The WWF is run at a local level by the following offices...
- WWF Global
- Adria
- Argentina
- Armenia
- AsiaPacific
- Australia
- Austria
- Azerbaijan
- Belgium
- Bhutan
- Bolivia
- Borneo
- Brazil
- Bulgaria
- Cambodia
- Cameroon
- Canada
- Caucasus
- Central African Republic
- Central America
- Central Asia
- Chile
- China
- Colombia
- Croatia
- Democratic Republic of the Congo
- Denmark
- Ecuador
- European Policy Office
- Finland
Разширяването на туристическите зони ще изтласка този застрашен подвид от традиционните му местообитания
Местообитания на дивата коза
Дивата коза се среща основно в скалисти комплекси – циркуси, ждрела, скални венци, и стръмни склонове. Тя обитава както субалпийската и алпийската зона, така и териториите под горната граница на гората, където има подходящи скални масиви. В карстови райони, като северните склонове на Пирин и с повече открити пространства видът е с по-висока плътност. Днес обаче дивите кози у нас са изтласкани в най-труднодостъпните ареали. Според Червената книга на Р България от 2011 г. те са със статут „застрашен подвид“.
Дивата коза играе съществена роля за поддържането на крехките и уязвими планински екосистеми. Освен че е важна част от хранителната верига, тя е единственият представител на фауната в НП „Пирин“, който може да се храни както с храсти, така и с клони на иглолистни дървета, опазвайки бързо намаляващите високопланински пасища.
Заплахи за дивата коза
Най-значимата заплаха за вида у нас е бракониерството. Въпреки индикациите за намаляването му в някои райони, незаконният лов все още е силно негативен фактор, който възпрепятства достигането на оптимална плътност и разпространение на дивите кози. Сериозна опасност за тях представлява и безпокойството. Ясно е, че през зимата дивите кози се нуждаят от много повече енергия за поддържане на телесната си температура и за придвижване през снега. В същото време обаче наличната храна е нискокалорична и трудно усвоима и те изразходват повече енергия, отколкото получават. Изискващото много сили бягство на животното при дебела снежна покривка във време на отрицателен за него енергиен баланс, води до изтощение, падане на имунитета, заболяване и дори до смърт. Оцеляването през зимата е лимитиращият фактор за плътността на популацията. Това прави зимните местообитания изключително важни за поддържането на оптимална численост и генетично разнообразие на вида.
Има сигнали за нерегламентирано навлизане на моторни шейни на територията на парка в зимни местообитания на вида. То провокира изключително сериозно безпокойство, водещо до изброените по-горе негативни ефекти на енергийния баланс. Друг проблем е редовното струпване на хора в близост до ски съоръжения, което принуждава дивите кози да избягват района. Проверката на WWF показа по-малко диви кози около връх Тодорка, под който се намират съоръженията на ски-зона Банско.
Част от новата зона за туризъм е планирана без буферна територия плътно по границите на един от най-старите резервати в Европа „Баюви дупки – Джинджирица“. Освен до неизбежното струпване на хора, това ще доведе и до изкушение от нерегламентирано извънпистово каране в самия резерват. Нужно е да се прави разлика между него и зимния ски туризъм, практикуван от малки групи на различни места на територията на парка.
Безпокойството е само елемент от по-големия проблем с изграждането на нови писти и лифтове, което би изисквало гола сеч и пряко унищожаване на местообитанията на дивата коза.
За да се подобри състоянието на дивата коза, WWF препоръчва:
- недопускане разширяването на ски зоните в местообитанията на вида;
- поставяне на информационни табели;
- ограничаване достъпа на домашни животни, както и постоянен престой на пастири и кучета в ключови местообитания, особено над 2500 м. надморска височина;
- задълбочаване борбата с бракониерството;
- провеждане на задължители проверки на туристически хижи в близост до местообитанията на животните;
- подаване на сигнали до парковата дирекция от страна на туристите за нерегламентирано каране на моторни шейни.
WWF полага огромни усилия да не се допускат нови сечи и строежи в НП „Пирин“, които да излагат на опасност дивата коза и много други видове, зависещи от старите гори. След като нищо друго не помогна през март 2017 г. WWF и Асоциация на парковете в България (АПБ) заведоха съдебно дело срещу решението на МОСВ да не се прави екологична оценка и оценка за съвместимост на проекта за нов план. Оттогава насам WWF и АПБ спечелиха на няколко инстанции, а финалното заседание на последната инстанция, насрочено за 26 септември 2019, беше отложено заради неявяване на министъра на околната среда и водите.

© WWF / Евгени Димитров
Дива коза в НП "Пирин"

© WWF / Евгени Димитров
Типично местообитание на дивите кози в подножиието на вр. Тодорка

© WWF / Евгени Димитров
Дивите кози се чувстват уверени върху скалите

© WWF / Евгени Димитров
Пейзаж от Пирин

© WWF / Евгени Димитров
В Пирин са останали по-малко от 400 диви кози

© WWF / Евгени Димитров
Гледка към долината

© WWF / Евгени Димитров
От 2011 г. дивите кози са със статут „застрашен подвид“

© WWF / Евгени Димитров
Най-големите заплахи пред дивите кози са бракониерството и безпокойството