WWF: Новият план за управление на НП „Пирин“ заплашва дивите кози | WWF

WWF: Новият план за управление на НП „Пирин“ заплашва дивите кози



Posted on 22 August 2019
Дива коза в НП "Пирин"
© WWF / Евгени Димитров
Природозащитната организация WWF алармира, че проектът за нов план за управление на Национален парк „Пирин“ от 2014 г. излага на риск местообитанията на дивата коза. Проектът предвижда разширяване с 12.5 пъти зоните, в които могат да се изграждат спортни съоръжения до 7.5% от общата територия на парка. А въздействието на тази увеличена човешка намеса върху природата не е подложено на оценка от компетентния орган – Министерството на околната среда и водите. Затова WWF организира проверка на терен на предложените нови зони за туризъм. Последните данни от 2013 г. сочат, че природозащитното състояние на Балканската дива коза в защитена зона „Пирин“ е неблагоприятно незадоволително. Популацията на вида наброява едва 320-400 екземпляра, което е значително под оптималната численост.
 
Местообитания на дивата коза
 
Дивата коза се среща основно в скалисти комплекси – циркуси, ждрела, скални венци, и стръмни склонове. Тя обитава както субалпийската и алпийската зона, така и териториите под горната граница на гората, където има подходящи скални масиви. В карстови райони, като северните склонове на Пирин и с повече открити пространства видът е с по-висока плътност. Днес обаче дивите кози у нас са изтласкани в най-труднодостъпните ареали. Според Червената книга на Р България от 2011 г. те са със статут „застрашен подвид“.
 
Дивата коза играе съществена роля за поддържането на крехките и уязвими планински екосистеми. Освен че е важна част от хранителната верига, тя е единственият представител на фауната в НП „Пирин“, който може да се храни както с храсти, така и с клони на иглолистни дървета, опазвайки бързо намаляващите високопланински пасища.
 
Заплахи за дивата коза
 
Най-значимата заплаха за вида у нас е бракониерството. Въпреки индикациите за намаляването му в някои райони, незаконният лов все още е силно негативен фактор, който възпрепятства достигането на оптимална плътност и разпространение на дивите кози. Сериозна опасност за тях представлява и безпокойството. Ясно е, че през зимата дивите кози се нуждаят от много повече енергия за поддържане на телесната си температура и за придвижване през снега. В същото време обаче наличната храна е нискокалорична и трудно усвоима и те изразходват повече енергия, отколкото получават.  Изискващото много сили бягство на животното при дебела снежна покривка във време на отрицателен за него енергиен баланс, води до изтощение, падане на имунитета, заболяване и дори до смърт. Оцеляването през зимата е лимитиращият фактор за плътността на популацията. Това прави зимните местообитания изключително важни за поддържането на оптимална численост и генетично разнообразие на  вида.
 
Има сигнали за нерегламентирано навлизане на моторни шейни на територията на парка в зимни местообитания на вида. То провокира изключително сериозно безпокойство, водещо до изброените по-горе негативни ефекти на енергийния баланс. Друг проблем е редовното струпване на хора в близост до ски съоръжения, което принуждава дивите кози да избягват района. Проверката на WWF показа по-малко диви кози около връх Тодорка, под който се намират съоръженията на ски-зона Банско.
 
Част от новата зона за туризъм е планирана без буферна територия плътно по границите на един от най-старите резервати в Европа „Баюви дупки – Джинджирица“. Освен до неизбежното струпване на хора, това ще доведе и до изкушение от нерегламентирано извънпистово каране в самия резерват. Нужно е да се прави разлика между него и зимния ски туризъм, практикуван от малки групи на различни места на територията на парка.
 
Безпокойството е само елемент от по-големия проблем с изграждането на нови писти и лифтове, което би изисквало гола сеч и пряко унищожаване на местообитанията на дивата коза.
 
За да се подобри състоянието на дивата коза, WWF препоръчва:
 
  • недопускане разширяването на ски зоните в местообитанията на вида;
  • поставяне на информационни табели; 
  • ограничаване достъпа на домашни животни, както и постоянен престой на пастири и кучета в ключови местообитания, особено над 2500 м. надморска височина;
  • задълбочаване борбата с бракониерството;
  • провеждане на задължители проверки на туристически хижи в близост до местообитанията на животните;
  • подаване на сигнали до парковата дирекция от страна на туристите за нерегламентирано каране на моторни шейни.

WWF полага огромни усилия да не се допускат нови сечи и строежи в НП „Пирин“, които да излагат на опасност дивата коза и много други видове, зависещи от старите гори. След като нищо друго не помогна през март 2017 г. WWF и Асоциация на парковете в България (АПБ) заведоха съдебно дело срещу решението на МОСВ да не се прави екологична оценка и оценка за съвместимост на проекта за нов план. Оттогава насам WWF и АПБ спечелиха на няколко инстанции, а финалното заседание на последната инстанция, насрочено за 26 септември 2019, беше отложено заради неявяване на министъра на околната среда и водите.
Дива коза в НП "Пирин"
© WWF / Евгени Димитров Enlarge
Типично местообитание на дивите кози в подножиието на вр. Тодорка
© WWF / Евгени Димитров Enlarge
Дивите кози се чувстват уверени върху скалите
© WWF / Евгени Димитров Enlarge
Пейзаж от Пирин
© WWF / Евгени Димитров Enlarge
В Пирин са останали по-малко от 400 диви кози
© WWF / Евгени Димитров Enlarge
Гледка към долината
© WWF / Евгени Димитров Enlarge
От 2011 г. дивите кози са със статут „застрашен подвид“
© WWF / Евгени Димитров Enlarge
Най-големите заплахи пред дивите кози са бракониерството и безпокойството
© WWF / Евгени Димитров Enlarge