Справедлив преход към климатична неутралност – енергия, сгради и транспорт

На 19-и септември в Дома на Европа в София, природозащитната организация WWF, с подкрепата на Радио София, проведе експертен дебат по актуални климатични и енергийни предизвикателства в България.
 

 
Основна тема на този панел беше обсъждането на възможностите за бързото декарбонизиране на сектор „Eнергетика“. Участниците се обединиха около тезата, че, макар и нелесна, задачата е постижима, а сроковете – кратки. До 2025 г. се очакват много нормативни промени в енергийния сектор, към които ще се наложи да се адаптираме и които ще улеснят прехода. 
 
Мария Трифонова от Център за изследване на демокрацията посочи, че е необходимо да се засили ролята на инвеститорите и гражданите. А държавата е редно да остави икономическите субекти да бъдат активни. Самата тя трябва да влезе в ролята си, осигурявайки управление на риска, прозрачност и опростяване на административните процедури.
 
Дебатиращите дадоха успешни примери за работещи енергийни кооперативи, които осигуряват енергийна независимост и финансова стабилност на собствениците си, превръщайки ги в производители на енергия. Борислав Сандов посочи, че трансформацията на това ниво е неограничена – може да се случва във всяко населено място и дори не зависи от политическите действия, а от изключително бързо развиващите се технологии и свободния пазар. Заедно с Меглена Антонова, ръководител на Грийнпийс, те отново подчертаха ключовата роля на държавата да намали административната тежест, да скъси процедурите, да информира и да се погрижи за уязвимите групи.  
 
Сандов посочи реалната опасност, че ако продължаваме да разчитаме толкова много на въглищната индустрия и отлагаме декарбонизирането, ние можем да загубим парите за енергиен преход, както и предимството си в енергийния износ, и бързо да се превърнем от износител във вносител.
 

 
Теодора Пенева от WWF и Института по икономически изследвания на БАН изведе основните тези на разговора в началото на панела:

Драгомир Цанев от Център за енергийна ефективност припомни колко слабо се справяме в това направление: едва 3% от сградите са санирани, като очакванията са за 3% на година. И въпрек това вече са похарчени над 2 млрд. лева. Същевременно няма средства за еднофамилните къщи и те не са предмет на държавна политика. Неговият песимистичен извод е, че в жилищния сектор отказът от политики е очевиден. Цанев очерта няколко ключови стъпки, които да направят процеса ефективен: политическа воля; пътна карта за ориентиране на инвеститорския интерес; финансови механизми отвъд грантовете; качество при изпълнението; мониторинг на резултатите; комуникационна кампания, демонстрационни проекти.
 
Според Милчо Бенов от Хабитат е необходима по-малко държавна намеса. Важно е държавата да не се опитва да изпълнява целия процес, елиминирайки другите участници. Той направи извода, че досегашното грантово финансиране е резултирало в злоупотреба с публичен ресурс и е изкривило един пазар, който навсякъде другаде е устойчив. А задачата, с която трябва да се справим като общество, е много тежка – според индекса на енергийната бедност България е на дъното в Европа с резултат от 0,7. Втората държава отдолу нагоре е Словакия, но вече с индекс 6,7.
 

 
Във финалната част от събеседването дебатът бе най-разгорещен. Макар и с единно разбиране за крайната цел – декарбонизация на публичния и личния транспорт, улесняване на велосипедната мобилност и споделянето на автомобили. Участниците имаха различия по това доколко градската инфраструктура е пригодена да поеме едно съществено нарастване на електрически и модерни превозни средства.
 
Отново беше посочена липсата на адекватна роля на държавата, която да информира потребителите и да облекчава процесите. 
 
Илия Левков, председател на Индустриален клъстър Електромобили, посочи че Националният доверителен екофонд трябва да стимулира първоначалната вноска за електрически автомобил, а не го прави.
 
Владимир Зиновиев от УНСС беше предпазлив за скоростта на навлизането на електромобилите у нас. Той изтъкна огромния набор от съществени теми, по които все още има нужда от дебат и обществено разбиране – като  формирането на цената на електроенергията за зареждане на батериите, както и откъде идва тази енергия.
 
Запис на дебата можете да видите тук: