Природните паркове в България



Най-посещаваните места извън града

Замените на гори са концентирани край планинските курорти и по Черноморието 
© Michel Gunther
Замените на гори са концентирани край планинските курорти и по Черноморието
© Michel Gunther
Българската държава пази природата си вече близо сто години.
Още в първите години на ХХ век се приемат няколко закона – за горите, за лова и риболова, които съдържат и елементи на природозащита.

След създаването на Съюза за защита на родната природа през 1928 г. се обявяват и първите защитени територии в България – резерватите „Силкосия” (1933 г.), „Парангалица” (1933 г.) и „Баюви дупки” (1935 г.). През 1934 г. е обявен и първият национален парк на Балканския полуостров – Витоша.

През следващите няколко години се създават защитени територии, които днес са сред най-ценните български резервати и паркове – „Ропотамо”, „Златни пясъци”, „Калиакра”. След края на Втората световна война са обявени още резервати, някои от които с голяма площ – „Узунбуджак” в Странджа, „Джендема” и „Боатин” в Стара планина, „Алиботуш” в Славянка, „Маричини езера” в Рила, „Камчийски лонгоз”.

Днес в България действа Закон за защитените територии, който определя 6 вида защитени територии – резервати, национални паркове, поддържани резервати, природни паркове, защитени местности и природни забележителности. Съгласно закона държавата е собственик на земите в националните паркове и резерватите, а в останалите категории има плурализъм на собствеността.

В момента около 5% от територията на България е обявена като защитени територии, като над 4% попадат в българските национални и природни паркове. Националните паркове са 3, природните – 10, а броят на защитените територии от всички категории е над 700.

В някои от по-големите български паркове се срещат повече биологични видове, отколкото установените в цяла Великобритания или Холандия.