Климатична справедливост, но без справяне с климатичната криза на COP27

Публикувано на 21 November 2022

Новият фонд „Загуби и щети“ е победа за Глобалния юг, но важните решения за изкопаемите горива се отлагат

Равносметката от маратонския финален уикенд на срещата за климата COP27, която се проведе в Шарм ел-Шейх, Египет, е че няма реален напредък от постигнатото в Глазгоу преди година, написа екипът на WWF International, присъствал на част от заседанията. Специалистите предупреждават, че целта на Парижкото споразумение за недопускане на глобално затопляне над 1.5°C изглежда все по-непостижима, а провалът би имал катастрофални последици за човечеството и екосистемите на планетата.

Една от малкото надежди на хоризонта е сключването на ново споразумение между богатите страни от Глобалния север, сред които и България, и развиващите се страни от Глобалния юг, най-силно засегнати от проявленията на климатичната криза, за създаване на т.нар. Фонд „Загуби и щети“. Той трябва да предостави необходимите средства за справяне с бъдещи тежки хуманитарни последици от кризата. Такива вече се случват. Сред тях са и ужасяващите наводнения в Пакистан през лятото, които в голяма степен катализираха новото споразумение. Не е ясно обаче, как точно парите ще бъдат събрани и ще достигнат до нуждаещите се при условие, че рамката на климатично финансиране в света през последните две години мобилизира едва 31-32% от нужните средства. Държавите оставиха за следващата среща за климата догодина детайлите около най-горещия въпрос, а именно – кой и как ще подсигурява средствата.

По-лошо, първопричината на бедствията и щетите за развиващите се държави – изгарянето на изкопаеми горива, с дълга история в индустриалните икономики, Китай и Индия – остава неадресирана в споразумението. Някои страни като Швейцария и САЩ, както и Европейския съюз, до последно настояваха в него да бъде вписан по-амбициозен текст за намаляване използването на изкопаеми горива като петрол и газ, в допълнение към ограничаването на въглищата, съгласувано на срещата през 2021 г. За съжаление, противопоставянето на петролни държави като Саудитска Арабия и Русия и силно зависимите от петрола растящи икономики като Индия в крайна сметка провали това усилие.

Според Апостол Дянков, ръководител на програма „Климат и енергия“ във WWF България, новият приоритет върху компенсирането на загубите не само, че не намалява нуждата от елиминиране на емисиите от всички изкопаеми горива до края на века, но има и сериозно значение за страни като нашата:

„До този момент ние разчитахме, че изпълнението на по-амбициозната цел на Парижкото споразумение ще позволи средствата на богатите държави да бъдат инвестирани за иновативно и зелено развитие и това продължава да е важно. Сега обаче, става все по-ясно, че най-тежките последици от климатичната криза за най-уязвимите страни няма да бъдат избегнати, а ние, европейците, ще имаме задължения към тях. Така, вместо пари за безвъглеродно икономическо развитие на България, каквито, например, отпуска нашия План за възстановяване и устойчивост, много повече от средствата на Европейския съюз в бъдеще могат да бъдат насочени за солидарна хуманитарна помощ към страни от Глобалния юг, пострадали от най-тежките бедствия. Те ще спасяват човешки животи там, но няма да направят живота на нас, българите, по-добър. Точно това е цената на отказа ни да се разделим с изкопаемите горива”, коментира Дянков.

Една от темите, която зае подобаващо място на COP27, е връзката между климатичната криза и катастрофалната загуба на биоразнообразие, която WWF следи в своите двугодишни доклади „Жива планета“. Освен общи причини, тези две кризи имат и някои общи решения. Това са природо-базираните решения, които помагат едновременно на екосистемите и човешките общности да се адаптират и съхранят. По време на срещата САЩ станаха първата държава, която представи своя Пътна карта за прилагане на природо-базирани решения. Стартиращата само след две седмици в Монреал, Канада, огледалната среща на Конвенцията за биоразнообразие COP15 трябва да затвърди този подход.

С какво ще бъде запомнена у нас срещата в Египет?

Освен с всичко друго и с направената от България заявка за домакинство на следваща такава среща след две години. Дали този път властите на нашата страна ще подплатят това желание със съответно усилие за по-амбициозна климатична политика тепърва предстои да видим...

Какви са изводите и препоръките от миналогодишния COP в Глазгоу, прочетете тук.

COP27, Шарм ел-Шейх, Египет