Докладът „Жива планета“ – сигнал за разрушената ни връзка с природата

Преди броени дни WWF публикува новото издание на своя доклад „Жива планета“ – най-всеобхватното проучване на тенденциите в глобалното биоразнообразие. Данните в него са изключително притеснителни.
Само за около 50 години – от 1970 до 2018 г. – популациите на диви животни в света са намалели със стряскащите 69%.

Това е най-мащабното измерване досега, като учените от WWF и техните партньори са проследили 32 000 популации от 5230 вида.

Защо докладът е важен и защо всички ние трябва да обърнем сериозно внимание на изводите му, ще ви разкажем в следващите редове.

Какво представлява докладът „Жива планета“?

Докладът „Жива планета“ е водещият в света научнообоснован анализ на здравето на нашата планета и въздействието на човека върху нея. Той има за цел да подпомогне правителствата, общностите, предприятията и организациите във вземането на информирани решения за опазването на околната среда и използването на природните ресурси.

За първи път е издаден през 1998 г. Публикува се ежегодно до 2000 г., а оттогава насам – на всеки две години. Настоящото издание е 14-то поред.

Заключенията в доклада се основават на няколко различни показателя, основен сред които е Индексът „Жива планета“. Правят се и задълбочени изчисления на екологичния отпечатък, които оценяват състоянието на природата и причините за загуба на популации.

Изданието за 2022 г. е разработено в сътрудничество с ключови партньори на WWF в областта на научните изследвания – Лондонското зоологическо общество (ZSL), което изготвя Индекса „Жива планета“, и Международния институт за приложен системен анализ (IIASA). Своя принос дават общо 90 експерти от над 20 държави.  

Как се изчислява Индексът „Жива планета“?

Специалисти от цял свят измерват промените в популациите на хиляди животински видове - от антилопите в саваната до оцелотите в тропическите гори на Амазония. Учените събират информацията в база данни и я анализират.

Индексът „Жива планета“ използва промените в размера на популациите, за да установи дали относителната численост на наблюдаваните видове се е увеличила, намалила или е останала същата. Информацията за промените се взима от базата данни „Жива планета“ и след това се осреднява. Базата данни се допълва и обновява постоянно, докато самият индекс е моментна снимка на състоянието на биологичното разнообразие в определен период.

За да влязат резултатите от даден мониторинг в базата данни, той трябва да е извършван в продължение на над една година на едно и също място чрез един и същ или сравним метод.

Защо данните са до 2018 г.?

Събирането, проверяването, анализирането и публикуването на данни за биологичното разнообразие отнемат много време. Мащабът на работа е огромен. Обичайното забавяне във времето, за да се проучат добре данните, е около четири години. Затова и докладът за 2022 г. се основава на данни до 2018 г., докладът за 2020 г. - на данни до 2016 г., и т.н.

Какво е новото в последното издание на доклада?

Включени са 838 нови вида и малко над 11 000 нови популации. Това е най-голямото добавяне на популации между две издания на доклада, което пък прави изводите най-изчерпателните до момента.  

Значително повече са например разглежданите видовете риби (допълнителни 481 вида спрямо 2020 г.). Има и по-добро покритие на региони, които преди не са били достатъчно представени, а са с високо ниво на биологично разнообразие. Пример е Бразилия. Това се дължи отчасти на увеличеното количество данни на езици, различни от английския.

Предишните доклади „Жива планета“ се фокусираха основно върху биоразнообразието. Настоящият разглежда „двойната извънредна ситуация“ – намаляването на биоразнообразието и климатичната криза. Това всъщност са две страни на една и съща монета, посочва се в документа, който включва задълбочени истории за взаимовръзките между двата процеса.

В доклада са използвани и нови техники за картографски анализ, които създават по-цялостна представа за скоростта и мащаба на промените.

В изданието от 2020 г. се посочват 68% спад на популациите, а в това от 2022 г. – 69%. Разликата е само 1%. Значи ли това, че „лошите“ тенденции са в застой?

За съжаление не. Не можем да сравняваме директно докладите от 2020 г. и 2022 г. За да е акуратно сравнението между набори от данни, те трябва да са еднакви като количество. А данните, на които се базира докладът, непрестанно се допълват. Вече ви споменахме, че в настоящото издание са включени стотици нови видове. По-голямото количество знания води до по-подробна картина на тенденциите в дивата природа, но също така означава, че резултатите от докладите не са пряко съпоставими.

Резюме на доклада „Жива планета 2022“ на български език можете да прочетете ТУК.

Времето изтича, трябва да действаме

Не можем да си позволим да пренебрегваме доказателствата. Връзката ни с природата е нарушена. Богатото разнообразие на живота на Земята изчезва пред очите ни. Ефектът на тази загуба върху нашето благосъстояние се усеща все по-силно и катастрофалните последици за хората и планетата се приближават застрашително.

Ако искаме да помогнем на природата и на самите себе си, не е достатъчно да целим забавяне на изчезването на видове. Трябва да се борим за обрат. Необходими са наистина трансформиращи промени. И са необходими сега.

Ние, хората, не сме безпомощни срещу големите проблеми. За да акцентира на това, WWF България стартира кампанията „Общ дом. Общо бъдеще“. Как и вие можете да се включите в нея, вижте на www.wwf.bg/koleda