Светът се приближава към 6 опасни повратни точки

Публикувано на 13 October 2024

Природата изчезва със застрашителни темпове. Това потвърди новото издание на доклада „Жива планета“ на WWF. Според данните в него само за 50 години – от 1970 до 2020 г. – сме изгубили 73% от популациите на гръбначните животни по света.

Докладът се публикува на всеки две години. За съжаление, всяко поредно издание представя все по-тревожни тенденции в световното биоразнообразие.

Нов елемент в изданието от октомври 2024 г. е фокусът върху т.нар повратни точки за природата и хората. Разказваме повече за тях в този материал.

Амазонският речен делфин е едно от най-застрашените животни на планетата. Източник: WWF

Какво е повратна точка в природата?

Макар някои промени в природата да изглеждат малки и постепенни, тяхното нарастващо въздействие може да предизвика много сериозна реакция. Когато нарастващите въздействия достигнат определен праг, резултатът е значителна, често рязка и потенциално необратима промяна. Това се нарича повратна точка.

Повратните точки, независимо дали са местни, регионални или световни, могат да бъдат първоначално постепенни, а след това внезапни и необратими. Екосистемите няма да преминат мигновено от едно състояние в друго, но отвъд определен момент на натиск промяната става бърза и неизбежна.

Ако настоящите тенденции продължат, е силно вероятно е да се появят редица повратни точки с потенциално катастрофални последици. Сред тях има глобални повратни точки, които представляват сериозна заплаха за човечеството и повечето видове. Те биха увредили системите за поддържане на живота на Земята и биха дестабилизирали обществата навсякъде.

6 повратни точки, към които се движи светът

Според доклада „Жива планета“ ранните предупредителни сигнали от изследвания и научни данни сочат, че наближаваме шест глобални повратни точки. Ето кои са те:

1. Избелването на кораловите рифове

Избелване се получава, когато поради повишаването на температурите коралите изхвърлят едноклетъчните водорасли, с които живеят в симбиоза. Тези водорасли доставят на коралите тяхната храна и им придават цветовете. Без тях коралите не могат да оцелеят.

В последните години избелвания е имало в 54 държави. Те са засегнали повече от половината от кораловите рифове в света - от Големия бариерен риф в Австралия до Флорида и Карибите.

Избелване на Големия бариерен риф. Източник: WWF

В Големия бариерен риф повишаването на температурата на морската вода, съчетано с деградация на екосистемата, доведе до масово избелване на коралите през 1998, 2002, 2016, 2017, 2020, 2022 и 2024 г. Въпреки че досега рифът е показал забележителна устойчивост, вероятно ще загубим 70-90% от всички коралови рифове в света, включително Големия бариерен риф, дори ако успеем да ограничим затоплянето на климата само до 1,5 °C.

Ако достигнем повратна точка на масово и необратимо измиране на кораловите рифове, това би довело до срив на риболова. Ще бъдат засегнати стотици милиони хора, които зависят от рифовете за храна, поминък и защита от природни бедствия.

2. Разпадане на субполярното течение

В областта на океанската циркулация разпадането на субполярното течение (кръгово течение южно от Гренландия) ще промени метеорологичните модели в Европа и Северна Америка. Субполярното течение е свързано с Атлантическата меридионална циркулация (Atlantic Meridional Overturning Circulation, AMOC), основната система от океански течения в Атлантическия океан. Ако тя спре да функционира, това ще доведе до бързо понижаване на температурите на въздуха в Европа, засушаване в тропиците и повишаване на морското равнище.

Повратна точка в океанската циркулация в Атлантическия океан ще опустоши морските екосистеми, ще повлияе на други основни океански течения и ще промени глобалните климатични модели, причинявайки по-сурови зими и интензивни летни горещини в Северното полукълбо.

3 и 4. Топенето на ледените покривки в Гренландия и Западна Антарктида

Можем да обединим тези две повратни точки, тъй като са свързани със сходни процеси, макар и на две различни места на земното кълбо.

Топенето на ледовете и в Гренландия, и в Западна Антарктида вече е в ход. Ако премине повратна точка, в криосферата (замръзналите части на планетата) то ще доведе до покачване на морското равнище с много метри. Океанската циркулация ще бъде нарушена и ще има тежки последици на много нива.

Топене на ледове. Източник: Shutterstock

Изчезването на леда означава също, че по-малко слънчева светлина се отразява обратно в космоса, което допълнително затопля атмосферата.

5. Вечната замръзналост

Вечната замръзналост (наричана още пермафрост) е най-горната част от земната кора на места, където температурата не превишава 0°C.

Широкомащабното размразяване на вечната замръзналост в Аляска, Гренландия и други региони може да предизвика повратна точка, след която във водата ще бъдат изпуснати замърсители от затоплената земя, а в атмосферата ще се отделят гигатонове от метан и въглероден диоксид.

Това, от своя страна, ще доведе до още по-голямо затопляне и по-нататъшно топене.

6. Обезлесяването на Амазония

В Амазония обезлесяването и изменението на климата водят до намаляване на валежите и може да се стигне до повратна точка, при която условията на околната среда да станат неподходящи за тропическите дъждовни гори. Това ще има опустошителни последици за хората, биологичното разнообразие и световния климат. Тази точка може да настъпи, ако бъдат унищожени дори 20-25% от тропическите гори в Амазония, а според оценките 14-17% от тях вече са обезлесени.

Изсичане на гори в Амазония. Източник: Adobe Stock

Повратната точка на амазонската екваториална гора би довела до изхвърляне на тонове въглерод в атмосферата и до нарушаване на метеорологичните условия по света.

Какво точно се случва в Амазония?

Нека разгледаме в по-голям детайл последната повратната точка. Повратните точки могат да имат ефект далеч отвъд региона им на възникване и това е особено видно в този случай.

В амазонската дъждовна гора можем да открием повече от 10% от сухоземното биоразнообразие на Земята и 10% от всички известни видове риби. Тя съхранява 250-300 млрд. тона въглерод (еквивалент на 15-20 години глобални емисии на парникови газове). Освен това допринася значително за валежите в южните части на Амазония, Пантанал и басейна Ла Плата.

Амазония е дом и на над 47 млн. души, включително 2,2 млн. коренни жители, чиято култура е дълбоко преплетена с природата и които зависят от устойчивото използване на нейните ресурси.

Обезлесяване в амазонските тропически гори на Колумбия. Източник: WWF

Транспирацията (отделянето на водни пари от повърхността на растенията) създава голяма част от валежите, които поддържат гората и я правят устойчива на засушаване. Но обезлесяването, деградацията на горите и нарушенията намаляват устойчивостта на системата, правейки я уязвима към климатичните промени. Устойчивостта ще бъде допълнително отслабена от случаите на масова смъртност (внезапна смърт на голям брой животни от един вид), които се очаква да настъпят в големи части на Амазония поради земеползването и изменението на климата.

Тъй като климатичните промени и обезлесяването водят до намаляване на валежите, може да се стигне до повратна точка, при която условията в голяма част от биома на Амазония да станат неподходящи за тропическите гори. Това ще предизвика необратима промяна. Въздействието ще бъде опустошително, с огромни загуби на биоразнообразие и културна стойност, промени в регионалните и глобалните климатични модели и последици за селското стопанство и световните доставки на храни.

Промяна от такъв мащаб би ускорила и глобалното изменение на климата, тъй като Амазония би се превърнала от поглътител на въглерод в източник на емисии чрез пожари и загиване на растения. В атмосферата могат да бъдат изпуснати до 75 млрд. тона въглерод, което би направило невъзможно постигането на целта за ограничаване на глобалното затопляне до 1,5 °C.

Пожар в бразилска Амазония. Източник: WWF

Близо ли сме до повратна точка в Амазония?

Този въпрос продължава да бъде предмет на активни изследвания. Няколко проучвания обаче показват, че повратна точка може да настъпи, ако бъдат унищожени дори само 20-25% от амазонската дъждовна гора. Приблизително 14-17% от първоначалната залесена площ на амазонския биом е обезлесена. В деветте амазонски държави има значителни разлики в темповете на обезлесяване. 19% от бразилска Амазония, която обхваща 59% от амазонския биом, вече са изсечени.

Обезлесяването и засушаването създават ефект на доминото: по-малко дървета означават по-малко транспирация, което значи по-малко валежи, което намалява наличието на вода в други части на гората и води до загиване на още дървета. Това допълнително намалява транспирацията и така нататък в един порочен кръг.

Екстремно засушаване и пресъхване в района на река Рио Негро в Амазония. Източник: WWF

До 2050 г. до 47% от площта на амазонската дъждовна гора вероятно ще бъде изложена на паралелни смущения, включващи повишаване на температурите, екстремни засушавания, обезлесяване и пожари.

Могат ли да се избегнат повратните точки?

Изглежда трудно, но не е невъзможно. За целта обаче трябва да увеличим и ускорим действията си в правилните посоки.

Знанието за повратните точки трябва да послужи като сигнал за тревога. Не можем да отлагаме нужните действия. Единственият сигурен момент за действие е сега.

Държавите по света вече се споразумяха за спиране и обръщане на тенденцията за загуба на природа (чрез Глобалната рамка за биологичното разнообразие), ограничаване на глобалното покачване на температурата до 1,5°C (чрез Парижкото споразумение за климата) и изкореняване на бедността (чрез Целите за устойчиво развитие на ООН). Докладът „Жива планета“ обаче алармира, че активностите по места далеч не отговарят на задаващата се опасност от повратните точки.

Затова WWF призовава правителствата да предприемат мащабни действия и да съгласуват по-добре своите политики в областта на климата, природата и устойчивото развитие. Както управляващите, така и бизнесите трябва да пренасочат фокуса си от вредни практики, унищожаващи природата, към такива, които я опазват. Само така имаме шанс да избегнем опасните за всички нас повратни точки.

Ако желаете да подкрепите мисията на WWF, можете да го направите, като станете ЗАКРИЛНИК НА ДИВИТЕ ЖИВОТНИ.

Прочетете още:

Ако искаме да опазим нашата жива планета, трябва да действаме по-бързо и по-обединено. Източник: Shutterstock