване на местообитание *91АА от мрежата „Натура 2000“. В него са използвани видове като космат дъб, мъждрян, зимен дъб и круша.  Другата основна цел на залесяването е противоерозионна – укрепване на срутище и спиране на наносите, които при порои се натрупват върху участък от трасето на международния път, минаващ през Кресненското дефиле. Това е единственото, предвидено в проекта, залесяване с основно протиовоерозионна цел. В него са използвани 7800 фиданки от разсадниците в Рилски манастир, Локорско и Гоце Делчев, като общата възстановена площ възлиза на 81 дка.

Служители на ДГС „Симитли“ споделиха, че залесяването на терена е било предизвикателство, заради отдалечеността му от пътища, както и поради силния наклон – между 34° и 50°. Това е затруднило работата, а за преноса на част от необходимите материали и фиданките са използвани коне. В крайна сметка са изградени тераси, поддържани с плет. Други отчетени предизвикателства са: бедната почва, постоянният вятър, сухият климат, пашата и силната експлоатация на терена в миналото. Днес са инсталирани електропастири, които да спират стадата в района на възстановяването. Въпреки всички трудности, прихващането на фиданките е добро – над 70%, но противоерозионни резултати ще могат да се видят след седем-осем години.

Според наличните данни това е най-старата култура от източен чинар в България, датираща още от 1976 г. Резултатът е много близък до естествено местообитание и затова се приема като пример за добра практика при възстановяване на крайречни гори. Оценката на насаждението показва, че също така е и с добри стопански характеристики. Повече информация има тук.
 

Брутски бор (Pinus brutia)

Участниците посетиха експериментално залесяване със сухоустойчив дървесен вид - брутски бор (Pinus brutia). Те бе извършено по проект „Климатичо-интелигентно управление на горите в Централна и Източна Европа“ – CLIMAFORCEELIFE - LIFE19 CCA/SK/001276, съфиансиран от ЕС. Брутският бор не е типичен за България и залесяването е с експериментален характер. Целта е да се провери дали видът е подходящ за условията на променящ се климат и тенденциите към по-дълги засушавания. Залесяването бе извършено през 2023 г. с фиданки от разсадници в Турция. За момента имат високо ниво на прихващане, като предстои да бъде направено и попълване. Ако залесяването бъде оценено като успешно, има потенциал да се превърне в семепроизводствена градина.

Възстановяване на крайречна гора

Горските служители от ДГС „Гърмен“ представиха работата по възстановяване на крайречна гора от местообитание *91Е0 от „Натура 2000“. Залесяването бе извършено по проект LIFE Reforest, в крайречен нанос с едри чакълести фракции, донесени при приижданията на река Места. Надеждите са, че след около четиридесет години местообитанието ще наподобява истинска крайречна гора. Основните видове са черна топола (Populus nigra L.), бяла топола (Populus alba L.), черна елша (Alnus glutinosa L.), черен бъз, полски бряст, летен дъб. С най-добро прихващане и в най-добро състояние е черната топола. Специалистите са заместили изсъхналите фиданки от черен бъз и полски бряст с летен дъб и черна елша. Любопитна подробност е, че черните тополи са засаждани дълбоко (поне на 1,2 м) с багер, а дъбовете, черната елша и полският бряст – чрез пробиване на дупки с моторен свредел. По-голяма част от фиданките са произведени в разсадника в Гоце Делчев.

Възстановяването на тази гора също крие своите предизвикателства. Те са свързани най-вече със сушата, навлизането на инвазивни видове като бялата акация, човешката намеса както и потенциална опасност  от отнасянето на младите фиданки при високи води на река Места. Влияние би могло да окаже и падането на нивото на подпочвените води, които създават риск от изсъхване когато спре грижата и поливането на фиданките. И не на последно място крайречните местообитания често са „мозайка“ от имоти на различни собственици, което създава сериозни административни затруднения.

Експертите се обединиха около мнението, че, за да може насаждението да се доближи максимално до  естественото местообитание *91Е0, след първоначалното залесяване е добре да има минимална човешка намеса, като целта е да се стигне до самоподдържане. А инж. Иван Коюв от ЮЗДП препоръча цялостна забрана на дърводобива в защитени зони, в които се прави опит за възстановяване на крайречна гори.

Залесяване с Космат дъб (Quercus pubescens)

Участниците продължиха обиколката с теренно посещение на територията на ДГС „Петрич“, близо до с. Чуричени, където наблюдаваха залесяване с космат дъб, извършено в опит за възстановяване на местообитание *91АА. Фиданките са произведени в разсадника в Локорско, а засаждането е извършено в началото на 2023 г. с  прихващането от 60%. Интересен факт е, че залесяването е проведено на площ, в която расте папрат и въпреки първоначалните очаквания, че тя ще задуши фиданките, прихващането е по-добро в сравнение със стръмния каменист склон в съседство. Експертите предполагат, че това се дължи на засенчването от папратта и тревите или на по-влажното месторастене, каквото се предпочита и от орловата папрат.

На място специалистите разгледаха положителните и отрицателните качества на контейнерните фиданки, както и на тези с гол корен. Залесяването обаче показа, че при спазване на правилата и най-добрите практики за транспорт, съхранение и залесяване няма разлика между прихващането при двата вида фиданки. Основният проблем за района се оказва сушата.

В залесения участък има единични дървета от космат дъб, едно от които – вековно. Инж. д-р Георги Гогушев демонстрира естественото вегетативно възобновяване на космат дъб с отводки от стъблото. То се случва често при екстремни условия, например силно засушаване или пожар. По този начин се заемат големи площи, които даденият дървесен вид може да покрие.

ДГС "Кресна"

Там участниците имаха възможност да се запознаят с възстановяване на дървовидна хвойна, космат дъб и черен бор, извършено в рамките на проект LIFE Reforest. Целта на залесяването бе възстановяване след пожара през 2017 г., който унищожи петдесетгодишна култура от черен и бял бор. Освен по програма LIFЕ, залесявания са извършени и по горската мярка за залесяване. Приоритетно са засаждани фиданки върху изцяло изгорели площи, голи, ерозирали и стръмни места. За целта са използвани черен бор, цер, космат дъб, горун, горскоплодни (дива круша, дрян и др.), както и фиданки от дървовидна хвойна.  Сечта на обгорелите дървета е започнала непосредствено след пожара като е усвоена по-голяма част от неизгорялата изцяло борова дървесина. От нея са произведени основно пелети.

Удивителен детайл е частичното оцеляване на една кестенова култура, която след пожара е възобновена с издънки. Днес те вече са в много добро състояние и достигат до височина от пет метра. Оцеляването на кестена (Castanea sativa L.) се дължи на неговата кора, която не гори, а само тлее. Именно това е опазило стъблата от цялостно загиване.

Залесяванията след пожара имат мозаечен характер на парцелите, като са обособени участъци с иглолистни и широколистни виидове. Стремежът е да се избягва създаването на иглолистни монокултури. Търсен е баланс между екологичните и дървопроизводствените функции, пространствено планиране и устойчивост на пожари. Към април 2024 г. по-голяма част от пожарището е самозалесено със семенни и издънкови фиданки от космат дъб, цер, мъждрян, бяла акация (Robinia pseudoacacia L.), бяла топола дива круша и др. Очаква се замозалесената площ да покрие голите изгорели терени и да бъде сериозна пречка за неукрепналите и все още ниски залесени фиданки.
 

Основен дървесен вид в него е дървовидната хвойна. До момента на залесяването обаче в разсадниците няма достатъчно опит с производството на този вид. Първият такъв е с млади резници, вторият – със стари резници, а третият, който е и единственият сполучлив –  със  семена. Това е и най-успешният известен опит за производство на фиданки от дървовидна хвойна в ЕС. С тях е залесена площ от 420 дка. Първата година прихващането е достигнало 48%, след което обаче започва да намалява. Оценките показват, че най-добре се възстановяват косматият дъб, бялата топола и кестенът, а сушата оказва неблагоприятно влияние върху черният бор. 

В централна тема на дискусиите между специалистите се превърна важността на противопожарното планиране. Като добър пример за превенция от пожари бяха изтъкнати противопожарните просеки – ивици от естествена преграда, които забавят разпространението на огъня. Никога не са излишни и допълнителни противопожарни методи, като високочувствителни камери за наблюдение, както и ефективни системи за разпределяне на спешни случаи към най-близките екипи. В България има изградени и специални кули, които да сигнализират за пожари, но те в момента не се използват. А нуждата от ефективни обучения на противопожарните служби за противодействие конкретно на горски пожари става все по-осезаема в условията на променящ се климат.