Как да стопанисваме земята докато опазваме природата?

Публикувано на 9 May 2022

Интервю с Лора Жебрил, експерт „Политики и пазари“ към WWF

Продължаването на войната в Украйна би имало сериозни последици върху природните екосистеми. Всеки нов ден на военни действия допринася пряко или косвено за влошаване качеството на околната среда. Специалистите предупреждават, че това далеч не важи само за районите, разтърсвани от боеве, а засяга непосредствено всички елементи на биосферата, които са взаимно свързани помежду си. Глобалната хранителна система също е изправена пред сериозно предизвикателство. Доставките на зърнени култури и маслодайни семена са драстично ограничени, а цените на храните, торовете и горивата растат непрекъснато. Всичко това оказва влияние върху нашата храна. Огромен проблем е, че в условия на война екологичните мерки не могат да бъдат изпълнявани, а програмите за мониторинг се преустановяват. Какви са рисковете пред биоразнообразието, водите и хранителните системи, ако отпаднат екологичните мерки, заложени в Общата селскостопанска политика – разказва експертът „Политики и пазари“ на WWF Лора Жебрил.

1. Лора, разкажи малко повече за това как WWF работи за интересите на хората и природата в селските райони на България?

Селските райони на България са сред най-ценните територии в Европа заради запазената природа, богатото културно наследство и социалната си значимост. Повече от 15 години ние работим в тези райони, голяма част от които попадат в обхвата на екологичната мрежа „Натура 2000“ и имат огромно значение за съхраняване на биологичното разнообразие.

WWF България следи прилагането на европейските политики за земеделие и развитие на селските райони, за опазване на околната среда, както и подпомагането на местните хора за възстановяване и запазване на производството на традиционни местни продукти. Ние имаме водеща роля в разработването и прилагането на плащания за екосистемни услуги, като насърчаваме такива, които поддържат опазването на околната среда и повишават стандарта на хората в селските райони.

През 2011 г. на територията на Русенски Лом реализирахме първите плащания за културни екосистемни услуги, като естетическа стойност и ценност на биоразнообразието, тъй като тогава вече съществуваха (макар и не идеални) финансови инструменти за природосъобразни практики в земеползването. Плащанията за културни екосистемни услуги подпомогнаха за надграждането на други екосистемни услуги, както например задържане на въглерод, опрашване, защита от наводнения и т.н. Освен това организираме информационни разяснителни кампании и работим активно с местните общности, защото те поддържат и се грижат за природата в тези райони, прилагайки природощадящо земеделие.

2. Как екологичните селскостопански практики помагат да се върне биоразнообразието, както и здравословната храна от фермата до трапезата?

Производството на здравословна и чиста храна, и опазването на природата са наши приоритетни дейности в селските райони. Затова WWF взема активно участие при разписване на еко-схемите и мерките в Стратегическия план за земеделие и развитие на селските райони 2023-2027 г.

Един от ключовите документи в него е стратегията ,, От Фермата до трапезата“ цели създаване на справедлива, здравословна и екологосъобразна продоволствена система. Тя отразява стремежа към значително намаляване на употребата на химически пестициди и рисковете от тях, както и употребата на торове и антибиотици. Намаляването на загубите на хранителни вещества с 50%, ще намали и използването на торове най-малко с 20% до 2030 г. Освен това се предвижда и намаляване с 50% до 2030 г. на продажбите на антимикробни средства, използвани за стопански животни и аквакултури. Всички тези амбициозни цели ще се постигнат с еко-схемите, агроекологичните дейности и биологичното земеделие, като за него е заложено нарастване на площите на 25% до 2030 г. ( в момента са около 4%).

България предвижда разработване на пакет от мерки и действия, сред които и въвеждане на електронни дневници за проведените растителнозащитни мероприятия и торене, включващи информация за извършените от земеделските стопани химични обработки, търговски наименования на използваните продукти за растителна защита и торове, вредители, срещу които е изведена химичната борба, третирани площи и т.н. Винаги съм казвала, че Европейският съюз е длъжник към здравето на своите потребители. Крайно време беше да се ограничат минералните торове и пестицидите, за да може на трапезата да имаме здравословна храна.

3. Какво се случва в момента с общата селскостопанска политика? Готов ли е Стратегическият план за ОСП на България и какво предвижда той?

На 25 февруари първият драфт на Стратегическия план за земеделие и развитие на селските райони 2023-2027 беше изпратен до Европейската комисия. Всеки момент очакваме първите коментари, за да продължим работата в Тематичната работна група, в която членува и WWF.

Осен за икономическата ефективност на своята дейност земеделските производители трябва да се грижат и за нейната устойчивост и екологосъобразност, и да опазват състоянието на почвите и биологичното разнообразие. В тази връзка в новия програмен период е налице сериозна тенденция към т. нар. „позеленяване“ , изразено в това, че 25% от бюджета на 1-ви стълб и 35% от бюджета а във 2-ри стълб са насочени към финансово подпомагане на еко-схеми свързани с климата и околната среда.

В Първи стълб са разписани 10 еко схеми свързани с климата и околната среда, с които се цели:

Смекчаване на изменението на климата, включително намалението на емисиите от парникови газове от земеделски практики, както и поддържането на съществуващите места за съхранение на въглерод и повишаване на секвестрацията на въглерод;
Опазване или подобряване на качеството на водите и намаляване на натиска върху водните ресурси;
Опазване на биоразнообразието, съхраняване или възстановяване на хабитатите или видовете, включително поддържането и създаването на ландшафтни елементи или непроизводствени площи;
Намалена употреба на пестициди особено на тези, които представляват риск за човешкото здраве и околната среда;
Борба с ерозията на почвата и предотвратяване деградацията на почвите.

Във Втори стълб за нас от важно значение са следните мерки, защото те са свързани с нашата работа и чрез тях се цели да се опазват горските екосистеми, биоразнообразието, водите, горите във фаза на старост и др.:

Плащания за гори и горски територии с въведени задължителни изисквания в зони от Натура 2000;
Плащания за площи с въведени задължителни изисквания в зони от Натура 2000;
Горско екологични дейности в горите;
Агро-екологичните мерки.

Целта ни е новата ОСП да стартира от 1-ви януари 2023 като една качествено нова политика, базирана на мисълта за опазване и съхранение на околната среда, и нейните компоненти.

4. Как дългата сянка на войната в Украйна може да повлияе върху българското село и поддържащите го природни системи?

Според мен, войната в Украйна ще повлияе върху покупателните възможности и стандарта на живот на хората, живеещи в селата. В момента цените на хранителните стоки от първа необходимост са много по-високи, отколкото в градовете. В екологичен аспект войната няма да повлияе на българското село. Там хората продължават да отглеждат за собствено изхранване плодове и зеленчуци, без да използват минерални торове и пестициди.

Оптимист съм и по отношение на големите зърнопроизводители, че ще се съобразяват с новите изисквания в Общата селскостопанска политика. Затова апелирам към Министерство на земеделието да започне широка разяснителна кампания със земеделските стопани, за да могат още от есента да заложат правилно своите производства, за да могат без проблем да кандидатстват от януари 2023г.

Освен това през март Европейската комисия прие Временна рамка при кризи, която ще позволи на държавите-членки да използват гъвкавостта, предвидена в правилата за държавна помощ, за да подпомогнат икономиката в контекста на войната в Украйна. ЕК предложи пакет от подкрепа от 500 милиона евро, включително чрез използване на кризисния резерв, за да подкрепи производителите, най-засегнати от войната.

5. Кои са най-важните мерки, които може да приемем сега, за да укрепят едновременно екосистемите и хранителната сигурност?

За да се увеличи производствения капацитет, през март ЕК прие акт за изпълнение, който по изключение и временно позволява на държавите-членки да дерогират някои задължения за екологизиране на земите под угар заради войната в Украйна и заплахата пред държавите в ЕС да осигурят продоволствената си сигурност. Какво означава това? Държавата-членка може да позволи производството на всякакви култури за храна и фуражи върху угари, които се оставят като част от екологично насочените площи за 2022 г. Тази временна гъвкавост ще позволи на земеделските стопани да коригират и разширят плановете си за реколта през тази година.

В момента се променя Наредбата за реда и прилагането на директните плащания, която ще позволи на земеделските стопани тази година да засяват угарите. Това е начин плодородната земя да се използва, за да може да се произвежда повече храна и да се осигури продоволствената сигурност на страната. Във връзка със зелените практики, въведени през миналия програмен период, всяка година земеделските стопани са длъжни да оставят по 5% от обработваемата си земя като екологично насочена площ . В тях попадат и земята под угар, оставена с цел опазване на почвите. Сега, тези угари ще могат да се засяват и заявената площ да се счита за екологична насочена площ.

В момента високите цени на торовете насърчават земеделските стопани по-ефективно да ги използват, както и да прилагат „нови“ (добре забравени) начини на обработка на земята, свързани с прилагане на принципите на консервативното земеделие, като по този начин допринасят и за постигане на целта на Стратегията ,,От фермата до трапезата“. В стратегията е залегнало намаляване на загубите на хранителни вещества с 50% до 2030 г. и с 20% намаляване на торовете до 2030 г. Например, биологичното земеделие използва ограничени количества минерални торове и следователно е по-малко изложено на риск от недостиг. Цените и доставките на торове за земеделските стопани ще бъдат наблюдавани, за да се гарантира, че реколтата в ЕС няма да бъде застрашена.

6. Какво е бъдещето на селското стопанство, в контекста не само на настоящите кризи, но и на кризата с климатичните промени? Как ще редуцираме климатичните рискове?

Адаптацията към климатичните промени е основен приоритет и в Европейския зелен пакт. Факторите за изменението на климата и загубата на биологично разнообразие са глобални и надскачат националните граници. Затова Стратегическия план за ОСП 2023-2027г. включва редица мерки в тази насока, като:

За намаляване емисиите на парникови газове от почвата и за да се запази органичното вещество, земеделските стопани ще прилагат сеитбооборот, ще засяват азотфиксиращи култури, ще прилагат диверсификация на културите, междинни култури и зелено торене, консервационно земеделие, биологично земеделие, използване на сортове и култури адаптирани към климатичните промени и такива изискващи по-малко вода, използване на сухоустойчиви сортове, минимални или нулеви почвообработки, свързани с прилагане на т.нар. „консервативно земеделие“;
За намаляване на метановите емисии ще се прилага правилно управление на оборския тор, като биологичната ферментация от животновъдството, заедно с растителни остатъци от селското стопанство, ще се компостира и преработва в биогаз;
За намаляване на емисиите от амоняк във въздуха и емисиите, генерирани от оборския тор, ще се подкрепят интервенции, насочени към замяна на неорганични с органични торове, прецизни технологии за торене, инвестиции в управлението на оборския тор и въвеждане на нисковъглеродни практики за преработка на оборски тор в стопанствата.

За пръв път в новия Стратегически план 2023-2027 е включена мярка ,,Инвестиции в земеделските стопанства насочени към опазване на компонентите на околната среда“. Тя е насочена към прилагането на различни практики, с които ще се постига ограничаване отделянето на емисии на парникови газове от почвите, както и за запазване на органичното вещество. От друга страна използването на енергия от възобновяеми източници е изключително важно, за да може да се намалят емисиите на парникови газове.

През последните години много земеделски стопани използват сухоустойчиви сортове пшеница, царевица, слънчоглед, което доведе и до включването на специална мярка в Стратегическия план. Така, че той със сигурност ще включва дейности , които ще допринасят за адаптиране към климатичните промени, без това да влияе върху продоволствената сигурност в страната.

7. Има ли екологичното земеделие почва в българския град?

Напоследък много се говори за т. нар. градско земеделие. Какво представлява то? Най-просто градското земеделие се обяснява, като отглеждане на различни земеделски култури, билки, дървета в градска и крайградска среда. Целта е да се създаде благоприятна среда за развитие на мрежа от споделени градини, където жителите на градовете могат да отглеждат чисти плодове, зеленчуци, подправки и билки чрез щадящи околната среда земеделски практики. Но, разбира се тук възниква въпроса, доколко градската среда е достатъчно чиста и съхранена, за да се постигне тази цел. Ако спрем да използваме минералните торове и препаратите за растителна защита, то тогава може да говорим за екологично земеделие. Мисля, че е крайно време да се върнем към забравените си корени, към природата, за да можем да живеем в по-зелена и здравословна среда.

8. Какво би искала да кажеш на младите хора, които желаят да се занимават с екологосъобразно земеделие в България?

Моят съвет към тях е, ако са решили да се занимават със земеделие, нека да се насочат към биологичното земеделие, защото със своята дейност от една страна ще произвеждат чиста и здравословна храна, а от друга активно ще съдействат за опазване на околната среда.

Глобалната хранителна система е изправена пред сериозно предизвикателство