Природни нарушения в горите и как да се справяме с последствията от тях



Posted on 20 July 2022
WWF организира семинари с участието на служители в сектора на горите
© Яна Барзова / WWF
Климатичните промени и свързаните с тях природни нарушения са едно от най-съществените предизвикателства пред горите. Експертите предупреждават, че съществува неяснота за това как горите ще се справят с прогнозираните по-високи температури и летни суши през следващите десетилетия. Един от районите у нас, в който се очакват най-сериозни промени, е Югозападна България, където според климатичните модели е много вероятно да настъпи средиземноморски тип климат със значително повишаване на температурите.

В тази връзка и за да повиши осведомеността по темата природозащитната организация WWF проведе два семинара на тема „Природни нарушения в горите“, в които взеха участие представители на различни горски институции в страната.

Горските пожари

С оглед настъпването на пожароопасния сезон и притеснителната статистика през последните години, специално внимание беше отделено на горските пожари. Специалисти, практици и природозащитници дискутираха увеличаването на честотата им, споделиха добри практики за справяне с последствията от тях, както и използването на ГИС-системи за прогнозиране вероятността от възникване и разпространение на пожари.

Първият семинар се проведе на територията на Югозападното държавно предприятие (ЮЗДП). В него взеха участие представители на 13 горски стопанства и РДГ „Благоевград“. Мястото на събитието беше  ДГС „Кресна“, което не беше избрано случайно: през 2017-а година там избухна един от най-големите горски пожари у нас, който засегна огромни площи от борови култури, гори от космат дъб, както и много редкия вид дървовидна хвойна. Служителите от стопанствата, заедно с представители на Лесотехническия университет, WWF и ЮЗДП посетиха опожарените и вече възстановени места.

Участниците бяха запознати със спецификите на района, проблемите, които се срещат там, както и с различните подходи за възстановяване на опожарените местообитания, предприети от служителите на ДГС „Кресна“. Засегнатите места са залесени с различни дървесни видове, сред които бял и черен бор, клек, дървовидна хвойна и дъбове. По-голямото видово разнообразие е предпоставка да се установи, кои от тях ще бъдат по-устойчиви в условията на променящия се климат.

Последиците от климатичните промени

В рамките на двата семинара беше обърнато внимание на контекста на все по-ясно изразяващите се последствия от климатичните промени. Бяха разгледани прогнозите за промяна в честотата на сушите, както и за очакваното повишаване на температурите, комбинацията от които увеличава потенциала за повлияване на дървесните растения, а следователно и на горските екосистеми.

Според доцент д-р Момчил Панайотов се очакват по-интензивни и по-чести екстремни климатични прояви, като силни бури с поройни извалявания, горещи вълни, суши. Те имат потенциала да окажат по-сериозен ефект от „бавните промени“ на климата, към които екосистемите все пак са в състояние да се адаптират. Напоследък ставаме свидетели на явления, които класифицираме като „необичайни“ по отношение на своята интензивност, период на случване и т.н., като например: чести и интензивни „горещи вълни“, дълги периоди без валежи през лятото, силни бури, обледенявания през зимата и много други. През последните години това налага драстично увеличаване на „принудителни санитарни сечи“, поради значителни повреди от снеговали и снеголоми, ледоломи, ветровали, нападения от насекоми, гъбни вредители и др.

Като възможни решения за справяне с последствията от природните нарушения се открояват тези, които подпомагат разнообразяването на структурата на горите като вид, възраст и генетика. Експертите на WWF напомнят и че е изключително важно да се опазват и старите гори, участъци и отделни дървета, които са ценни за запазване на устойчивостта на местообитанията и биоразнообразието.

Реакция при критични ситуации

Участниците в семинарите са наясно, че е необходим капацитет за действие при възникване на критични ситуации – подобряване на системите за откриване на проблеми (напр. пожарни кули), наличие на качествени информационни системи и ресурс за анализ на данните, а също и оборудване и обучение, необходими за адекватна реакция. По време на семинарите бяха представени съвременни начини за моделиране на вероятността от възникване на пожари за конкретни райони. С помощта на  ГИС-системите, сателитни,  метеорологични и други данни се изготвят карти на най-рисковите райони, като дори може да се прогнозира и вероятната площ и посока на разпространение на пожарите. С помощта на тези моделиращи системи се оценяват и потенциалните щети, които биха могли да бъдат нанесени върху хората и върху културните и природните ценности.

Специалистите са единодушни, че трябва да се работи активно и за подпомагане на видове, за които се счита, че са изложени на по-сериозен риск.

Горите от бял бор в контекста на климатичните промени

По време на семинарите беше поставен и въпросът за екологичната съвместимост и възникването на масовите насаждения от бял бор, които са били създадени с цел увеличаване размера на залесената площ, спиране на ерозионни процеси, изграждане на зелени зони около новопостроени промишлени предприятия, увеличаване производителността на горите и др.

В голямата си част тези залесявания са правени извън естествения ареал на разпространение. Техните недостатъци се проявяват след като дърветата достигнат 20-30 годишна възраст, а именно здравословното им състояние се влошава и те стават податливи на влиянието на различни биотични и абиотични фактори. В момента тези гори са на възраст, при която се наблюдава деградация и трябва да се вземат адекватни мерки за тяхното стопанисване. Това са антропогенни екосистеми и процесите, които протичат в тях, се отличават от процесите, които протичат в природните екосистеми, напомня д-р Тома Тончев от Лесотехническия университет. Точно това налага стопанисването им по различенн начин и през годините са правени многобройни проучвания за тяхното състояние, продуктивност, устойчивост и  екологична съвместимост.

Един от факторите, които влияят особено силно върху състоянието на тези иглолистни насаждения, е влагата, чийто негативен ефект се изразява още по-отчетливо с увеличаването на засушаванията. Друг проблем е заложен още при създаването им, а именно, че тези гори са залесявани много на гъсто. Липсата на навременни отгледни сечи води до забавяне растежа на дърветата и намаляване на общата им устойчивост, като в същото време повишава уязвимостта от абиотични и биотични повреди и съхнене. От своя страна намалената устойчивост води до допълнителни рискове от пожари и поява на каламитети.

Адаптирането към климатичните промени и устойчивостта към природните нарушения на тези уязвими култури от бял бор е приоритет и на проекта „Климатично-интелигентно управление на горите в Централна и Източна Европа“, съфинансиран по програма LIFE на ЕС, като част от който WWF проведе семинарите. Основната му цел е  постепенно преобразуване на тези гори в такива, с разнообразна видова и възрастова структура, чрез стимулиране развитието на естествената широколистна растителност, което ще повиши и тяхната обща устойчивост и здраве. 
WWF организира семинари с участието на служители в сектора на горите
© Яна Барзова / WWF Enlarge
Теренно посещение в рамките на семинара
© Яна Барзова / WWF Enlarge
Специалисти в сектора на горите на терен
© Яна Барзова / WWF Enlarge
Семинарът предложи и дискусии по наболели теми
© WWF / Яна Барзова Enlarge
Проектът „Климатично-интелигентно управление на горите в Централна и Източна Европа“ е съфинансиран по програма LIFE на ЕС
© ClimaForcee Enlarge