Глобалната хранителна система уврежда тежко природата, а не изхранва хората

Публикувано на 14 October 2024

Производството на храна променя облика на нашата планета. Но не за добро.

Световната хранителна система е абсолютно нелогична по своята същност. Тя унищожава биоразнообразието, изчерпва водата и променя климата, но не осигурява необходимата прехрана на хората. Произвежда се рекордно количество продукти, а в същото време над 730 млн. души по света си лягат гладни всяка вечер.

Тези изводи са част от новото издание на доклада „Жива планета“ на WWF. Той е най-мащабното изследване на състоянието на световното биоразнообразие. В новото издание е обърнато специално внимание на глобалната хранителна промишленост, тъй като тя е една от основните причини за колосалните загуби на природа в последните десетилетия.

Звучи парадоксално, но хранителната система, в своето настоящо състояние, подкопава способността ни да изхранваме човечеството сега и в бъдеще. За да работим за нейната промяна обаче, първо трябва да я опознаем по-добре.

Факти за световната хранителна система

В днешно време 40% от цялата обитаема земя се използва за изхранване на хората. От тези 40% около 71% са предназначени за паша на добитък. Освен това 4,6 млрд. декара се употребяват за отглеждане на фураж за животновъдството, така че общо към 82% от всички земеделски земи се използват за изхранване на добитъка.

Междувременно разнообразието от растителна продукция е намаляло значително през последните сто години. Повече от 90% от сортовете култури са изчезнали от полетата на земеделците. Така в момента имаме хранителна система, в която само 10 основни култури съставляват близо 83 на сто от всички произвеждани хранителни калории. Това са: ечемик, маниока, царевица, маслена палма, рапица, ориз, сорго, соя, захарна тръстика и пшеница.

Добив на захарна тръстика. Източник: WWF

Що се отнася до риболова, промишлен такъв се извършва в над половината от океанските територии. По-голямата част е съсредоточена в плитките и крайбрежните зони. Това води до все по-сериозно влошаване на местообитанията и рискове за застрашените видове. Над 30 млн. декара мангрови гори и други крайбрежни местообитания са били преобразувани за подпомагане на аквакултурите, особено на отглеждането на скариди и тилапия.

Разхищението на храна

По приблизителни оценки 30-40% от цялата произведена храна никога не се консумира. Това представлява около една четвърт от общите калории в световен мащаб. В изгубената или изхвърлена храна са вложени една пета от земеделската земя и водата, използвани за отглеждане на култури, както и 4,4% от глобалните емисии на парникови газове.

Отглеждането на добитък изисква много земя и вода. Въпреки това около 20% от получените в резултат от него продукти се изхвърлят. А по данни на Организацията по прехрана и земеделие на ООН около 45% от всички плодове, зеленчуци, корени и грудки се разхищават. Това се равнява на 3,7 трилиона ябълки и 1 милиард торби с картофи!

За съжаление разхищаване на храна често се случва и в домакинствата. Източник: Shutterstock

При риболова случайният улов на нецелеви видове (обикновено наричан съпътстващ улов) води до изхвърлянето на 9 млн. тона мъртви морски обитатели (над 10% от общия улов в океаните), както и до сериозна заплаха за много видове. Тези стойности са наистина стряскащи.

Използването на вода

70% от цялата извлечена сладка вода в света се ползва за селското стопанство. На много места неустойчивото извличане е изчерпило подпочвените води и е допринесло за намаляване на нивата на повърхностните води и речните потоци.

Производството на храни е довело и до широко разпространено модифициране на речните системи чрез селскостопанска инфраструктура (например язовири за напояване, диги за обезопасяване на заливните полета), превръщане на влажните зони в земеделски и аквакултурни зони и замърсяване. Заедно тези въздействия причиняват загуба на сладководно биологично разнообразие. Според доклада „Жива планета“ популациите на сладководни гръбначни животни са намалели с 85% само за 50 години.

Близо 2 млрд. души по света нямат постоянен достъп до чиста питейна вода. В същото време много от водата за селското стопанство се губи. Източник: WWF

Неустойчивото използване на прясна вода за производство на храни може да окаже драматично въздействие върху самото производство, особено след като изменението на климата наруши режима на валежите и направи засушаванията по-чести.

Ефектът от обезлесяването

Производството на храни е основната причина за унищожаване на местообитанията на сушата, което води до загуба на биоразнообразие и емисии на парникови газове. Около 90% от обезлесяването е резултат от превръщането на горите в земеделски земи, най-вече в тропиците и субтропиците. Това е отразено в рязкото намаляване на популациите на гръбначните животни в Латинска Америка, Африка, Азия и Тихия океан.

Обезлесяването и преобразуването на местообитанията рискуват да подкопаят производството на храни в дългосрочен план. Продължаващото обезлесяване в Амазония например (главно за отглеждане на добитък) може да доведе до преминаване на повратна точка, както е разгледано в материала ни за шестте опасни повратни точки, към които се движи светът.

В съседния на Амазония биом Серадо засиленото преобразуване на горите и саваните оказва влияние върху регионалния климат и водните цикли. Като се има предвид, че Бразилия е най-големият нетен износител на селскостопански продукти в света, намалената производителност в тези два региона ще наруши веригите за доставка на храни по цялата планета.

Обезлесена зона в Серадо. Източник: WWF

Риболовният добив

Всяка година около 90 млн. тона морски дарове се добиват от морски и сладководен риболов. Тази продукция е изключително важен източник на храна. Над 3 млрд. души получават жизненоважни хранителни вещества и поне 20% от животинските си протеини от водни животни, растения или водорасли. Над 500 млн. души се считат за „силно зависими“ от морските екосистеми по отношение на храненето.

Риболовът обаче е натоварен до краен предел. 37,7% от морските рибни запаси по света са класифицирани като свръхулов. Освен че прекомерната експлоатация пряко застрашава рибните популации, тя може да подкопае устойчивостта на цели морски екосистеми, правейки ги по-податливи към преминаване на регионални повратни точки.

Изменението на климата също тласка някои регионални рибни запаси към повратни точки. В западната част на Балтийско море например експлоатацията и променящите се условия на околната среда доведоха до срив на запасите от треска. Надеждата за възстановяване на рибата, която не е адаптирана към затоплените от климатичните промени води, е малка.

Прекомерният улов представлява сериозна заплаха за природата. Източник: WWF

Може ли да се промени хранителната система?

Не е пресилено да се каже, че това, което ядем, и начинът, по който го произвеждаме, ще определят съдбата на човечеството.

Хранителната система е основен фактор за влошаване на околната среда, но въпреки това тя не се разглежда адекватно в основните международни политики. Все още липсва координирана глобална програма за трансформация на хранителните системи с ясни, научнообосновани цели и задачи за 2030 г. и по-нататък. Това би осигурило съгласувана насока за действие на национално и местно равнище в съответствие с глобалните цели, както и би спомогнало за насочване на усилията на частния сектор и мобилизиране на необходимото финансиране.

WWF предлага четири цели на такава потенциална програма:

Увеличаване на мащаба на природосъобразното производство, за да се осигури достатъчно храна за всички, като същевременно се позволи на природата да процъфтява;
Осигуряване на пълноценна и здравословна храна за всички хора по света, без да се предизвикват повратни точки;
Намаляване на загубите и разхищението на храна, така че повече от произведената храна да се консумира;
Увеличаване на финансовата подкрепа и насърчаване на доброто управление на устойчиви, издръжливи и благоприятни за природата хранителни системи.

За да се усети реална промяна, е необходим успех и по четирите цели. Решенията обаче трябва да отговарят на екологичните, културните и социално-икономическите особености на местата, където се прилагат. Винаги в центъра им трябва да бъдат хората - най-вече земеделските стопани и рибарите, които може да са само на една загубена реколта разстояние от финансово разорение.

Подробности за природосъобразните практики за производство на храна можете да откриете в съответната глава в доклада „Жива планета“.

Прочетете още:

Необходима е съществена промяна в хранителната система, ако искаме да опазим природата. Източник: Shutterstock