Какво би искал/а да потърсиш?

През 2023 г. WWF проведе втори мониторинг на биоразнообразието в Югозападна България

Той се изпълнява в гори, застрашени от промените в климата

Мониторингът на биоразнообразието е част от мерките по адаптиране към климатичните промени на едни от най-уязвимите у нас гори – културите от бор. Мерките включват още провеждането на отгледни сечи в гори от бял бор, които до голяма степен вече са засегнати от различни природни нарушения. Много от тези гори са изкуствено създадени на нетипични за тях места и това, заедно с промените в климата, са сред основните причини все по-често да стават жертва на повреди и съхнене. Сечите ще подпомогнат и развитието на естествената растителност, която е по-устойчива на промените в климата.

Настоящото проучване включва събиране на информация за консервационно значими видове птици, насекоми и прилепи, необходима за целите на проект „Климатично-интелигентно управление на горите в Централна и Източна Европа“ (CLIMAFORCEELIFE).

Целта на проучването е мониторинг на биоразнообразието в гори, застрашени от промените в климата. Предвидено е мониторингът да продължи няколко години и да включва наблюдение на различни животински видове, предимно птици, прилепи и насекоми. Горските обекти, в които се провежда теренната дейност, са внимателно подбрани от експерти на WWF и Югозападното държавно предприятие (ЮЗДП), съобразно специфични критерии, отчитащи фактори като климат, вид и гъстота на гората, географско разположение и др.

„Биоразнообразието в селектираните обекти ще бъде изследвано, както на места, в които ще се прилагат мерки за адаптация, така и в гори, в които няма да се извършват стопански дейности, като е важно да се направи преди и след провеждането на планираните сечи. Така ще се установи по научен път дали целенасочената човешката намеса оказва положително или отрицателно влияние върху  консервационно значимите видове в горите“, коментира Яна Барзова, старши експерт „Гори“ във WWF и координатор на проекта.


Мониторингът се извършва през пролетно-летния сезон, когато животните са най-активни и лесно могат ба бъдат наблюдавани.


Както при наблюдението на птици, така и при наблюдението на насекоми използвахме трансектен метод. Също като през 2022 г., поради студената пролет, започнахме работа през май. В мониторинга на насекомите ни помогна експерт-ентомолог  доц. д-р Ростислав Бекчиев. От целевите видове открихме: еленов рогач (Lucanus cervus), буков сечко (Morimus asper), заплетен карабус (Carabus intricatus) и ларва на изключително редкия и труден за наблюдение – кукуис цинаберинус (Cucujus cinnaberinus).

От целевите видове птици наблюдавахме: голям ястреб (Accipiter gentilis), малък ястреб (Accipiter nisus), голям пъстър кълвач (Dendrocopos major), черен кълвач (Dryocopus martius), зелен кълвач (Picus viridis) и множество широко разпространени видове птици като кос (Turdus merula), червеногръдка (Erithacus rubecula), различни видове синигери, гривяк (Columba palumbus), гълъб хралупар (Columba oenas), обикновена кукувица (Cuculus canorus), голямо черноглаво коприварче (Sylvia atricapilla), горска зидарка (Sitta europaea), горска дърволазка (Certhia familiaris), елов певец (Phylloscopus collybita) и др. Сред най-интересните видове, чието присъствие установихме, беше горска улулица (Strix aluco). За съжаление, не успяхме да видим екземпляр, но се натъкнахме на пера и погадки.

В първите дни на август, заедно с експерта Елена Стоева, извършихме и мониторинга на прилепите. Той се проведе в изкуствена гора от бял бор, в която току що бяха изведени предвидените сечи, и естествена букова гора, която ще служи като еталон, и в която няма да се провеждат сечи. Те са разположени на около 1000 м. надморска височина в рамките на Югозападното държавно предприятие. След натрупването на емпиричен материал резултатите в естествено развиващите се гори и тези, които се управляват от човека, ще бъдат сравнени, а експертният анализ ще покаже най-добрия модел за противодействие на ефектите от климатичната криза.

В рамките на проучването бяха използвани няколко метода за проучване на прилепите:

1) Улов с паяжинни мрежи – той се прилага над реки, на горски пътища и просеки и други подходящи местообитания, които се използват от прилепите като летателни коридори. При извършването на дейността се спазват условията на разрешителните по реда на Чл. 49, ал. 1, т. 1 от Закона за биологичното разнообразие и Наредба № 8 от 12.12.2003 г.

В мрежите се уловиха четири вида: широкоух прилеп (Barbastella barbastellus), малък вечерник (Nyctalus leisleri), бехщайнов нощник (Myotis bechsteinii) и кафяв дългоух прилеп (Plecotus auritus).

2) Записи с ултразвуков детектор – за провеждането на записите бе подбран така наречения „точков метод“. Той бе предпочетен пред трансектния, който при записи с детектор не е толкова надежден и води до пропускане на определени групи прилепи, издаващи по-тихи или по-насочени звуци като подковоносите и дългоухите прилепи (Rhinolophus, Plecotus). Записите бяха провеждани на конкретни точки, избрани предварително, след запознаване с характера на местообитанията и теренната обстановка.

Чрез ултразвуковите детектори засякохме звуци на 15 вида прилепи и още седем, които не могат да бъдат точно определени. От тях най-многобройни са: савиево прилепче (Hypsugo savii), кафяво прилепче (Pipistrellus pipistrellus) и нощниците (Nyctalus spp.).

По време на мониторинга, случайно открихме и екземпляри от вида земноводен дъждовник (Salamandra salamandra) и жълтокоремна бумка (Bombina variegata), които също ще бъдат включени в базата данни от мониторинга.

За да бъдат резултатите от мониторинга достоверни, той трябва да се провежда няколко поредни години и да стъпи на богата база данни. На този етап обаче, може да се заключи, че най-голямото разнообразие от видове птици, насекоми и прилепи бе открито в естествените и стари гори. Ние от WWF се надяваме, че в края на проекта през 2027-ма година, голяма част от изкуствените борови насаждения, където работим, ще са придобили характера, към който се стремим и ще можем да наблюдаваме все по-голямо разнообразие от видове и в тях.
Plecotus auritus
Екипът разполага оборудването си
Терен за наблюдение на биоразнообразието
Мониторинг на насекоми
Morimus asper
Елена Стоева, специалист по прилепи
Myotis bechteinii
Bombina variegata
Salamandra salamandra