ЕК предложи проект на „закон“ за възстановяване на природата

Публикувано на 12 July 2022

Ефекти от него биха се усетили и в България

В края на юни Комисията представи официален проект на "закон" за възстановяване на екосистемите за хората, климата и планетата. Проектът е в изпълнение на целите на „Зелената сделка“ и Стратегията за биоразнообразието на Европейския Съюз до 2030 г. и е първият законодателен акт за опазване на биоразнообразието след 1992 г. когато е приета директивата за местообитанията. Основните цели на този Регламент на ЕС и ЕП е да се възстановят екосистемите, местообитанията и видовете в сухоземните и морските зони. Стремежът е да се осигури възможност за дългосрочно и устойчиво възстановяване на биологичното разнообразие, както и принос за смекчаване на последиците от изменението на климата и адаптиране към новите условия.

Крайната цел е мерките за дългосрочното възстановяване да обхванат най-малко 20% от сухоземните и морските зони на ЕС до 2030 г. и всички останали екосистеми, които се нуждаят от възстановяване, до средата на века. Това е процес на подпомагане възстановяването на увредени или унищожени екосистеми, както и на осигуряване на повече природа и биологично разнообразие навсякъде — от земеделска и горска земя до морска среда и градски пространства.

Защо са необходими спешни действия? Изследвания[1] показват, че 81% от защитените местообитания в ЕС са били в лошо състояние, като състоянието на 36% от тях се е влошило, а само на 9% се е подобрило. Освен това всички европейски екосистеми – от естествени и полуестествени до силно модифицирани – са подложени на нарастващ натиск и страдат от задълбочаващите се последици от изменението на климата, както и от други заплахи, като замърсяването с хранителни вещества в резултат на прекомерното използване на торове и химикали.

Оценка на въздействието на икономическите разходи и ползи показва, че всяко евро, похарчено за възстановяване, осигурява възвръщаемост на инвестициите в размер на между 8 и 38 евро под формата на ползи, произтичащи от услугите, които предоставят здравите екосистеми. Опазените екосистеми имат пряка връзка с продоволствената сигурност. В световен мащаб влошаването на качеството на земите вече доведе до намаляване на производителността от земната повърхност с 23%, като култури на стойност до 577 млрд. щатски долара годишно в цял свят са изложени на риск от загуба на опрашители. Например, растителните ивици, синорите, живите плетове и други природни елементи на ландшафта опазват опрашителите, което оказват пряко въздействие върху добивите.

Много увредени местообитания като гори, торфища, солени блата и ливади от морска трева, имат значителен потенциал за съхранение на въглерод в биомаса и в почвата. Тяхното възстановяване е съществена част от стратегиите за смекчаване на изменението на климата. Предложението има за цел да осигури постоянно увеличаване до 2050 г. на градските зелени площи и на покритието от дървесни корони в гъсто населените райони.

Предложението не налага преки задължения на собствениците на земи, горските и земеделските стопани или рибарите, а само на държавите-членки. В него се съдържат цели за селскостопанските екосистеми, като например гарантиране възстановяването на опрашителите и популациите от птици, живеещи в земеделски земи, възстановяване на влагата в торфищата и увеличаване елементите на ландшафта като живи плетове.

В рамките на две години от влизането в сила на регламента държавите-членки трябва да представят на Комисията национални планове за възстановяване, в които да покажат как ще постигнат целите. От тях ще се изисква също така да наблюдават и докладват за напредъка си. Първото докладване за резултатите от прилагането на регламента е през юни 2030 г.

В стратегията на ЕС за биологичното разнообразие се предвижда, че всяка година за биологичното разнообразие ще бъдат заделяни 20 млрд. евро по линия на Европейския зелен пакт. По-конкретно, съгласно многогодишната финансова рамка (МФР) на ЕС за периода 2021-2027 г. одобреното финансиране за биологичното разнообразие ще бъде 7,5% от бюджета на ЕС за биологично разнообразие за 2024 г., достигайки до 10% за 2026 г. и 2027 г. Всички мерки, които държавите-членки прилагат към момента на влизане в сила на Регламента, в изпълнение за национални разпоредби или за разпоредбите на директивата за местообитанията и директивата за птиците, ще се отчитат като принос за изпълнение мерките предвидени в предложението. То не променя двете директиви и всички техни изисквания следва да се изпълняват в пълнота.

За България това включва: коригиране на проблемите с липса на приоритети на основната част от зоните от мрежата „Натура 2000“, предприемане на необходимите консервационни и превантивни мерки по чл. 6, параграфи 1 и 2 на Директива 92/43/ЕИО, ефективно прилагане на строгата защита на видове, предвидена в разпоредбите на двете директиви. Каквито и да са ползите за хората и природата, търсени с новият закон на ЕС, те ще зависят от това, доколко държавата ще прилага адекватно природозащитното законодателство на ЕС.

WWF представя и някои конкретни предложения от регламента, които биха били от полза за опазване и възстановяване на природата у нас:

- Задължение да се увеличи свързаността на местообитания и на местообитанията на видовете от екологичната мрежа „Натура 2000“;

- Задължение за инвентаризация на преградите по реките. Трябва да се определи кои от тях да бъдат премахнати, както и да се изработи план за това. WWF напомня, че от години подобни мерки стоят в мерките в ПУРБ без да бъдат прилагани;

- Разнообразяване на земеделския ландшафт до нива, определени от самата държава;

- Задължение да няма нетна загуба на зелени пространства в градовете, а до 2050 г. поне 10% от градовете и предградията да имат зелено покритие;

- Задължение за подобряване качеството на горите, включително извън мрежата „Натура 2000“, което води до опазване на биоразнообразието и до по-голямата им устойчивост;

- Мониторингът е един от задължителните елементи, които ще бъдат част от плана за възстановяване.

Какво предстои?

Проектът на регламент ще се обсъжда в рамките на настоящата година като се очаква да бъде приет през 2023 г. Междувременно офисът на WWF в Брюксел предлага някои подобрения, и по-прецизни текстове, които да гарантират надграждане на съществуващото екологично законодателство.

[1] като доклада за 2018 г. на Европейската агенция за околната среда за състоянието на природата в ЕС или работата на Междуправителствената научно-политическа платформа за биологично разнообразие и екосистемни услуги (IPBES)

Нелегални сечи